Топ 10 на грешките на мозъка

Човешкият мозък е чудно нещо. Всеки път когато са ви отворени очите, мозъкът ви е бомбардиран от стимули. Може съзнателно да мислите за едно нещо, но мозъкът ви произвежда хиляди други идеи. За съжаление нашето познание не е перфектно и има някои грешки, които сме склонни да правим. Това се случва на всички – независимо от възраст, пол, образование, интелект или други фактори. Някои от тези грешки са добре известни, други не – но всички те са интересни. Затова Ви предлагаме класацията на БГ Топ 10 за 10-те грешки на мозъка

10. Заблудата на комарджията

Заблудата на комарджията представлява тенденцията да мислим, че бъдещите вероятности имат някаква връзка с миналите такива и биват повлиявани от тях, а всъщност това въобще не е така. Някои вероятности, като хвърлянето на монетата (ези-тура) са винаги едни и същи. Вероятността да се падне ези е 50 процента, независимо дали в предишните 10 пъти пак се е паднало ези. Да си мислим, че вероятностите са се променили е честа грешка, особено в хазарта. Например ако играете рулетка – и последните четири пъти се е паднала черно. Повечето хора биха заложили на червено. Въпреки, че вероятността за червено пак си е същата – 47,37 процента (18 червени числа от 38 общо). Това може да ви изглежда очевидно, но много комарджии са загубвали всичко с убеждението, че вероятностите са се променили.

9. Реактивност

Така е известна тенденцията хората да се държат по различен начин, когато знаят, че са наблюдавани. През 20-те години на миналия век една фабрика – Хауторн Уъркс – провела експеримент, за да види дали по–силната светлина влияе на продуктивността на работниците. Резултатите били невероятни. Увеличаването на светлината направо изстреляла продуктивността. За съжаление, когато наблюдението приключило, нивата се върнали на старото равнище. Това било защото този скок не се дължал на светлината, а на това, че работниците били наблюдавани. Това е една форма на реактивност. Когато хората знаят, че ги наблюдават, те са мотивирани да променят поведението си, обикновено да се представят в по–добра светлина. Това е сериозен проблем при различните научни изследвания с хора и затова е контролирано със „слепи” експерименти. („сляп” в случая означава, че на участниците в дадения експеримент им се спестява информацията относно целта на експеримента, за да не повлияват на резултата).

8. Пареидолия

Пареидолия е когато случайни образи или звуци са приемани за важни и значими. Например - чуване на съобщения, когато запис е пуснат отзад напред. Или облак във формата на динозавър. Общият елемент във всички случаи на пареидолия е, че стимулът е неутрален, няма някакво специално значение – значението е във възприятието на наблюдаващия или слушащия.

Може би най-известната форма на пареидолия е Роршах теста. Той използва пареидолия, за да разбира умственото състояние на индивида. На тестваните се показват неясни образи и ги карат да опишат какво виждат. Резултатите се анализират, за да се разберат скритите мисли на тествания.

7. Самоизпълняващи се предсказания

Това е предсказание, което се самопредизвиква и се случва. Например – ако вярвате, че ще се представите зле в университета, вие се разочаровате, зарязвате ученето, не полагате усилия и наистина се представяте слабо, както сте си и мислили. Друг често срещан случай са любовните връзки. Когато си мислите, че връзката ви ще се разпадне, започвате да се държите различно, изтегляйки се емоционално от нея. С вашите действия вие всъщност наистина предизвиквате връзката да свърши. Това е доста силен инструмент в ръцете на психоаналитиците – те ви имплантират идея в мозъка и вие я правите реалност, защото си мислите, че ще се случи.

Сегашната икономическа криза и по принцип финансовите кризи също могат да се обяснят с тази теория. Когато медиите започнат да всяват паника, че е вероятно да има криза, рецесия и т.н., хората се паникьосват и създават верига от събития, която всъщност причинява кризата или рецесията.

6. Хало ефекта

Хало ефекта е тенденцията някоя добра или лоша черта на някой да накара другите да си направят добри или лоши изводи за него като цяло. Например – ако някой ваш служител закъснее три дни подред, вие забелязвате това и си казвате, че не е добър работник. Всъщност има много причини защо даденият човек е закъснял. Проблемът обаче е, че заради един негативен аспект, който може да е извън контрола му, вие вече си убедени в това, че той е мързелив и не му харесва работата.

5. Стаден манталитет

Стадния манталитет е тенденцията да приемаш мненията и да следваш действията на мнозинството от хората, за да се чувстваш по–сигурен и да избегнеш евентуален конфликт. Този манталитет обяснява модите. Дрехи, коли, хобита, стилове, музикални вкусове – всичко което е нужно е група от хора, които следват дадена тенденция, и се получава лавина.

4. Реактивно съпротивление

Реактивното съпротивление е нуждата да правиш обратното на това, което някой се опитва да те накара да направиш, за да се възпротивиш на възприемания от твоя мозък опит да ти се ограничи свободата на избора. Това се случва най-често при тийнейджърите, но и при всички възрасти. Човек може да няма нужда да прави нещо или да се държи по специален начин, но това, че не може да го прави, го влудява и го кара да го иска.

3. Хиперболично дисконтиране

Това е тенденцията хората да предпочитат по-малко пари веднага, отколкото повече, но в по-дълъг период. Много експерименти са направени относно взимането на решения и много фактори допринасят за това. Забавянето обаче играе голяма роля в избирането на алтернатива. Казано накратко – повечето хора ще предпочетат да вземат 1000 лева днес вместо 1500 след една година. Разбира се, хиперболичното дисконтиране се използва и в други аспекти на нашия живот извън чисто финансовите.

2.  Ескалация на обвързване

Това е тенденцията хората да продължават да поддържат начинания, които са били неуспешни в миналото. С всичките решения, които човек трябва да взима, е нормално някои да не са правилни. Логичното е в такива случаи да променим решението си или да не го повтаряме. Понякога обаче се чувстваме задължени не само да продължим да поддържаме решението си, но дори и да продължим да инвестираме в него. 

1. Пласибо ефекта

Пласибо ефекта се наблюдава, когато неефективна субстанция, която обаче се вярва, че има ефект, всъщност произвежда ефекта. Най-вече се среща при лекарствата. Експерименти потвърждават, че когато на хората им се даде хапче от захар, което не може да облекчи болките им,  всъщност състоянието им се подобрява. Този ефект все още е мистерия. Експертите предполагат, че той произвежда „очаквания ефект” ( в случаи на несигурност, най-вероятно е да се случи очакваното). Интересното обаче е, че неефективните хапчета наистина медицински подобряват състоянието на даден човек.

Освен Пласибо, има и Носибо ефект. Това е когато очакванията са за негативен изход. Например очакването, че ефективно хапче няма да ви помогне,  което се и случва в действителност.