„Такса смет“ ще се плаща според имота и през 2013 г.
Най-добрият отпадък е този, който не е генериран. Всяко следващо действие води до повишаване на цената на отпадъка
Николай Сиджимов, председател на Асоциацията на еколозите от общините в България:
- Г-н Сиджимов, готови ли са общините с наредбата за такса смет. Как ще се изчислява този местен данък през 2013 г. Има ли общини, където местният данък се определя, според количеството произведен боклук?
- Наредбите за определяне местните такси и цени на услуги са отдавна приети от всички общини, но конкретния размер на такса "битови отпадъци" се определя всяка година на база план-сметка за приходите и разходите за услугата. Това обикновено се гласува на декемврийските сесии на общинските съвети, така че за 2013г. определянето на такса битови отпадъци предстои.
За съжаление за жилищните имоти продължава навсякъде старата практика таксата да се определя само на база на данъчната оценка на имотите на гражданите.
Причините да не се въвежда нов начин на определяне на такса битови отпадъци според мен са две - сложността и цената за въвеждане на такава система и нерешителността на кметовете и общинските съвети. Този ефект е възможен за някои населени места.
- А такса "отпадъци" за фирмите и административните сгради, училища, болници и т.н.?
- Що се отнася до нежилищните имоти на физически и юридически лица, във всички общини има възможност да се подават декларации за плащане на такса битови отпадъци на база количество, определено въз основа на броя и обема на ползваните съдове и кратността на обслужването им.
На тази база се определят само два от елементите на такса битови отпадъци - за събиране и транспортиране, и за обезвреждане на отпадъците.
Третият елемент от таксата - за почистване на обществените места се определя отново на база отчетна стойност на имотите. Фирмите имат интерес от въвеждане на такава такса, която реално да отчита количествата генерирани отпадъци.
Според мен при фирмите дори по-лесно може да се въведе различен механизъм за определяне на таксата "битови отпадъци".
Но аз съм и за по-висока тежест на таксата за бизнеса за сметка на гражданите.
- В колко български общини, има разделно събиране на боклука и компостиране на биоразградимите отпадъци? Какви са най-използваните практики за намаляване на депонираните отпадъци?
- В много общини се прилагат схеми за разделно събиране. За съжаление на много места това се прави формално. И това е една от причините системата да не работи - хората се обезкуражават да разделят, защото не виждат смисъла.
Почти всички са обхванати с договори от организациите по оползотворяване на опаковки, в много общини работят организациите за електрическо и електронно обoрудване, за излезли от употреба превозни средства, на места има въведени схеми за събиране на опасни отпадъци от бита.
За биоразградимите отпадъци в момента се разработва системата за управление по новото законодателство. Вече има опити и в тази насока. Дори ние съвместно с Община Добрич изпълняваме проект за компостиране на зелените отпадъци - от паркове, градини и други зелени територии в града.
От 1 януари 2013г., всички общини трябва да започнат да въвеждат разделно събиране на зелените отпадъци и компостирането им, така че и тези разходи трябва да бъдат включени в план-сметките за 2013 г.
За намаляването на отпадъците трябва да се говори все повече и това е приоритетна задача. Рециклирането е дори по-следваща стъпка.
Най-добрият отпадък е този, който не е генериран. Всяко следващо действие води до повишаване на цената на отпадъка. В тази връзка ние ще организираме Национална кампания за намаляване на отпадъците в периода 17 - 25 ноември 2012 г. Това е Европейска седмица за намаляване на отпадъците. В тази кампания могат да се включат всички - общини, училища, болници, различни институции и организации, бизнеса и отделните семейства, дори индивидуални инициативи. Най добрите идеи и реализирани дейности ще бъдат наградени и ще се предложат за участие в Европейския конкурс за най-добър проект от ЕСНО, където също могат да получат заслужената си награда!
- Как 30-те общини с наднормено замърсяване на въздуха с фини прахови частици , заради, които ЕК стартира процедура срещу България, изпълняват своите планове за решаване на проблема?
