„Южен поток” започва да печели от първия си ден

На една ръка разстояние сме от енергийна независимост, казва експертът проф. Атанас Тасев

Автор: Таня Киркова

Проф.Тасев, има ли все още подводни камъни пред проекта „Южен поток”? Да очакваме ли изненади от Газпром?

Ако "Южен поток" беше подписан преди 3-4 години, ситуацията щеше да изглежда коренно различно. Към днешна дата тя не изглежда добре откъм руска страна. От "Южен поток" се печели накрая на тръбата, а в Европа газовият пазар в момента не е от полза за "Газпром". Котировките на газовия пазар са между 100-150 долара по-ниски, отколкото са доставните цени по дългосрочните договори с Русия.

Следователно Русия максимално изстисква разходите по транспорта,  за да има по-голяма печалба на изхода. По трасето на газопровода в Сърбия Русия има мажоритарно участие, в България участието е 50 на 50%. България има право на глас, въпреки че формулата изисква  консенсус.

"Газпром" започна да натиска икономическите параметри на проекта и ги доведе до икономическа нецелесъобразност от гледна точка на инвестиционния процес. Изненадата от наша страна е, че ние сме предложили, а руснаците са приели, България реално да не участва в инвестирането  със собствен капитал. Това е положително за нас.

Защо?

Аз погледнах финансовия модел от 1998 г. Има  много интересни показатели в него – например срокът за откупуване.  През 1998 г. срокът за откупуване е бил 10 годишен. В сегашния модел е 15 годишен. Освен това се коментира, че вътрешната норма на възвращаемост ще бъде постигната на 25 –та година и ще бъде 28%. В проекта от 1998 г. на 25-ta година, тя е 18%.

Следователно, понеже става въпрос за инвестиране на собствен капитал, се получава, че ние нямаме интерес да вложим свои пари.

Каква е причината?

Възвращаемостта на вложения собствен капитал е по-ниска, отколкото са даже обичайните лихвени равнища.

Така че като се огледат внимателно данните, които са публикувани, излиза че ние абсолютно справедливо и икономически целесъобразно се отказваме да участваме със собствен капитал в инвестицията в тръбата на наша територия. Собственият капитал ще бъде дивидента на транзитната такса, с който ние ще връщаме парите за газопровода.

Следователно ние влизаме в една машина за пари, наречена Южен поток, която реално за нас ще започне да действа с пълна сила след 15-та година на лизинг.

Между другото мнозина неправилно говорят, че ние няма да печелим. "Южен поток" от първия си ден започва да печели, иначе как ще си връща дивидента.

Това което се случва до 15-та година, е че товарният дисконтиран паричен поток не може да обслужи направената инвестиция към момента на строителството. На 15-та година става зануляване, след което вече почва да се формира печалбата.

Така че решението да се участва в такава лизингова схема е по-правилното решение. Защото ако имам един долар и  го вложа в банка, може би ще получа съизмеримо, при по-големи гаранции и повече, отколкото ако го вложа  в един подобен проект.

 

 Включването на нашите транзитни газопроводи в проекта”Южен поток”, не поставя ли под съмнение таксата, която в момента получаваме за използването им като транспортна система към Турция, Гърция и Македония?

 Точка на присъединяване към транзитните ни газопроводи досега беше на Исакча. След като се изгради "Южен поток" и започне  да функционира, точката на присъединяване ще бъде Варна, като ще се направи отклонение към Провадия. При това даже ще има завишаване на транзита от 18 на 24 млрд .куб.м.  и всичко това ще премине по нашите тръби за турското, гръцкото, македонското направление, при което ние си запазваме транзитните такси.

Те нямат отношение към проектната компания „Южен поток”. Това е допълнителен бонус. Друг бонус, който ще получим, е спестяване на транзитните такси, които сега плащаме на Румъния, заради това, че получаваме газа на нейна територия, при Исакча. Това са между 15 и 20 млн.долара.  Аз даже не виждам за момента по-добро решение.

 Първоначалната идея беше стария транзит да се включи в общата компания между Българския енергиен холдинг и „Газпром”.

Значи нашите преговарящи са успели да се преборят с това предложение.

Когато се говори за преговори с „Газпром”, аз винаги съм казвал, че те фактически не водят преговори, а водят имитация на преговори, защото са абсолютни монополисти към днешна дата. Те имат много силна позиция.

Всяко минимално нещо, което сме извоювали от тях е успех. Те могат да го направят, могат и да не го направят.

 

Какво би станало ако откажем на „Газпром”?

Tова което стана през 1998 г. Тогава Русия поиска да транзитираме  34 млрд. куб.м. Ние казахме: „Не”. Те казаха – „ще направим Син поток”. Ние казахме – няма да могат да го направят. Те го направиха. В момента „Газпром” също има алтернатива – излизане на тръбата при Костанца вместо при Варна. Разбира се, тя е по-скъпа, по-сложна. Но това е вариант.

 

Обвързваме решението за окончателното инвестиционно намерение с ценовите параметри на договора за доставка на природен газ.  Не е ли малко трудно това?

 

Не. Полша и Германия успяха да получат отстъпки във формулата за цената, която е динамичен показател. Успяха да получат отстъпки, първо защото Полша е транзитираща страна, а  е и голям консуматор. Германия е крайна дестинация. Тя е газов енергиен хъб за руснаците. Те са съдружници, съакционери и при добива на газ. Рургаз до неотдавна имаше акции в Газпром. EON и RWE участват в добива. Следователно Германия има много по-сериозни аргументи да иска намалени цени. Ние нямаме. Това, което в момента се прави по отношение на отстъпка в цената на газа е по-скоро от гледна точка на перспективите. Колкото и да изглеждаме, както ти каза „комар”, по отношение на „голямата мечка”,  сериозна изненада може да дойде от блока „Хан Аспарух”, в който се търси газ.

