Синдикати и работодатели с резерви към Бюджет 2013

Синдикатите и работодателите изразиха резерви по прогнозите за приходите през 2013 г. и поискаха по-големи разходи и буфери в бюджета за следващата година. Позициите си те изложиха по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев посочи, че бизнесът прогнозира по-малък икономически ръст през следващата година, и предупреди за риск от напрежение в приходната част на Бюджет 2013.

 "Основният риск според нас е напрегнатата приходна част. Има вероятност тази прогноза за ръст от 1,9 на БВП да се окаже прекалено оптимистична. Това, което нашите компании предвиждат, планират, прогнозират за следващата година е много по-малък ръст, ако изобщо такъв има", заяви Велев.

Според асоциацията трябва да се предвиди резерв в бюджета при един по-неблагоприятен сценарий.

Асоциацията на индустриалния капитал в България се обяви и против работодателите да продължат да плащат първите три дни от болничните, както и срещу увеличението на минималната работна заплата от 1 януари на 310 лв.

От КТ „Подкрепа“ също имат притеснения за изпълнението на приходната част. Лидерът на синдиката Константин Тренчев коментира, че не споделя оптимизма на финансовия министър Симеон Дянков за събираемостта на приходите и смята, че увеличението на доходите е стъпка в правилната посока, но не е достатъчна.

„Парите трябва да дойдат от една работеща икономика, а впечатлението, което имаме, е, че тя не работи особено добре. Трябва да си отговорим на въпроса защо икономиката не работи добре. Потреблението трябва да дойде от по-добри доходи“, заяви Константин Тренчев.

От КТ „Подкрепа“ отново обявиха искането си за второ увеличение на минималната работна заплата през следващата година - от 1 юни с още 20 лева до 330 лв.

Лидерът на КНСБ предлага през 2013 г. максималният осигурителен доход да е не 2200 лв., както предлага правителството, а 2500 лв. Сред исканията на КНСБ са и вдигане на обезщетението за майчинството и на обезщетението за безработица.

Синдикатът иска увеличение на заложения в бюджета дефицит с няколко десети, като според техните сметки всяка десета увеличение означава допълнителни разходи от над 80 млн. лв.

Пламен Димитров иска дознателски функции за служителите на Националната агенция за приходите (НАП), ограничаване на кешовите разплащания до 5 хиляди лев и криминализиране на неплащането на осигуровки и заплати през банкови карти за предприятията с над 50 души персонал.