Защо дължим 22,8 милиона на пощите

Само при нас ли е проблемът?

Снимка: БГНЕС

Явор Алексиев, Институт за пазарна икономика

Докато цяла България следи ситуацията около ВМЗ-Сопот, едно друго държавно предприятие с близо 11 хиляди служители чака от Европейската комисия одобрение, за да получи държавна финансова помощ от 22,8 млн. лв.

Става дума за „Български пощи” ЕАД, която завърши 2011 г. с над 9 млн. лв. загуба. Годината бе първата след либерализирането на пазара на пощенски услугиу нас, а цитираната сума визира така наречената „несправедлива финансова тежест”, която компанията поема, за да осигури предоставянето на универсалната пощенска услуга (УПУ) на територията на страната. Поради дългия и сложен процес на признаване на разходите на оператора, тези за 2011 г. ще бъдат възстановени едва през тази година. По всичко личи обаче, че подобни трансфери от хазната към пощите тепърва предстоят.

Ако съдим по финансовите показатели на компанията към края на третото тримесечие на 2012 г., загубите на компанията са продължили и през миналата година. За периода, приключващ на 30 септември 2012 г., „Български пощи” отчита загуби от 9,1 млн. лв. и негативен паричен поток от оперативната дейност в размер на 6,9 млн. лв.

Операторът губи позиции дори в предоставянето на „типични” за него услуги. Така например в сравнение с първите 9 месеца на 2011 г. пощенските станции изплащат 15% по-малко социални помощи и 4,1% по-малко пенсии. Причината е, че все повече пенсионери и бенефициенти на социалните програми използват за целта търговски банки.

Защо не се подобряват резултатите?

Трябва да се посочи, че опити за преструктуриране на дейността все пак се правят. Общите разходи на „Български пощи” за първите три тримесечия на 2012 г. са с 3,7 млн. лв. по-ниски от предходната година, но в същото време падат и приходите, и то с 6,6 млн. лв. За последните 7 години списъчният състав на компанията беше съкратен с над 20%, а само през миналата година са били съкратени над 1000 души. Въпреки това с оглед на бързо намаляващите приходи, разходите за заплати, осигуровки и обезщетения остават високи (65-70% от всички разходи на дружеството за последните няколко години).

В условията на падащи обеми пратки и засилваща се конкуренция, „Български пощи” засега не разполага с начин да вдигне приходите си. Това означава, че трябва да се режат разходи. Нещо повече - разходите трябва да падат по-бързо от бързо спадащите приходи. С оглед на задължението за предоставяне на УПУ на територията на цялата страна, бавещото се преструктуриране на пощенска мрежаи разпоредбите, залегнали в колективния трудов договор на компанията, мисията на ръководството изглежда трудно изпълнима.

Колективния трудов договор

Колективният трудов договор (КТД) на „Български пощи” ЕАД е подписан на 30 март 2012 г. с продължителност април 2012 – март 2014 г. Постепенното съкращаване на броя на персонала на предприятието през последните години и постигнатото в началото на 2012 г. споразумение за програма за доброволно напускане на служители на БП показват, че нуждата от оптимизация на персонала и преструктуриране на дружеството е осъзнато както от страна на ръководството, така и от страна на синдикалните лидери. В текста на текущия КТД, обаче, присъстват редица разпоредби, които затрудняват ръководството на оператора да намали бройката или работното време на персонала.

Ето само част от нещата, с които ръководството на „Български пощи” трябва да се съобразява:

  • Според чл.15 от КТД, на работник/служител, на когото остават 3 години до придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, се търсят възможности за недопускане на намаляването на времето по трудовия договор, запазване на трудовото правоотношение и увеличаване на работното време на работещите на непълен работен ден.
  • Съкращаването на работник при намаляване на обема на работата подлежи на предварително съгласуване между работодател и синдикати за всеки конкретен случай, което завършва с подписването на протокол, отново за всеки случай.
  • Право на обезщетения в различен размер при съкращаване на работник (от 2 до 8 месечни възнаграждения).
  • Основният годишен отпуск на служителите е 24 работни дни (и 29 работни дни за работещите нощна смяна).

Ироничното в случая е, че опитът на подобни клаузи да запазят едно или друго работно място много често може да доведе до неизбежна необходимост от едновременно съкращаване на стотици или хиляди работни места. Всъщност именно наличието на подобни разпоредби в КТД на „Български пощи” е една от причините, поради която компанията не успя да свие навреме и ефективно списъчния си състав преди либерализирането на пазара.

Само при нас ли е проблемът?

Нещата по света не са много по-добре. Наскоро директорът на американските пощи Патрик Донахоу сравни проблемите на собствената си компания с тези на Гърция. Универсалната пощенска услуга е нещо хубаво. Но благодарение на развитието на електронните технологии потребителите се преориентираха към по-бързи и често безплатни услуги, в лицето на които традиционните пощенски услуги просто нямат шанс. Така мастодонти като „Български пощи” ЕАД, които не успеят да реформират и оптимизират структурата си навреме, остават без клиенти. В случая с нашия пощенски оператор пазарният му дял се е свил повече от два пъти в рамките само на осем години.

Какво правим с универсалната пощенска услуга?

Поне на този етап не се вижда как универсалната пощенска услуга (УПУ) ще успее да удържи на икономическите и технологични реалности на XXI век. На всички е ясно, че в сегашния си формат УПУ просто няма как да излезе на печалба. Това означава, че всяка една година бюджетът ще трябва да отделя все по-голяма сума пари, за да финансира предоставянето на услугата в малките населени места.

Това, разбира се, ще доведе до нарастваща „несправедлива финансова тежест” от предоставянето на УПУ, която ще трябва да бъде покривана с пари от бюджета. За 2011 г. сметката я имаме – 22,8 милиона. През март чакаме годишния доклад за дейността на компанията за 2012 г. и придружаващия го финансов отчет. А живот и здраве към края на 2013 г. ще последва и решението на КРС за следващия транш на данъкоплатците по линия „Всяко село с поща”.


Прочетете повече на: http://ime.bg/bg
Коментари: 0