Значителна административна немощ

 Димитър Вучев, Институт за пазарна икономика

След известно забавяне на страницата на Народното събрание беше публикуван текста на Законопроекта за изменение на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Опозиция и управляващи, заставайки рамо до рамо, повеждат поредна битка за по-голяма конкурентоспособност на родната икономика. Мотивите на вносителите са, че нововъведенията ще допълнят съществуващата нормативна рамка, въвеждайки ”инструменти и разпоредби за преодоляване на негативните последици от прилагане на нелоялни практики, както и превенция на едностранно поведение на предприятия, налагано на базата на диспропорции в пазарната сила.”

Функциониращата в момента законова уредба борави с понятията монополно и господстващо положение. Частта от настоящето предложение за изменение на ЗЗК, която привлича внимание, е въвеждането на термина „значителна пазарна сила”. Съгласно предложените промени, значителна пазарна сила притежава предприятие, което не е с господстващо положение по смисъла на чл.20, ал.1, „но с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия, може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като негови доставчици или купувачи са зависими от него.“

В мотивите към законопроекта се посочва още, че „Законът за изменение и допълнение на ЗЗК не въвежда европейски правни норми, поради което не се изисква изготвяне на справка за съответствие с европейското право”. Възниква логичният въпрос какви точно критерии ще бъдат използвани при изготвянето на икономическия анализ за установяване на значителната пазарна сила и по какъв начин ще бъдат констатирани различията с функциониращия термин „господстващо положение“.

Историческа справка показва, че за пръв път законодателни мерки в областта на значителната пазарна сила се приемат в САЩ през 1936 г. Във времената на първия голям бум на търговски вериги пактът "Робинсън-Патман" забранява да се прилагат различни цени спрямо конкуренти. Целта е да се противодейства на договарянето на неравностойни условия. През последните двадесет години обаче правилото се прилага рядко, главно по частни жалби, а не по държавна инициатива. Федералната комисия по търговия (FTC) на САЩ счита, че законът благоприятства създаването на монополи и нарушава ценовата конкуренция. През 2007 г. пактът официално се отменя.

Подобни неуспешни опити, свързани с регламентирането на значителна пазарна сила, се наблюдават и в някои страни на Стария континент - Румъния, Германия, Португалия, Франция. Анализи на независими икономисти обаче показват множество негативни ефекти. Най-тревожните от тях предупреждават за възможно смаляване на пазарния дял, а и дори фалити сред местните производители. Регулациите логично преориентират пазара към чуждестранни доставчици, предлагащи по-изгодни условия.

През 1986 г. френската Комисия за защита на конкуренцията (L’Autorité de la concurrence) забранява злоупотребата с икономическа зависимост. Ограниченията засягат и продажбата на стоки на цени под тези, на които са закупени. По-късно представители на германското и френското правораздаване официално признават, че мерките са премахнати заради невъзможността на националните режими за контрол върху пазарните концентрации да предотвратят негативните ефекти от тях.

Логичен е въпросът по какъв начин чрез нововъведенията КЗК би могла по-успешно да регулира пазарните взаимоотношения, при положение, че държави с далеч по-голям административен капацитет като Франция и Германия са се отказали от тази практика.

Практиката показва, че няма принуда, която да задължава и двете страни да влизат в договорни отношения. Има ли наличие на двустранни изгодни условия, има и сделка. Участниците са в позиция да представят своите изисквания, били те обосновани или не. Те отговарят както за позитивите, така и за негативите от действията си. Ако предлаганите стоки и услуги не са в унисон с изискванията на купувачите, субектите, които не се справят успешно с предизвикателствата на пазара, логично ще бъдат изтласкани от механизмите на конкуренцията.

Фокусът на КЗК трябва да бъде насочен върху пазарните явления, които най-сериозно застрашават неговата свобода - монополите и картелните споразумения. В ръцете на Комисията, особено чрез нововъведенията в ЗЗК от 2008 г., са съсредоточени както достатъчно власт, така и нужните средства, за да се справи с тези изкривявания на пазара. Тя трябва да се занимава с това, за което е създадена - да защитава конкуренцията от истинските заплахи, които може и да не са лесни за доказване и да не носят бърза възвръщаемост под формата на санкции, но са най-важни за общественото благосъстояние.