Умората от разширяването на ЕС се засилва от валутната криза

ЕС все повече си даваше сметка, че не е решил въпроса за това как да управлява блок от 27 членки и знаеше, че следващите страни, които се редят на опашка за членство, са особено проблематични

Независимо от проблемите, разширяването на ЕС не е мъртво. През януари две трети от хърватите гласуваха за присъединяване към съюза, поставяйки Хърватия на пътя да стане 28-та членка на блока до средата на идната година.

Един месец по-късно съседна Сърбия постигна отдавнашната си цел да получи статут на кандидат, което я постави до Черна гора, друга бивша югославска държава.

Но реалността е, че процесът на разширяване много се забави.

Последната голяма вълна на разширяване от края на 1995 г. и началото на 2007. доведе до повече от удвояване на членките, които от 12 станаха 27. В десетилетието до 2017 г. обаче в най-добрия случай може би ще се присъединят още три до четири страни.

Финансовата криза определено забавя разширяването и това е разбираемо, казва Божидар Джелич, който подаде оставка като сръбски вицепремиер и главен преговрящ с ЕС през декември миналата година, когато министрите от ЕС не дадоха на Сърбия статут на кандидат.

Всъщност признаци на умора от разширяването имаше още преди да се разрази финансовата криза през 2008 г.

ЕС все повече си даваше сметка, че не е решил въпроса за това как да управлява блок от 27 членки. Той знаеше, че следващите страни, които се редят на опашка за членство от бивша Югославия, са особено проблематични - икономически изоставащи страни, които все още имат проблеми с това как да се справят с военните престъпления и териториалните си спорове.

Имаше също чувство сред по-старите членки, че на Румъния и България е било позволено да се присъединят през януари 2007 г. преди да са постигнали достатъчен напредък в области като организираната престъпност и корупцията. Затова летвата бе поставена по-високо за следващите вероятни членки - присъединителните преговори на Хърватия отнеха шест години и половина.

Но глобалната икономическа рецесия и последвалата дългова криза в еврозоната засилиха умората от разширяването. Кризата не само че ангажира институциите на ЕС в гасене на пожари, но и намали желанието на големите страни да приемат по-малки и по-бедни членки. Тя ерозира принципите на европейска солидарност и увеличи подкрепата за популистки и националистически партии, призоваващи например за ограничаване на имиграцията.

Има намаляване на солидарността в смисъл, че общите проблеми трябва да се решават заедно, казва Хидър Граб, ръководителка на Института Отворено общество в Брюксел и бивш високопоставен служител в Главна дирекция разширяване на ЕС.

Ако сте загубили това чувство между Германия и Гърция, тогава как ще го имате между Германия и, да кажем, Албания, пита тя.

Последствията от забавянето на разширяването са значими. Перспективата за членство бе жизнен стимул за политически, съдебни и икономически реформи в десетте страни от бившия социалистически блок, които се присъединиха през 2004 г. и 2007 г.

Ако тази перспектива започне да се отдалечава за страните от бивша Югославия, служители и анализатори се опасяват, че в най-добрия случай те ще изгубят стимул за реформи, а в най-лошия отново ще избухне насилие.

Страни като Сърбия и Босна и Херцеговина все още страдат от щетите, нанесени на тяхната инфраструктура и индустрия от войните през деветдесетте години на миналия век.

Макар че привлякоха инвестиции и започнаха бърз растеж по време на кредитния разцвет преди 2008 г., те бавно излизахаот рецесията. Безработицата в региона е висока.

Г-н Джелич признава, че на Сърбия ще й отнеме повече време да получи пълноправно членство в ЕС, отколкото се смяташе само преди няколко години, но той каза, че стоенето на този път води до извършване на реформи, а също така дава на чуждестранните инвеститори по-голямо чувство на сигурност.

Златко Лагумджия, външен министър на Босна и Херцеговина, добавя, че фактите, че Словения вече е в ЕС и еврозоната, че Хърватия на практика е там, а Сърбия е кандидат за членство, “са много позитивни знаци за нас”.

Но той настоява ЕС да отпусне повече средства на Босна и други страни от Западните Балкани преди официалното членство за проекти в транспортната и енергийната инфраструктура на тяхна територия. Той казва, че е важно, че Босна вижда резултати от умерената политика, за да се предпази от разочарование, което отново ще раздуха пламъците на национализма.

Парадоксално е, че ако, както изглежда все по-вероятно, след тази криза се появи ЕС на две или повече скорости, това може да облекчи пътя на разширяване. Страните може да бъдат допускани до по-хлабав външен кръг без пълна интеграция във всички области. Съюз на много скорости от друга страна, предупреждава Граб, е по-малко атрактивен за евентуалните членки, особено за Турция, която започна присъединителни преговори през 2005 г., но като мюсюлманска страна, по-голямата част от територията на която се намира предимно в Азия, е изправена пред големи разногласия в страните от ЕС по отношение на нейните амбиции за членство.

Анкара, казва Граб, винаги е виждала в присъединяването спечелване на признание като членка на елитен европейски клуб. Но един посланик от западнобалканска страна каза, че тези страни, тясно свързани с ЕС географски и икономически, вероятно ще приемат каквото им бъде предложено. ЕС на много скорости е по-добре от това изобщо да не са в ЕС, казва Граб.

Коментари: 0