„Извънземният“ предприемач Делян Аспарухов: От малка България до необятния космос

Космически фабрики, градове и магистрали, орбитални хотели и колонии на Луната и Марс, изобщо – живот отвъд пределите на Земята и бизнес сред звездите. Всичко това все още звучи като научна фантастика, но и не съвсем. Малко по малко хвърчащите мечти започват да се материализират, а една от най-любопитните има своите българки корени.

Едва три години след създаването си основаната от Делян Аспарухов калифорнийска компания Varda Space Industries успя да изстреля първата фармацевтична космическа фабрика. Това се случи този юни, а днес вече е произвела първото си лекарство в микрогравитация и сега чака одобрение от регулаторите в САЩ, за да прибере продукта си обратно на Земята.

Срещаме се с Делян по време на краткия му престой в София. Казва, че я харесва много повече сега, в разгара на септември, когато е „толкова по-жива“ в сравнение с горещите и пусти летни месеци от детството му.

Делян напуска България, когато е на 3 години и заедно с родителите си се местят в САЩ. Докато е ученик, се връща тук всяка година около юли – август, по време на ваканцията си. По-късно посещенията разредяват. Но дори и сега – като вече разпознаваемо име в Силициевата долина, сочен за протеже на именития Питър Тийл и за един от най-обещаващите млади инвеститори отвъд Океана – връзката му с родината е здрава, а решимостта да я укрепи и през бизнеса си изглежда твърда.

На мелодично развален български разказва за амбициозния си проект с Varda, разбиранията си за предприемачеството и бъдещето на перспективната космическа индустрия.

Преди космоса 

Делян е само на 29 години, но всъщност вече от цяло едно десетилетие се занимава с инвестиции под менторството на Питър Тийл, създателя на онлайн разплащателната система Pay Pal и един от първите, повярвали в компании като Facebook, Airbnb, SpaceX и куп други гиганти.

Няма навършени 20 години, когато се включва в неговата програма Thiel Fellowship, която дава 20 стипендии от по 100 000 долара на студенти от целия свят, които са готови да напуснат университета и да реализират свои собствени проекти. Делян се отказва от обучението в Масачузетския технологичен институт и започва разработването на своето мобилно приложение Nightingale.

Идеята за апликацията идва, след като баба му е диагностицирана с рак на гърдата. Целта му е да подобри качеството на лечение на пациентите в болнични и в домашни условия посредством новите технологии.

Днес Делян вече е директор във фонда за рисков капитал на Тийл – Founders Fund, където трупа опит като инвеститор.

Кои са Varda и къде се целят?

Varda Space Industries е една от обещаващите космически компании днес, а свидетелство за потенциала ѝ е привлеченото външно финансиране от 54 млн. долара и 60-милионният договор с военновъздушните сили на САЩ.

През юни компанията прати в космоса първата си фабрика, а в края на същия месец успя да произведе лекарство. Самият синтез отнема 27 часа, а на въпроса защо им е да правят препарата там, когато долу на Земята има достатъчно фармацевтични заводи, отговорът се крие в микрогравитацията. Тя елиминира земното притегляне и благодарение на това отглежданите в космоса протеинови кристали образуват по-съвършени структури.

Клиентите идват при нас, когато имат проблем“, коментира Делян Аспарухов, но казва, че все още не може да говори публично за тях.

Целта им да е правят лекарства за рак и мозъчни заболявания в категорията малки молекули. През първите 2 – 3 години ще произвеждат еволюционно по-старите, базирани на химически реакции, а след това ще преминат към по-усъвършенстваните, стъпващи и на биологичен синтез.

Ние работим по активната съставка. Това е 1 – 2% от цялата таблетка, която приема човек“, пояснява Делян и допълва, че 30 кг продукт може да се разпредели в лекарства за над 100 млн. пациенти.

За тази година няма да има повече мисии, но ако всичко е наред, през 2024 г. са планирани 3, през 2025 – между шест и десет, а след това – по една или две в рамките на всеки месец.

Първата мисия е най-скъпата, струва 12 млн. долара. Четвъртата вече ще се понижи до 8 млн. долара, петата – до 4 млн. долара, а осмата вече би трябвало да е под 3 млн. долара.

