С "лихвения данък" държавата изземва богатството на хората
Ако ще се облагат лихвите по депозитите, трябва да се приспадат лихвите по кредитите от данъчните задължения, смята Петър Чобанов
Петър Чобанов, Институт за нов икономически напредък:
- Г-н Чобанов, статистиката показа 5% инфлация през септември. Цифрата не става ли вече заплашителна?
Очевидно е, че тенденцията при инфлацията е възходяща. Тя може да създаде проблем от гледна точка на това, че при един нисък икономически растеж, на практика инфлацията ще го изяде. Възможно е отново да се върнем реално обратно към нулева или негативна територия на растежа, което да се дължи изцяло на инфлацията.
- Тя скочи рязко последните няколко месеца. На какво се дължи това?
Покачването от една страна се дължи на поскъпването на горивата и храните, но от друга - на увеличението на административните мерки.
- Докъде очаквате да достигне инфлацията в края на 2012 г.?
Не мога да кажа точна цифра, но няма основание да смятам, че ще падне под 5%. По принцип октомври е по-спокоен месец от към инфлация, но в края на годината тя се ускорява, заради повишаването на цените. Смятам, че инфлацията в края на година ще бъде над сегашните нива.
- В бюджет 2013 е заложена висока инфлация. На нея ли се разчита да се изпълнят приходите?
Имаме основание да смятаме, че догодина може да има висока инфлацията. Ако в края на тази година тя е на сегашните нива, това ще се пренесе и през следващата година. Имаме основание да смятаме, че ще бъде същата и дори по-висока. Смятам, че прогнозата за 3.4% в бюджета за 2013 г. не е без основание.
- Мислите ли, че като цяло Бюджет 2013 е реалистичен?
Смятам, че приходите в номинален размер ще се изпълнят. Проблемът ще бъде при реалните му стойности. Дори да се изпълни прогнозата за приходите, реалният растеж на икономиката и реалният размер на БВП ще бъдат под нивата от 2009 г. Така ще се окаже, че от 2010 г. до 2013 г. ще имаме четири години, през които икономиката не може да достигне нивата преди кризата.
Освен това структурата на този растеж, заложен в бюджета, започва да става притеснителна. Основният въпрос сега е от къде ще дойде това по-голямо потребление, на което се разчита да се изпълнят прогнозите за приходите. Виждаме, че ситуацията на пазара на труда продължава да се влошава, а тенденцията се запазва такава. Тоест правителството не се надява потреблението да се повиши от намаляване на безработицата, а от увеличаването на доходите. Те обаче могат да дойдат само от по-високите пенсии и минимални заплати, което обаче няма да доведе до устойчиво състояние на икономиката.
- Как ще се отрази върху хората предложеният данък върху лихвите по депозитите на физическите лица?
Очаквам въвеждането на такъв данък да се отрази негативно на дългосрочната перспектива за растеж. Капиталът на банките в България е базиран върху спестяванията на хората. Ако бъде въведен този данък, някои банки ще се наложи да вдигнат лихвите по депозитите, което веднага ще се отрази на цената на кредитите. Ще се отрази и на отношенията между хората и финансовите институции, които в момента са изградени. Хората ще започнат да местят парите си там, където условията са по-добри.
- Не смятате ли, че хората които имат по-големи депозити биха ги инвестирали в нещо, ако трябва да плащат този данък?
Да, при по-големите депозити ефектът може да е такъв, тъй като при тях данъкът ще е в по-големи размери. Българските финансови пазари обаче не предоставят кой знае какви доходоносни възможности за инвестиции. Като цяло несигурността в България е голяма и имаме нарастване на депозитите в опит да се търси убежище.
- Не смятате ли, че щеше да е добра идея да има диференцирано облагане на лихвите по депозитите?
Това е някаква възможност наистина. Има логика за малките депозити, които са "бели пари за черни дни". Ако това бъде направено обаче ще се стигне до раздробяване на депозитите и разхвърлянето им по различни банки. Също така това ще наруши въведения в България принцип на единната ставка при подоходното облагане. Ще се появи въпросът защо да няма различно облагане и при доходите.
- Как ще коментирате, че въвеждането на "лихвен данък" ще бъде на практика двойно облагане?
Да, получава се, че веднъж имаме данък върху доходите и веднъж върху лихвите от този доход. По-големият проблем е, че реално се изземва част от богатството на хората. При една инфлация, която надхвърля 5% и при нивото на лихвените проценти, които дават банките в момента, реалната лихва по депозитите ще бъде отрицателна.
- Министър Дянков каза, че това е практика в цяла Европа. Вярно ли е?
Не мога да кажа категорично дали е вярно или не. Има различни системи за прилагане на подобна практика в Европа. В много страни, поради факта, че имат необлагаем минимум при доходите, имат необлагаем минимум и при лихвения доход. От друга страна в такава ситуация, в която се облагат лихвите по депозитите, най-често плащаните лихви по кредитите се приспадат от данъчните задължения на хората.
Ако въведем една такава мярка, защо да не въведем и системата за признаване на лихвения разход? Ако ще приравняваме нашата система с останалите, трябва да преценим до каква степен трябва да го направим. Също така трябва да се въведе балансираща мярка.
- Като говорим за лихви и облагане можем ли да очакваме вдигане на лихвите по кредитите?
Можем да очакваме вдигане на лихвите по кредитите, защото може да има пренасочване на депозити към банки, които дават по-високи лихви. И до предоговаряне на лихвите със собствената банка. Защото банките ще се опасяват, че клиентите ще бягат и ще вдигат лихвите. Това веднага ще се отрази и на цената на кредитите.
- Тоест връзката ще бъде косвена?
Да. Това ще зависи от кредитното поведение на конкретната банка и резервите, с които разполага да посрещне евентуално повишение на лихвите по депозитите. От гледна точка на влошеното състояние на портфейлите на банките и растящият размер на лошите кредити - тези резерви намаляват.
- Каква е прогнозата Ви за икономиката на България през 2013 г.?
Като цяло ще продължава да няма фактор и показател, който ще бъде двигател на растежа на икономиката през 2013 г. Несигурността ще продължи да плаши инвеститорите, които не знаят дали техните проекти ще бъдат успешни. Ако пазарът на труда не се подобри, не можем да очакваме и подобряване на икономиката.
- А рецесия очаквате ли?
И това е възможен сценарий при влошаване на цялостната икономическа ситуация в Европа. Най-базовият сценарий си остава един минимален растеж, който гравитира около нулата.