Водач по „Божията милост“

Диктатурата на генерал Франсиско Франко в Испания продължава от 1939 г. до смъртта му през 1975 г. Ако човек се запознае с идеалите и начина на мислене на Франко, ще ги припознае и в политиката на испанското правителството по неговото управление. И обратното, ако проследи политиката на Испания по това време, ще разбере и какъв е бил характерът на нейния управник.

Мненията за него са различни и противоречиви - от „маша на фашизма“, през „спасителя на Испания от СССР“, до „Водач на Испания по Божията милост“.

Най-младият генерал в испанската армия

Франко се ражда на 4 декември 1892 г. в семейство, което поставя службата към армията на пиедестал. Това със сигурност допринася за решението му да се присъедини към въоръжените сили на Испания. Това той прави през 1907 г., влизайки в Пехотна военна академия Толедо. Девет години по-късно Франко вече е капитан, най-младият на този чин в испанската армия.

През 1923 г., вече като подполковник и командир на легиона, Франсиско Франко се жени за Кармен Поло, а крал Алфонсо XIII е кум на сватбата му.

Гражданската война

През 1934 г. Франко влиза в командването на операциите, предназначени да потушат появилите се революционни движения срещу новия кабинет.

След провала на центристките партии от властващата коалиция заради скандали с корупция са проведени нови избори. Формират се и двата големи блока - на Народния фронт в ляво, съставен от републиканци до комунисти, и Национален Фронт, който включва от централни радикали до консерватори. На 16 февруари 1936 г. левите печелят с малко мнозинство. Няколко месеца след това генерал Франциско Франко повежда разбунтували се части от испанската армия срещу правителството в Мадрид. Започва тригодишният кървав сблъсък на Гражданската война.

За победата на силите на генерал Франко огромна роля изиграват Италия и Германия. Бруталността на Гражданската война в Испания сякаш е предназнаменование за това, което наближава – Втората световна война. Първончално Испания възприема невоенна позиция в подкрепа на Оста, после заема по-скоро неутралната позиция, когато ходът на бойните действия се обръща окончателно срещу Германия.

След войната започват жестоки преследвания, при които са извършени хиляди екзекуции без съд и присъда, незнаен брой републиканци отиват в затвора, а хиляди хора са изпратени в изгнание във Франция и Латинска Америка. Според някои историци екзекутирани са били около 80 000 души.

По време на неговото властване са забранени неправителствените търговски организации с всички опоненти от политическия спектър - от комунистки и анархистки организации до либерални демократи и каталонски или баски националисти. За да се изгради единна испанска нация, публичната употреба на всеки език, различен от испанския кастилски (като каталонски, галисийски и баски) е строго забранен. Всички културни дейности стават обект на строга цензура.

Като монарх

През 1947 г. Франко провъзгласява Испания за монархия, но не определя водач. Този жест прави най-вече за да успокои монархическите фракции в партията. Франко обаче носи  униформата на капитан-генерал -  ранг, традиционно отреден на краля. Живее в двореца Прадо, определен за краля и неговият лик се появява на повечето испански монети.

Франко умира на 20 ноември 1975 г., също като Хосе Антонио Примо де Ривера, създател на Испанската Фаланга. Някои смятат, че е наредено на лекари да поддържат изкуствено живота му до тази символична дата. Погребан е в Долината на падналите, построен от затворници по времето на Испанската гражданска война като паметник на загиналите незнайните воини.