Varda на Делян Аспарухов вече струва $1.6 млрд. и се готви за най-важния си тест

Компанията за производство в космоса Varda Space Industries, чийто съосновател българинът Делян Аспарухов, привлече нови 250 млн. долара и вече е оценена на 1.6 млрд. долара. Парите ще ускорят една идея, която само допреди няколко години изглеждаше почти експериментална – лекарства да се разработват и произвеждат в орбита, а след това да се връщат на Земята.

Инвестиционният рунд от серия D е воден от Lux Capital и Natural Capital, а с него общото финансиране на основаната през 2021 г. Varda достига 598 млн. долара, съобщава Reuters. За компанията това е поредната стъпка в сравнително бързия преход от концепция към реален космически бизнес.

Когато Economic.bg разговаря с Аспарухов през 2023 г., Varda тъкмо бе изпратила първата си фармацевтична фабрика в космоса и бе произвела първото си лекарство в условията на микрогравитация. По онова време компанията имаше привлечени 54 млн. долара външно финансиране и договор за 60 млн. долара с американските военновъздушни сили.

Три години по-късно мащабът вече е съвсем различен.

От една фабрика до серия космически мисии

От 2023 г. насам Varda е осъществила шест мисии в орбита със своите свободно летящи капсули W-Series. Пет от тях са завършили с успешно връщане през земната атмосфера.

Първият такъв успех през 2024 г. бе особено важен за компанията. Тогава Varda стана едва третата частна компания след SpaceX и Boeing, успяла да върне товар от космоса обратно на Земята – технологична стъпка, без която бизнес моделът ѝ трудно би работил.

Причината е проста: Varda не иска просто да изпраща лаборатории в орбита. Тя трябва да може да прибира произведеното в тях.

Основната идея е определени фармацевтични вещества да се разработват в микрогравитация, където липсата на земно притегляне може да позволи образуването на кристали и структури с характеристики, трудни за постигане на Земята.

Още при създаването си Varda разглежда и други възможности – от оптични влакна до полупроводници. Фармацевтиката обаче се превръща в основния ѝ фокус заради високата стойност на продуктите спрямо теглото им и огромния им пазар на Земята.

Истинският тест ще бъде на Земята

Следващата голяма цел вече не е просто поредното успешно изстрелване или приземяване.

Най-големият момент в историята на компанията ще бъде около края на десетилетието, когато вземем една от формулите, разработени благодарение на микрогравитацията, и я приложим на човек в клинично изпитване“, казва изпълнителният директор на Varda Уил Бруи пред Reuters.

Именно там ще бъде и същинският тест за бизнес модела – дали предимствата на производството в космоса могат да се превърнат в реален фармацевтичен продукт.

Varda вече подсилва тази страна на бизнеса. През август към борда ѝ се присъедини биотехнологичният мениджър и дългогодишен кадър на Pfizer Микаел Долстен, а почти една пета от приблизително 275-те служители на компанията имат опит във фармацевтичния сектор.

По думите на Бруи около 70% от клиентите за полезен товар на Varda през следващата година ще бъдат държавни институции, а останалата част ще идва от търговски фармацевтични проекти. Той очаква това съотношение постепенно да се обърне до 2032 г., което подчертава дългосрочния залог на компанията върху фармацевтичния сектор.

През август Varda привлече в борда си биотехнологичния мениджър и дългогодишен кадър на Pfizer Микаел Долстен. Около 18% от приблизително 275-те служители на компанията имат опит във фармацевтичната индустрия, посочи Аспарухов.

Последното поколение капсули на компанията са приблизително с размерите на съдомиялна машина. Те могат да останат в орбита около Земята в продължение на дни, след което да навлязат отново в атмосферата със скорост, достигаща около 25 пъти тази на звука. Самото повторно навлизане позволява провеждането на хиперзвукови изследвания за Пентагона.

Varda се изправя срещу конкуренция от програмата Starfall на SpaceX, която стартира тази година, както и от стартъпа Inversion Space. И двете компании навлизат в зараждащия се пазар за транспорт „от точка до точка“, при който Пентагонът разглежда орбиталното пространство като своеобразна високоскоростна магистрала за прехвърляне на военни товари до почти всяка точка на света за около час.

Бизнесът с производство в космоса набира скорост с наближаването на планираното извеждане от експлоатация на Международната космическа станция през 2030 г. В продължение на десетилетия тя беше основната лаборатория за експерименти с производство в микрогравитация – от лекарства и изкуствени органи до оптични влакна. С оттеглянето ѝ частният сектор се опитва да превърне тези експерименти в самостоятелен бизнес.

А за Varda следващата граница вече не е да докаже, че може да произведе нещо в Космоса и да го върне обратно. Тя вече го направи. Големият въпрос е дали продуктът, създаден на стотици километри над Земята, може да се окаже достатъчно добър, за да стигне до пациентите на нея.

Идея от „второто поколение“ на Космоса

Аспарухов говори за космическата индустрия пред Economic.bg през 2023 г. Според него първата вълна на новата космическа икономика е създала инфраструктурата – най-вече евтините и многократно използваеми ракети. Именно по-ниската цена за достигане до орбита позволява появата на следващия слой бизнеси, които вече не трябва сами да строят ракетите си, а могат да мислят какво да правят с достъпа до Космоса.

Varda е точно такъв залог.

Компанията е създадена през 2021 г. от Аспарухов и бившия инженер на SpaceX Уил Бруи. Българинът паралелно е партньор във Founders Fund на Питър Тийл и остава активно свързан с инвестициите в космическия сектор. През 2025 г. например фондът поведе инвестиционен рунд за 43 млн. евро в българската EnduroSat, като Аспарухов имаше активна роля в сделката.

Сега Varda вече има резервирани 28 изстрелвания с различни доставчици за периода 2027 – 2029 г., а през 2030 г. планира да представи следващото поколение на своята капсула.