Валентин Кънев: България не изигра добре газовите си карти

В момента на спотовия пазар цената на горивото е със 100-150 долара по-евтина от тази, на която ние внасяме, казва изпълнителният директор на Балканската и Черноморска петролна и газова асоциация

8590 ~ 6 мин. четене

- Г-н Кънев, тези дни изтече информация, че Бритиш Петролиум излиза от „Набуко” и даже се постави под съмнение неговото бъдеще. След това имаше опровержение. Какво се случва всъщност с проекта?

Вероятно трябва да изчакаме официално изявление на Международната проектна компания "Набуко". От четирите газови проекта за газопроводи към Европа, за които знаем досега, два бяха в южно направление през Гърция и Италия . Единият от тях отпадна. Във втория полуфинал остана „Набуко” в конкуренция с Югоизточния газопроводен проект, който беше лансиран от Бритиш Петролиум.

До юни трябваше да се реши кой от тези два проекта ще се развива. Доколкото разбирам, има предварителни изявления на „Бритиш Петролиум”, че по-скоро биха разглеждали газопровода „Набуко” в неговата нетурска част, тъй като там вече има друг проект, който също е в някаква фаза на развитие. От международната проектна компания „Набуко” очакваме да кажат дали са готови да коригират проекта от първоначалния замисъл, включително и да разглеждат т.нар. „Набуко-Запад”, който започва от границата на България с Турция за Европа.

- Бихте ли коментирали каква е ситуацията с цените на природния газ в Европа, на международните пазари и в България?

В момента в Европа има излишък на газ. Доставките са повече от възможностите да бъдат поети от пазара. Има повече възможности за доставка на по-ниски цени от тези, които са договорени с дългосрочни договори с Газпром. Една от причините е, че пазарът не върви бързо нагоре заради свиване на потреблението, заради икономическата криза. Другата причина е, че заради добива на шистов газ САЩ спря вноса на втечнен газ. Америка изцяло задоволява нуждите си от собствен добив. Щатите дори са готови в близкото бъдеще да изнасят газ.

Така на пазарите в Европа се появиха допълнителни количества втечнен газ, които не бяха реализирани в САЩ и натиснаха цените надолу. Така че в момента се наблюдава тенденция на откъсване на цените на природния газ от нефта. Цените на газа спаднаха или спадаха, или вървяха по своя самостоятелна траектория. Така западните компании, имайки възможност да купуват по-евтино газ на спотовите пазари, а от друга страна газ, свързан с цената на нефта от дългосрочни договори, ключително и с Газпром, се преориентираха към спотовите пазари. Това предизвика като цяло падане на цените. В същото време в България, поради това че нямаме възможност да купуваме на спотовите пазари, цената се държи такава, каквато се изчислява по формулата, вързана с цените на нефта.

Например на стоковата борса в Австрия цената на горивото на спотовия пазар в момента е със 100-150 долара по-евтина от тази, на която ние внасяме по договорите с Газпром.
Разбира се, трябва да се има предвид, че ако ние купувахме от там газ, трябва да се прибави и цената за транспорт. Но така или иначе липсата на достъп до спотовите пазари в България задържа много високи цените. Най-лошото е, че ние нямаме перспектива и възможност да предоговаряме по-изгодни цени за България.

- Нали Газпром намали доставната цена на руския газ с 11,1% до края на годината.

По-ниската с 11% доставна цена, която влиза в сила със задна дата от 1 април, е по-скоро свързано с доброто желание на Газпром да намали цената въз основа на непазарни договаряния. Знаем, че Газпром обвърза смъкването на цената с ускоряването на изграждане на Южен поток. България трябва да ускори всички процедури, включително по ОВОС, така че още през декември т.г. да може да започне строителството на газопровода.

- Как се отразява икономическата криза върху потреблението на природен газ в региона?

Ситуацията в региона е благоприятна за газовите пазари. Потреблението на газ в България се е повишило, в останалите страни от региона също се увеличават потребените количества. От 2011 г. потреблението на газ се увеличава в района на Балканския черноморски регион, с изключение на Унгария. В България също се е увеличило потреблението. Независимо от икономическия спад в Югоизточна европа и в Балканския черноморски регион прогнозата за потреблението на газ е оптимистична. Очаква ръстът да продължи. Много се е увеличило потреблението в Турция, в Гърция, в Украйна също.

- Какви са доставните цени на руски газ в Гърция по транзитната тръба през България?