Разговарях със сериозните експерти, които държат банката с данни. Много голяма изненада за региона и за руснаците ще бъде, ако Черно море разкрие невероятни възможности.

Почти сме на една ръка разстояние от енергийна независимост.

Затова се отиде на 6 годишен договор за доставка. Защото ако се подпише 15 или 20 годишен договор, с клаузата купи или плати, която няма да отпадне, ние ще бъдем поставени в невъзможност да си изиграем козовете в следващите периоди, ще бъдем блокирани и ще трябва да използваме руски  вместо собствен газ.   

 

Ще отпаднат ли реално посредниците при една либерализация на пазара?

 

От няколко години повтарям, че посредниците нямат никаква стойност.   Вземете простия пример, когато отидете да раговаряте с фирма вносител на някаква техника , виждате, че тя получава отстъпки  от производителя. По-евтината цена, която предлага не е за твоя сметка, а за сметка на отстъпките, които е получила от производителя.

 Така че отпадането или неотпадането на посредниците не отменя схемата. Лично аз бях свидетел , когато беше направен фокусът с отпадането на посредниците през 1998 г., които фактически не отпаднаха.

Тогава един от представителите на Газпром взе фолмастер и промени  схемата.

 

Коя схема?

 Схемата беше следната: Газпром  Експорт продава на Овергаз инк. Овергаз инк продава на Топенерджи.  Топенерджи продава на Булгаргаз.

Той просто очерта  Топенерджи-Булгаргаз и каза: „Топенерджи равно на Газпромекспорт”. И наистина го направиха. Те извадиха и другите  участници. Булгаргаз беше акционер, Мулти груп бяха акционери и т.н.

Извън схемата, но пак в схемата си остана Овергаз инк.

Така че подобни фокуси са напълно възможни и не това е най-важното.

 Пак повтарям. Прякото отпадане на посредниците не е гаранция за намаляване на цената на газа.

Защото техните комисионни не са за наша сметка. А когато те отпаднат, руската страна, няма да ни ги предостави на нас, нямаме никаква гаранция.

Така, че отстъпка от 10-11% е динамична, защото ние не работим на фиксирана цена, и  вероятно в контекста на това, че в Европа се промени картината на газовия пазар.

Разбира се другите страни са получили и ще получат по-големи отстъпки  по причините, които вече казах.

 

А опцията за пълна либерализация и възможност големите компании да договарят газ,  направо от доставчиците?

Това съществува още от 2009 г. В закона за енергетиката я има. Но поради това, че ние бяхме склюили дългосрочни договори и в договорите имаше клаузата „купи или плати” и сключването на нови играчи на пазара означаваше да бъдат компрометирани  договорите и да фалира „Булгаргаз”.

Тогава законодателят беше дал възможност за дерогиране пред Европейската комисия на такава либерализация, което стана.

Сега при 6 годишните договори за доставка, не зная за какви количества газ се договаряме, но предполагам, че няма да бъде за цялото количество, което консумираме. Може би за милиард, милиард и нещо, а не за 3 млрд. куб.м., които бяха заложени досега. Реално възможността за пряко договаряне съществува. Само искам да оспоря тезата, че примерно „Газпром” ще се договаря с Топлофикациите да им продава по-евтин газ.

Няма да стане, защото Топлофикациите са воденичния камък, който тежи на „Булгаргаз”. Проблемът е в схемата за разплащане между нашата газова компания и  топлофикационните дружества. Тя дава газ, след което топлофикацията извършва услугата – произвежда и подава топлинна енергия и  чак след това чака евентуално потребителите да платят.

А като на бензиностанцията схемата е – плащаш-вземаш.

Заради това топлофикациите са в много тежко състояние.

Събираемостта е около 50%, в отделни случаи стига до 70%. Но фактически тази разлика изяжда всяка печалба на дружествата. Следователно няма как „Газпром” да тръгне да се договаря с топлофикационните дружества след като няма гаранциите, че ще си получи парите.

Колкото до химическите заводи – отдавна пледирах – още при газовите преговори , че трендовете на алтернатините горива са валидни за производството на топлинна и електрическа енергия, но не са валидни  за химическата промишленост и предложих тогава да се работи по друга формула за тях.

Трендовете в химията са други и е напълно възможно „Газпром” да сключва с химическите предприятия отделни договори. Това фактически няма да промени финансовата схема за „Булгаргаз”, защото независимо дали е либерализирана или не е либерализирана „Булгартрансгаз”, трябва да се плати преноса по тръбите. А това, което печели „Булгаргаз” като обществен снабдител всъщност е процет-процент и половина върху цената на доставката.

Значи можем да преглътнем този процент, процент и половина. Проблемът е, че при тази либерализация, топлофикациите  ще останат да тежат като воденичен камък върху „Булгаргаз”.  Явно трябва да се мисли за промяна на финансовите взаимоотношения  и по-голяма финансова дисциплина по отношение на обратния паричен поток.

 

Виждате ли негативи за България от изграждането на „Южен поток”? Замърсяване на околната среда и влияние върху туризма в района на Варна, където тръбата ще излезе от Черно море?

 При толкова годишна експлоатация на газопреносни системи, в България досега не сме имали някакъв сериозен екологичен проблем. Имало е само частично изтичане на газ, което веднага е улавяно от системата и е предотвратявано.  

 Не виждам никакви негативи от проекта „Южен поток”. Напротив, даже тепърва ще се развият много интересни възможности, свързани с това, че за да се стабилизира газовият поток,  е необходимо да има газохранилище. В  България има възможности за изграждане на ново газохранилище. Можем да станем големи играчи и на този вид услуга и да печелим от нея.   

Коментари: 0