В момента купуваме много компоненти от други компании, които са по-скъпи и ненужно мощни за нас, защото са направени за сателити, които стоят там с години, а ние сме само за няколко седмици“, посочва Делян Аспарухов.

Впоследствие тези части ще бъдат подменени с по-евтини, някои може би ще си произвеждат сами, а капсулата ще може да се използва многократно.

Познати идеи в точния момент

Делян разказва, че мисли по идеята още от 2010 г., но по онова време космическите изстрелвания все още са много скъпи. Затова планира първо да натрупа опит и състояние от инвестиции в традиционни технологии, а някъде около 40-годишна възраст да скочи в посока космоса. Но към 2017 г. Илон Мъск направи дългоочаквания пробив в индустрията, като демонстрира възможностите за многократно използване на една ракета и на практика демократизира достъпа до откритото пространство.

Това дава порив на Делян да пристъпи към бизнес начинанието си много по-рано от предвиденото. Първоначално се оглежда за компании, в които просто да инвестира, но след като не открива, решава сам да си създаде такава. През 2020 г. успява да сформира екип от специалисти, работили в компании като SpaceX и Tesla, с които напредват бързо.

Всъщност нищо от това, което Varda прави и използва, не е иновация само по себе си.

Но заедно те представляват иновативен модел, какъвто досега не е имало“, казва основателят ѝ.

Лекарства, например, са се произвеждали на МКС още през 70-те години на миналия век, където се доказва предимството на микрогравитацията. Там обаче са лимитирани в използването на по-опасни и рискови елементи.

А ние можем да взимаме по-опасни химикали. Процесите ни са напълно автоматизирани. И освен това повечето налични капсули са правени за хора – като CrewDragoin и Apolo и пр. А нашата е първата, която струва 500 000 долара и може да връща лекарство редовно.“

Мисията на Varda, по думите на Делян, е „да разширим икономическите граници на човешкия вид“.

„Ако гледаш човешката история, успявали сме да се установим трайно някъде, а не да идем веднъж, когато сме имали икономически смисъл да сме там. Ако гледаме какво става в космоса, повечето неща нямат икономически смисъл да са там“, развива визията си Делян и дава пример с хората.

САЩ стъпиха на Луната преди десетилетия, но не го направиха повече, защото отсъства именно икономическият смисъл от самоцелното им изпращане.

Ако гледаш фабриките на земята, те се автоматизират, но все още са нужни хора за някои неща. Когато един ден нашите фабрики са достатъчно големи, ще можем ние да платим да има хора в космоса.“

Бъдещето на космическата индустрия 

Космосът е необятен и крие огромни възможности. Но за да се стигне до по-амбициозните и гръмки идеи за човешки колонии на Марс, например, първо трябва да се случат няколко други неща. Делян прави аналогия с развитието на интернет и различните поколения компании покрай него.

Първо са компаниите от 90-те години, които изграждат необходимата инфраструктура. След това са тези от док-ком ерата, които измислят бизнес модели, стъпвайки върху тази мрежа. Още едно поколение по-късно идва ред на сървърните и облачни технологии, като Amazon Web Services, които пък прокарват път за вълната от съвременни споделени услуги, като Uber и Airbnb.

„В космоса е горе-долу същото“, отбелязва Делян. Първото поколение са ракетите на Мъск и най-първите бизнес модели, които са интернет комуникации и заснемане на Земята. Сегашния момент той сравнява с времето около 2010 г. и AWS – подобно на облачната инфраструктура, сега вече има евтини ракети на SpaceX.

Така идва ред на второто поколение бизнеси – когато не трябва да работиш по инфраструктура, а може да мислиш какво може да се развие.“

Цената говори красноречиво – през 2017 г. използването на ракета струва около 50 млн. долара, а сега Varda си плати за услугата едва 1.8 млн. долара.

Според Делян сега е ред на изграждането на космически фабрики, космически бензиностанции и космически сервизи за ремонт. За следващите 5 – 6 години няма да има много интересни неща. Но когато тези трите успеят, след това ще има още нови интересни бизнеси – като търсене на вода Луната, добив от астероиди, хотели.

Трябва да ги гледаш като слоеве. Първо трябва да построиш ракетите, после космическите фабрики и след това по-интересните неща.“