- В някои общини се работи сериозно и там наистина се променя обстановката. За съжаление някои се отнесоха по-несериозно и след година или 2 ще се види, че напредък и подобрение няма. Дано тогава ЕК не реагира по-строго, защото вероятно ще плащаме всички, а не само провинилите се.
Една част от мерките са свързани с интензивно почистване, миене и оросяване на уличните платна през летните месеци и използването на магнезиеви или други смеси (различни от пясъчни) за обработване на уличните платна през зимата. Тези дейности до известна степен увеличават разходите за почистване, които общините плащат, но лесно се организират и изпълняват. Друга част от мерките са свързани с промяна на транспортна схема или газификация на сгради, за които трябва да се вземат управленски решения и ново планиране на градската среда.
За да се реши проблема със замърсяването на въздуха с фини прахови частици са необходими комплексни мерки и усилията не само на една или група общини.
Защото различни са източниците на това замърсяване и част от мерките се налага да бъдат взети и приложени на национално ниво. Решаването на проблема не се неглижира от общините и от страна на МОСВ, но е факт, че все още трябва много работа.
- Кои са най-големите, екологични проблеми на общините?
- Вече коментирахме две от по-важните - това са управлението на отпадъците и замърсяването на въздуха. Друг важен проблем е замърсяването на водите. Но и в тази посока се работи - изградиха се много пречиствателни станции и се разшириха канализационните системи. За съжаление и тук има още много предстоящи проекти.
Има и голямо залитане към мащабни проекти, а могат да се прилагат много по гъвкави решения и нови технологии.
- Какво е изпълнението на проектите по ОП Околна среда . Ще има ли общини, които ще се откажат от проектите, въпреки че са получили финансирането, какви са нагласите?
- Много неразумно ще е да се отказват! Надявам се, това да не се случва. Има заложени средства и в новата ОПОС, така че трябва да продължат усилията.
Изисквания към общините и кметовете, които новият Закон за управление на отпадъците постави, ще създават ли проблеми на общините. Кои общини са най-силно засегнати? Бихте ли предложили някакви нови промени в Законите и наредбите.
Законите трябва да се правят, за да решават проблемите, а не да ги създават. Ако има по строги изисквания, те не са, за да се създават проблеми, а за да се отговори на очакванията и постигането на определени цели.
Ние сме предлагали промени и сме работили с колегите от МОСВ. Имало е и различия във вижданията, но никой не може да претендира за абсолютната си правота! Винаги има алтернативни решения. В правото на управляващите е да избират между тях.
- Има ли общини, които изразходват такса "смет" за други пера. Събират ли се всички дължими налози?
- За съжаление има такива случаи, но това се отнася за една малка част от общините. Повечето изразходват средствата само за услугите, за които са предвидени. А има и случаи, в които събираемостта е ниска и се налага доплащане на услугите от собствените приходи на общините.
Прилагат ли се текстовете, свързани със строителните отпадъци? Разрешенията за строителство дават ли се само на инвестиционни намерения с план за оползотворяване и повторно използване на строителните отпадъци.
Тук чудесно може да работи с бизнеса, защото е трудно за общините да се справят сами. Ако общината създаде добра организация, бизнесът ще бъде много повече заинтересован да инвестира.
- Разкажете за някой интересен проект, идея на община, свързани с опазване на околната среда?
Бих посочил настоящият проект за биоразградимите отпадъци. Той се финансира от Програмата за малки проекти на Глобалния екологичен фонд към UNDP.
Изпълняваме го съвместно с Община Добрич и Лесотехническия Университет София. С този проект искаме да покажем, че с малки усилия от страна на общините, една голяма част от потока отпадъци, който заминава на депата, може да бъде изваден и да се превърне в качествен компост. По този начин имаме и допълнителен ефект от намаляването на парниковите газове, тъй като при депониране органичната материя се разгражда при анаеробни условия и се образува метан, който от своя страна е 21 пъти по агресивен парников газ от въглеродния двуокис.
С компостирането на зелените отпадъци общината решава и двата проблема - намалява количеството на емитираните парникови газове и удължава живота на депото. Освен това разполага с качествен компост за общинския разсадник. Ако реши, може и да го продава, да го ползва за запръстяване, за подобряване на почвата, рекултивации и други цели.