Гърция има сравнително добро портфолио на доставките на природен газ. Те са разнообразени. Освен руски газ там се доставя и газ от Турция, а има и доставки на втечен газ. Преди няколко месеца Атина успя да предоговори по-ниски цени с „Газпром” , във връзка с това, че започва да пренасочва доставките си към по-благоприятни ценови източници. Гърция има и други доставчици освен Газпром и преговорите бяха успешни. За да не загуби от намаляване на количествата газ, които доставя на Гърция и на пазарния си дял, руската газова компания намали цената, но увеличи количествата на газ, които продава на Гърция.

- Каква е ситуацията в Турция?

Там ситуацията е още по-добра. Там имат освен доставки от Русия и от Азербейджан и Иран. Така че Турция има още по-голяма възможност да предоговаря цените, тъй като имат различни източници на доставка, които се намират в конкуренция.

- Оказа се, че Турция по-добре си изигра картите за газовите доставки в сравнение с България. А преди години щяхме да ставаме Газов енергиен център на Балканите?

България продължава да има сравнително ниски цени. Знаете, че цените в България отначало бяха ниски, защото страната беше обвързала договорите си за доставка с цените на газа. Това всъщност, както виждаме, е непазарно договаряне на цените, при което страната се обвързва само с един доставчик. Този договор, който през 2006 г. беше преподписан, продължава да действа и сега, но частта от него, която касае преференциалните цени на газа от транзитни такси, вече се изчерпва до края на 2012 г. и т.нар. транзитен газ също ще се продава на средно европейски цени.

Мисля, че газовите карти трябва така да се подреждат и играят, че в крайна сметка държавата да може да развива алтернативни доставки, да може да ползва пазари в конкуренция. Всички други непазарни договаряния са контрапродуктивни, защото те в крайна сметка водят до задълбочаване на монопола на доставчика или имат други политически, непазарни проекти, които са уязвими и тежки за развитието на страната като цяло.

Така че картите трябва да се подреждат и играят така, че страната винаги да има възможност на гъвкави и на алтернативни доставки. Защото преди 10-15 години се говореше, че няма нужда да полагаме усилия и да изграждаме възможности за включване към спотови доставки, да се включваме в проекти за терминали на втечнен газ, например. Тогава цената на втечнения газ наистина беше много висока. Но независимо от това много страни го правеха, съзнавайки че това е важно за хармонизране на доставките и създаване на нормален, конкурентен газов пазар.

Сега, когато ситуацията се обърна и цените на доставките на втечнен газ паднаха много под тези по дългосрочните договори с Газпром, се оказа, че България не може да се възползва от такива възможности, защото няма изградени мощности, терминали.

Възможно е след известно време цената на газа на спотовия пазар пак да се измени и дългострочните доставки да бъдат пак атрактивни, но това не означава, че трябва да се откажем от изграждането на инфраструктура за алтернативни доставки.

- Реално ли е чрез български природен газ да намалим вноса, докато разнообразим инфраструктурните възможности за газови доставки. Каква е реалната ситуация с българските находища?

Две компании добиват газ в България - „Проучване и добив на нефт и газ”- нищожни количества и „Мелроуз”, които разработват три малки находища, като достигат едва 15% от потреблението на газ. Това са малки находища, които бяха открити след като находище „Галата” беше изчерпано. Съществуват и други възможности на сушата, но там трябва да се направят още сондажи, за да се докаже търговско откритие. Перспективите в България са големи и информационното пространство е изпълнено с успехи и с възможности. Но трябва перспективите да се докажат, за да се стигне до търговско откритие.

- А откриват ли се нови големи находища по света?

Смята се, че земята е изучена за газови и нефтени находища. Но преди няколко месеца в Северно море, и то в зона, където никой не предполагаше, че може да се намери, беше открито голямо находище. Това е пример, че независимо че голяма част от териториите са проучени, търсенето в проучени територии може да се увенчае с успех.

- Шистовият газ ли ще продължи живота на това гориво?

Прогнозата за шистовия газ в момента е добра. Оценката показва, че процесът е необратим в посока на започване на проучване и добив на този ресурс. Не е вярно, че в Румъния щели да се откажат от проучванията. Румъния задържа процеса, докато се разработи по-добра технология и по-адекватна регулация, тъй като действително Европейската комисия разработва в момента регулаторните механизми. Във Великобритания във връзка с предизвикани малки земетресения е разработена такава регулация. Според нея технологиита за проучване за шистов газ са безопасни, но е необходим много строг мониторинг. А правителството реши, че проучванията могат да продължат при спазване на регулаторните механизми. Процесът се спира, ако се предизвика земетресение от порядъка на 0,5 степен. Чехия също изчаква изготвянето на регулация. В Австралия, в Аржентина, в Китай също продължават изследванията.

 

Таня Киркова

 

Подкрепи Economic.bg