Увеличаването на дефицита може да ни вкара във финансова криза

Хаотичното боравене внася несигурност доколко ситуацията е под контрол, смята Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество"

Георги Желязков Автор: Георги Желязков

- Г-н Ангелов, оправдаха ли се опасенията Ви, че актуализацията на бюджета е просто начин да се изхарчат повече пари?

- Общо взето тази огромна дупка от 1-2 млрд. лв., за която се твърдеше, че я има в бюджета, се оказа, че я няма в самите мотиви за актуализацията. Дупката е 290 млн. лв. в приходната част, което е сравнително малко. Такова преизпълнение или подизпълнение на бюджета има почти всяка година. Това не е нещо необичайно и не налага актуализация на бюджета. Бюджетът има достатъчно възможности да поеме такава промяна, ако въобще се реализира дори и тази.

- Тя може ли да не се реализира?

- Зависи колко бързо НАП и митниците ще се организират и започнат да работят. В момента те не работят. Митниците дори нямат шеф. Първо имаше един месец, през който се казваше, че няма да се сменя ръководството. После се тръгна към смяна. Няма стабилност и не е ясно какво ще се случва. Колкото по-дълго продължи тази ситуация, толкова по-малко приходи ще има. Знаем, че особено при акцизите, ако няма натиск за събиране, те просто не се събират. Затова казвам, че зависи от правителството колко усилия ще положи за събирането. Дори да има неизпълнение от 290 млн. лв. не е фатално и може да се поеме от спестените средства, които ще имаме по съфинансирането на еврофондовете. по принцип се залага голямо усвояване на еврофондове, но никога не ги изпълняваме. Съответно кофинансирането от бюджета се спестява и то може да послужи за запълване на тази дупка.

- Какво ще кажете за разплащането с бизнеса? То беше обявено като основен мотив за актуализацията?

- Така нареченото разплащане с бизнеса, за което се твърдеше, че ще раздвижи икономиката, се оказа, че е разплащане с две фирми - една, която доставя бензин на МВР и една, която доставя лекарства на министерството на отбраната. Това няма как да задвижи икономиката и това е ясно. По-големият проблем обаче е, че МВР и МО са министерствата с най-голям бюджет - с над 1 млрд. лв. и точно за тях да кажем че са недофинансирани и да им даваме повече, не е логично. Там има голям бюджет, но не се управлява добре. Дори да се наливат още пари, това няма да създаде стимули за доброто им управление и след три месеца пак ще натрупат просрочени дългове, ако не се промени начина на управление. Това няма нищо да подобри в бизнес средата.

- Смятате ли, че има някаква опасност при увеличаването на дефицита и дълга. Има ли опасност да се влезе в някаква спирала?

- Миналата година бюджетният дефицит беше 0.45% от брутния вътрешен продукт. С тази актуализация той се повишава до 2%, което е 4.5 пъти над нивото от миналата година. Тръгваме в посока раздуване на дефицита и то с много бързи темпове. Още една такава актуализация и се връщаме към кризисните дъна от 2009 г. и 2010 г., когато имаше неуправляеми дефицити. Това е рискът - че тръгваме в неправилната посока и то с такива бързи крачки, че още една такава крачка спокойно може да ни вкара в реална финансова криза, каквато много трудно избегнахме през 2009 г. и 2010 г. Виждаме на съседните страни колко им е трудно. И на Сърбия, и на Гърция, и на Румъния. МВФ стоя 4 години в Румъния, за да се преборят с този проблем. И едва тази година може би ще се разделят с МВФ. В Гърция МВФ вероятно ще стои 10 години.

- Мислите ли, че Брюксел ще окаже натиск върху правителството, за да не се прави тази актуализация?

- За съжаление политическата воля да се направи тази актуализация е твърде голяма. Едва ли някой може да я спре. Все пак е положително, че вече не се говори за 1-2 млрд. лв. Тоест, все пак някакъв разум беше влят, включително от международните наблюдатели, международните институции, местните медии и т.н. В някакъв смисъл реакцията вкара нещата в малко по-разумни граници. Въпросът е, дали може да се положат още малко усилия, да дойде още малко натиск и правителството въобще да се откаже от тази актуализация. За съжаление, след като вече са публикували проекта, вероятно ще бързат да го прекарат през парламента и тогава вече няма да има шанс нещо да се промени.

