Швейцарците с план при срив на еврото

Швейцария обмисля контрол върху капитала, за да пребори рязкото покачване на швейцарският франк в случай, че еврозоната се разпадне или изпадне в колапс. Контрола върху капитала е инструмент, който влияе пряко върху паричните потоци към Швейцария. Това е радикална мярка, която алпийската нация не е използвала от 1970 г. насам. Рискът от потенциално напускане на Гърция от еврозоната нарасна през последната седмица, следствие на разразилата се политическа криза в Атина, засилвайки притесненията за възможните ефекти върху други силно задлъжнели нации от валутният съюз. Това подкрепя швейцарския франк, който традиционно се счита за валута убежище по време на икономически и политически турболенции.

Швейцария, която е заобиколена, но не е член на Европейският съюз, се възприема като убежище на фискална и политическа стабилност, но сътресения във валутният блок са основен риск за нейната икономика. Икономическият ръст на страната е силно зависим от износа, но силният франк пречи на този износ, особено във времена, когато еврозоната е най-големият търговски партньор на Швейцария.

Поради заплахата от колапс на еврото, Берн по-рано тази година създаде работна група, която да определи какви мерки трябва да бъдат взети, ако се случи подобно събитие. Тази група има за задача да изготви план за борба с прекомерното поскъпване на франка. Групата се ръководи от председателят на Швейцарската национална банка, Томар Джордан, финансовият министър, Евелин Видмер и директорът на финансовият регулатор, Ан Лошат.

„Ние трябва да сме подготвени за най-лошият сценарии, при който валутният съюз се разпада, въпреки че аз не очаквам това да се случи“, заяви Джордан в интервю за швейцарски седмичник. Коментарът на Джордан дойде в момент, в който европейският съюз се подготвя за извънредна ситуация, при която Гърция ще напусне еврозоната. Финансовите министри на 17 държави, използващи еврото стигнаха до съгласие през изминалата седмица за нуждата от разработване на план за извънредни ситуации, в случай, че Гърция излезе от общата валута.

Притесненията за стабилността на еврозоната са нараснали през последната седмица, оказвайки допълнителен натиск върху швейцарският франк. В резултат на това, еврото се търгува близо до 1.20 спрямо франка, което е долната граница поставена от Швейцарската национална банка през септември, когато валутата се търгуваше на  рекордни нива спрямо еврото и долара. Тогава Джордан заяви в интервю, че банката ще продължи да защитава това ниво с непоколебима решителност, дори и при много трудни обстоятелства.

Поставеният праг е помогнал на износителите и е допринесъл за избягване на рецесията в страната. До този момент банката успява да защити франка, без видими усилия, въпреки че еврото падна за няколко секунди под 1.20 през април. Спадът се отдава на сделки между банки, които не търгуват директно със националната банка и са продавали евра на цена под 1.20 франка, причините за което остават неясни и до днес.

Въвеждането на минимално ниво на еврото срещу франка не изискваше каквото и да било участие от страна на правителството, но за въвеждането на по-екстремни мерки като например контрол върху капиталите или отрицателен лихвен процент, то такава намеса ще е необходима. „Създадената работна група се фокусира върху мерки, които изискват сътрудничество между правителството и централната банка в битката срещу силата на швейцарският франк“, заяви Джордан. Една такава мярка ще бъде контрола върху капитала.

През 1970, Швейцария използва такива мерки за ограничаване на прекомерното търсене на валутата си. Страната забранява чуждестранните инвестиции в швейцарски ценни книжа и недвижимо имущество, и въвежда отрицателни лихвени проценти по чуждестранните депозити. Въпреки това и двата инструмента не успяват да спрат поскъпването на швейцарският франк. Това става едва когато централната банка въвежда временно фиксиран курс към германската марка.

Поставеното ограничение на франка от страна на ШНБ спечели подкрепата на Международният валутен фонд, който обикновено не одобрява подобни намеси на финансовите пазари. Фондът е по-скептичен към други потенциални мерки и предупреждава в последният си доклад за швейцарската икономика, че мерките срещу капиталовите потоци могат да се окажат сложни за проектиране и скъпо струващи, имайки в предвид ролята на страната като международен финансов център. Самият председател на централната банка, Джордан, отхвърли отрицателните лихвени проценти по чуждестранните депозити, като инструмент за ограничаване на търсещите убежище капиталови потоци.

 

По материали на световни информационни източници

Подготвена от отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД