Силната йена и конкуренцията срещу японските производители

Свърхскъпата йена позволява да се купуват чужди активи и да се пътува зад граница, но продължава да изяжда основите на икономиката, като засяга компаниите - от могъщата Toyota, до малки, като Kyouwa

Големите японски концерни изпитват все повече трудности в битката си за оцеляване. Най-големият износител на електроника Sony Corp обяви наскоро седма поредна тримесечна загуба заради големия спад в продажбата на телевизори. Нетната загуба на Sony за третото тримесечие на 2012 г. е 15.5 млрд. йени, или 194 млн. долара. Sony планира и масови съкращения на около 10 хиляди служители.

Panasonic пък отчете огромната загуба от 765 млрд. йени (7,37 млрд. евро) за годината. Подобно на много японски концерни за електроника от години Panasonic страда от силната йена и засилващата се конкуренция преди всичко от източноазиатски страни. Заедно със загубата от 772 млрд. йени (7.44 млрд. евро) от миналата година Panasonic загуби само в рамките на 24 месеца 14.81 млрд. евро.

Друг японски производител - Sharp заложи централата си в Осака и някои от патентите си като обезпечение тази година, за да получи  банкови заеми, след като кредитният рейтинг на компанията беше понижен до "боклук". Корпорацията преговаря и за продажба на свои акции на доставчикът на Apple Foxconn Technology Group, тъй като се опитва да се възстанови от рекордни загуби и 70% спад в книжата си през тази година.

Това понижение на резултата до голяма степен се дължи на осемкратния спад на търсенето на телевизори. Проблемите на Sharp са симптоматични. Японските компании за потребителска електроника, като Sony и Panasonic, от своя страна са изправени пред конкуренцията на по-евтините Samsung Electronics и LG Electronics.

Стойността на акциите на най-големия производител на камери в света Canon Inc. се сви с повече от 25% за последните 6 месеца. Компанията понижи годишната си прогноза заради потребителите, които вече предпочитат да правят снимки със своите смартфони.

Обявеният резултат подчертава големите и постоянни проблеми, пред които са изправени компаниите от сектора за потребителска електроника в Япония извън самата конкуренция. Големият спад на пазара води до слаби приходи, които застрашават японското производство. 

Миналата седмица пък японската централна банка разшири програмата си за изкупуване на облигации с 11 трлн. йени (138 млрд. долара). Целта е разхлабване на валутната политика за втори пореден месец на фона на опасенията за дефлация и отслабващата икономика, която отново е на прага на рецесията и която в голяма степен е зависима от финансовите резултати на големите технологични компании.

Програмата за изкупуване на облигации беше разширявана допълнително през април и септември поради негативния ефект от силната йена и слабостта на глобалната икономика.

Министерството на икономиката на страната призна и за влошаващата се тенденция в промишленото производство, което би могло да доведе и до структурни изменения в икономиката. Заради силната йена, Япония все по-малко остава износно ориентирана икономика. Тенденциите при тази валута направиха японските продукти, от телевизори до чипове, непоносимо скъпи зад граница.

С мерките си, правителството ще опита да разбие порочния цикъл на силната йена и дефлацията. Но въпреки това, анализатори смятат, че срамежливият подход на правителството няма да успее да надделее над тенденцията и над вкоренените интереси, които се противопоставят на фундаменталните промени.

Йената достигна рекорд от 76 йени за долар през февруари, а и днес не е далеч от това ниво. Световното макроикономическо развитие в момента облагодетелства силната йена.

Финансовото министерство, в същото време, предприе малки стъпки за спиране на ръста на йената, като купи долари за 200 милиарда от щатската валута през последните две години. Но според анализатори тези ходове не правят нищо повече освен да спрат някои пореден силен порив на валутата, воден от спекулантите.

Свръх скъпата йена позволява да се купуват чужди активи и да се пътува зад граница, но продължава да изяжда основите на икономиката, като засяга компаниите - от могъщата Toyota, до малки, като Kyouwa, производител на автоматични фабрични системи. Валутата, която за момента е смятана за едно от убежищата на финансовите пазари вреди на японските производители, работещи основно за износ, т.е. засегнати са всички компании от сектори електроника, автомобилостроене, машиностроене и други промишлени сектори. Продукцията им става неконкурентоспособна спрямо останалите световни производители и може да доведе до масово напускане на компании в страната.

"Sharp не е в ситуация да мисли за следващия век", заяви Макото Кикучи, главен изпълнителен директор на Myojo Asset Management, хедж фонд консултантска компания, базирана в Токио. "Въпросът е дали компанията може да оцелее в следващите 12 месеца."

Собственикът на Kyouwa, Рюджи Усуда, е решил да премести фабриката си във Виетнам. Той сочи, че заводът в южноазиатската страна ще му позволи да произвежда при 30-40% по-ниски производствени цени.

"Много скоро в Япония няма да се произвежда нищо", казва 40-годишният Усуда, който обяснява, че огромна част от японските производители се местят към Южна Азия.

Коментари: 0