Картовите плащания настигат кеша в българската търговия

Плащанията в брой все още формират най-голям дял от оборота на българските търговци, но тенденцията постепенно се обръща. Бизнесът очаква картите да изпреварят кеша през следващите години, а броят на POS терминалите в страната вече е нараснал с 30% за три години и половина, показват отделни данни на Payments Europe и Visa.

Кешът продължава да е сериозна част от ежедневната търговия в България, но позициите му постепенно отслабват. В момента плащанията в брой формират 46% от оборота на анкетираните търговци, докато картите държат 37%. Самият бизнес обаче очаква съотношението да се обърне: след пет години делът на кеша да падне до 29%, а този на картовите плащания да достигне 48%.

Това е един от най-ясните сигнали в ново проучване на Payments Europe за българския платежен пазар. Данните очертават среда в преход – традиционните навици все още са силни, но предпочитанията на бизнеса и потребителите все повече се местят към дигиталните плащания.

Тази промяна вече се вижда и в инфраструктурата. По данни на Visa от старта на програмата ѝ „България БезБрой“ през декември 2022 г. до юни 2026 г. броят на POS терминалите в България е нараснал с 30%. Към декември 2025 г. търговците, включени в инициативата, държат 10% от всички активни POS устройства в страната, посочват от компанията.

Кешът води по оборот, картите – по предпочитание

Парадоксът е, че наличните пари все още носят най-голям дял от оборота, но когато търговците бъдат попитани как предпочитат да им се плаща, картите излизат начело. 76% от тях посочват картовите плащания сред предпочитаните си методи срещу 71% за кеша. 

Причината не е само удобството. За 82% от анкетираните търговци приемането на карти намалява риска от измами и кражби, а 80% свързват картовите плащания с по-високи продажби. Две трети оценяват и отпадането на част от разходите, свързани с обработването на кеш.

Темата за цената също се оказва по-малко еднозначна, отколкото предполага традиционният спор за банковите такси. 84% от търговците казват, че разбират какви такси плащат за приемане на карти, а 75% ги определят като оправдани спрямо ползите. Повече от половината смятат, че обработването на кеш в крайна сметка им излиза по-скъпо.

Разширяването на POS мрежата през последните години се опитва да премахне и една от практическите бариери пред този преход – липсата на терминали при по-малките търговци. Именно натам е насочена програмата „България БезБрой“, която Visa развива с банки, платежни институции, публични и неправителствени организации от края на 2022 г. 

Разширяването на възможностите за приемане на дигитални плащания означава много повече от добавянето на нови POS терминали“, коментира Петър Крилчев, мениджър на Visa за България. 

Българинът не се отказва лесно от наложения платеж

От страната на потребителите картината е сходна. Картите и кешът практически съжителстват – през последната година с тях са плащали съответно 90% и 86% от анкетираните.

При избора обаче картата има видимо предимство. 71% от потребителите казват, че биха платили с карта в магазин дори ако носят пари в брой. А когато различните методи се подреждат според удобството, 62% избират картата и едва 20% – кеша.

България все пак пази един особено устойчив кешов навик – плащането на онлайн покупки при доставка. 41% от потребителите предпочитат покупките им в интернет да бъдат платени в брой предварително или при получаване. Това е почти двойно над отчетените 22% средно за останалите европейски пазари в проучването. Когато плащането е директно на куриер, 78% продължават да избират кеша пред картата.

Така дигитализацията на плащанията се оказва много по-напреднала при физическото пазаруване, отколкото при последната стъпка на електронната търговия.

Най-важната валута

Доверието остава ключов фактор при избора на начин на плащане. За 49% от потребителите водеща е сигурността, а картите печелят именно тук – 74% им имат по-голямо доверие от другите платежни методи.

При по-новите решения обаче несигурността е по-силна. При незабавните плащания 79% се притесняват от необратимостта на трансакциите, а 56% – от измами, макар 70% да очакват да ги използват повече. Интересът сред търговците също е висок, но недоверието към големите технологични компании остава: едва 21% от потребителите ги смятат за надеждни при обработката на лични и финансови данни.