Самосбъдващи се паники

Самосбъдващото се предсказание е концепция, която създава позитивни връзка между вярата и поведението на хората, която води до сбъдването му. За първи път терминът е въведен от социолога Робърт Мертън, който го дефинира като грешен прочит на дадена ситуация, водещ до промяна в поведението, което прави първоначалната грешна дефиниция вярна. Това е концепция, която често се свързва с банковите паники и последвалите от тях кризи. Целият процес протича горе-долу по следния начин:

• появява се информация (основателна или не) за потенциални проблеми в дадена банка;
• вложителите в тази банка решават, че това е заплаха за техните спестявания и ги изтеглят;
• отливът на средства води до неспособността на банката да обслужва задълженията си и потенциалните проблеми се материализират;
• на фона на вече явните проблеми в банката, първоначалното твърдение вече изглежда неопровержимо вярно.

В този сценарий обаче не се отчита възможността потенциалните проблеми да не се материализират, ако вложителите не изтеглят средствата си. Този вариант остава в сферата на вероятностите, докато ликвидните проблеми или неплатежоспособността на банката е факт.

В гореописаната ситуация напрежението лесно може да се прехвърли към други банки, тъй като „мъдростта” на масите може да заключи, че ако една има проблеми, значи може и други да имат. По този начин дори и здрава и добре управлявана банка може да понесе негативите на паническото теглене на депозити. Големият въпрос е доколко събитията, на които станахме свидетели в края на месец юни, са представлявали такъв тип банкова паника.

Миналата седмица бяха публикувани редовните данни от паричната статистика на БНБ, които показват, че с малко над 1 млрд. лв. са намалели депозитите на резиденти в банковата система през юни в сравнение с предходния месец. В процентно изражение това представлява спад с 1,85% на месечна база, който е относително малък спрямо стабилния ръст на депозитите от предходните няколко години. В периода юни 2009 – юни 2014 г. депозитите на резиденти са се увеличили над 3,6 пъти. През последните две седмици на юни се разпространиха опасения за стабилността на две банки, които доведоха до изтеглянето на значителна част от депозитите. В рамките на три дни изтеглените средства от КТБ достигат близо 1 млрд. лв., се казва в съобщение на БНБ, а в рамките на един ден от ПИБ са изтеглени над 800 млн. лв., се казва в съобщение на самата банка. Т.е. в рамките на две седмици изтеглените средства само от две банки възлизат на около 1,8 млрд. лв., докато изтеглените депозити за целия месец са малко над 1 млрд. лв. Това навежда на мисълта, че значителна част от изтеглените средства може да са се върнали обратно в банковата система под формата на депозити в други банки, в които доверието е по-високо.

На фона на изтеглените средства от резиденти, депозитите от нерезиденти се увеличават със 124,4 млн. лв. на месечна база, което не компенсира отлива на средства, но говори и че не сме свидетели на някакво по-сериозно отдръпване на доверието. Въпреки че големият спад на депозитите на резиденти е при домакинствата – с 1,2% спрямо предходния месец, такъв има и при финансовите и нефинансовите предприятия – съответно с 6,9% и 2,2%. Свиването на депозитите от домакинства предизвиква внимание, тъй като досега те предимно се увеличават. В същото време месечно намаление на депозитите на финансовите и нефинансовите предприятия се наблюдава и през юни миналата година - с 1,4% при финансовите и с 1% при нефинансовите институции. С други думи свиването на депозитите на компаниите, поне отчасти, е вероятно да се дължи на други фактори, несвързани с доверието към банки.

Тъй като публикуваните данни са само за един месец, на тяхна основа не може да се говори за напрежение или отлив на доверие в банковия сектор като цяло. Необходими са данни за поне още един месец, които да обрисуват по-пълна картина на случващото се. Така например банковата криза в Кипър стана факт след три поредни месеца на теглене на депозити и общ спад на банковите влогове от 9,2% в периода януари-март. Данните за един месец несъмнено изискват внимание, но не могат да се тълкуват като щрих от апокалиптична картина.

Източник: Институт за пазарна политика