- Това хаотично боравене с цифрите как се отразява на икономиката, инвестициите, бизнес средата?

- Това е несигурност. Несигурност до колко има контрол върху ситуацията. Досега няма никакви негативни данни за бюджета. Даже има излишък за първите пет месеца. Тоест, данните говорят за нещо, което е сравнително стабилно, от друга страна правителството говори паникьорски. Ако това противоречие продължи, ще накара инвеститорите, ако не да ни заобикалят, то поне да изчакат. Ако обаче чакането продължи дълго, те просто ще се откажат да инвестират в България.

- Правителството намали очакванията си за събираемостта на ДДС и акцизите. Това не означава ли, че се е предало пред контрабандата, с която обеща да се бори?

- Това е проблемът - че правителството преди изборите едва ли не твърдеше, че като дойде на власт ще затвори контрабандните канали и веднага милиардите влизат в бюджета. Изведнъж направи точно обратното - каза, че не може да събере дори това, което е заложено и сега. За мен липсва политическата воля да се променят нещата, която беше изразена преди изборите. Два месеца след изборите дори няма нови ръководства на митниците и много други важни служби, които имат връзка с приходите. Събираемостта явно не е приоритет, въпреки че преди изборите беше голям приоритет да се говори как се източва държавата и има контрабанда навсякъде. Някак си изведнъж никой не иска да се занимава с това нещо и това е притеснително като тенденция.

- БСП заговориха за законодателни промени, с които да накарат банките да поемат повече риск при отпускането на ипотечни кредити. Това крие ли някаква опасност за финансовата система?

- Струва ми се, че се тръгва в една популистка посока, много погрешна. България е възприела европейския модел на банкиране. Това е традиционно банкиране, без някакви сложни продукти. Съвсем прости ипотечни кредити и депозити, които обаче защитават системата от излишни рискове. Сега се тръгва към американския модел, който беше в основата на кризата. Именно рисковите ипотечни кредити доведоха до кризата. В САЩ всеки, който си върне ключа на банката, не дължи нищо повече. Там банката е изцяло отговорна, че някой е решил повече да не си плаща кредита или не му харесва къщата. Така в добрите времена, когато растат цените на имотите, се взимат много имоти на кредит, а в лошите времена дори хората, които могат да плащат, спират да плащат, просто защото може. В добрите времена подават жилищата, връщат си кредита и правят голяма капиталова печалба. В лошите времена рискът отива в банковия сектор и в държателите на рискови ипотечни облигации, и от там се заразява цялата система.

Това не е добър модел, просто защото се създават стимули дори в хора, които могат да си плащат кредита, да не си го плаща. Аз разбирам да се мисли за хората, които обективно нямат пари, обективно не си плащат кредита, банката им е взела къщата и те не могат да си изплатят остатъка от кредита. За тях е ясно, че никога няма да изплатят тези пари. За тези хора може да се измисли начин как след някакъв период, когато се види, че не са събираеми, да се отпишат. Те така или иначе и при сегашната система се отписват. Да се прави обаче общо правило, при което всеки да може да не си връща кредита и да не дължи нищо, е безсмислено и даже вредно. Трябва да се разграничат тези, които не могат и тези, които не искат да си плащат кредита. Трябва да се мисли за динамичния ефект, а не само за популисткия ефект, който се преследва сега.

- Смятате ли, че това правителство няма да направи реформите, които обеща и всичко е популизъм?

- Засега за съжаление не се правят никакви реформи. Нито една реформа не е внесена, обсъдена или гласувана в парламента. Единствено се разместват някакви пари от едно място в друго и се увеличават разходите. Повече харчене и повече разходи само борят симптомите и замазват положението, но не решават проблема. Истинските проблеми са бавният растеж, анемичният пазар на труда и липсата на инвестиции. За съжаление никой не се замисля в тази посока.

Коментари: 0