Защо Путин мрази фракинга

„Руският президент сериозно е обезпокоен от това, какъв ущърб носи шистовият газ или фракинг на екологията. Или не дотам наистина”, пише британският вестник The Daily Beast в свой анализ на това дали Владимир Путин има опасения от развитието на шистов газ в Европа и защо. Президентът направо ненавижда фракинга – или поне мрази другите държави, които го развиват. На икономическа конференция миналата година той убеждаваше публиката да се замисли за околната среда по света.

Разбира се, че методът на фракинга или този „за хидравлично разбиване” носи определени проблеми в екологията, признава авторът на статията Кристофър Дики. Но екологията не е най-голямата грижа на Путин.

Ако природните ресурси на Украйна наистина са толкова големи, както предполагат анализатори, то е напълно вероятно геополитическото и икономическото положение на страната да може да се промени, а независимостта й от Москва и „Газпром” да се бетонира. А „ценността й” за Запада ще стане неоспорима.

Дори сваленият украински президент Виктор Янукович разбираше това. През ноември миналата година правителството подписа споразумение за 10 млрд. долара за разработване на находища на шистов газ с американския гигант Chevron, а преди това сключи едра сделка с британско-холандския концерн Royal Dutch Shell.

Ако Киев провежда усилия за стабилизиране на икономиката си, шистовият газ в краткотрайна перспектива няма да има голямо значение. Първостепенните й задачи ще се състоят в това да се стабилизира преходният кабинет на новоназначения за премиер Арсений Яценюк и да се реши проблемът с дефолта. Но в средносрочната перспектива търсенето и добив на природните ресурси ще стане важен актив за Украйна, ако тя иска да се изправи на крака.

Стратегическите последици за Украйна са, че европейските пазари на природен газ ще излязат извън контрола на Русия. Икономиката на Путин зависи от износа на газ и петрол, а 76% от синьото гориво, изнасяно от Русия, отива в Германия, Турция, Италия, Франция, Великобритания и други европейски държави. Освен това шистовата революция в САЩ вече заплашва доминиращото статукво на „Газпром” по всички фронтове.

Още от 2011 г. Путин започна да организира „свещен алианс” (наречен така от The Economist) на политици олигарси, еколози и кремълски агенти за борба със „заплахата” от фракинга. Oттогава руснаците започнаха да се движат по няколко фронта, за да блокират проучванията и добива на шистовия газ, по подобие на парктиката в България с подкрепа на мораториуми. Или да накарат да се състезават с нея в шистова надпревара, както нареди Путин на президента на „Газпром” Алексей Милер.

Израел се надява да разработва потенциалните ресурси в източното Средизмноморие. На миналото Рождество руснаците пък подписаха споразумение с правителството на Сирия, заявявайки претенциите си към запасите на газ край бреговете й.

Shell и Chevron успяха да се споразумеят с Украйна за синьото й гориво и в момента внимателно следят за политическата ситуация в Киев. Chevron обаче няма да започне проучванията в Украйна, докато Върховната рада не ги подкрепи законодателно. „Трябва да се признае, че никой не следи толкова внимателно кой се занимава с франкинга както Владимир Путин”, предупреждава в края на своя анализ авторът.