Актуализацията на бюджета: Без реформи и с рекордно висок таван на дълга

Бюджет 2022 тръгна накриво, а актуализацията му затвърждава още повече този ход. Въпреки обещанията на управляващите, че именно в нея ще бъдат отразени същинските им политики и визия за реформи, тя с нищо не напомня за направената преди няколко месеца заявка на Асен Василев. Като причина за промяната правителството посочва кризата, която войната в Украйна задълбочи още повече.

Затова и в проекта за актуализация на тазгодишния бюджет основното внимание пада върху предложените през май антикризисни мерки на кабината. Както става ясно и от публикувания на сайта на финансовото министерство Законопроект, по презумпция те са насочени към намаляване на негативните последствия от поскъпването на горивата и енергоносителите, респективно и на инфлацията.

Целта е да се подкрепят българските граждани и бизнеса в условията на безпрецедентна криза, породена от военните действия в Украйна и да се смекчат сътресенията, предизвикани от високите цени на енергоносителите и суровините за уязвимите групи от обществото и за икономиката на България“, се изтъква в документа.

Бизнесът обаче не изглежда доволен. От работодателските организации вече разкритикуваха мерките като нефокусирани. Някои икономисти пък ги определят като проинфлационни.

Ръст на БВП, инфлация и заети

Очаква се през 2022 г. реалният растеж на БВП на България да възлезе на 2.9%, което понижение спрямо прогнозата, с която бе приет Бюджет 2022.

На фона на военния конфликт в Украйна прогнозата е, че средногодишната инфлация в България ще достигне до 11.9%. В проекта се посочва, че тя идва основно по линия на храните и енергоносителите.

Управляващите все още се надяват, както личи от заложеното в проектозакона, че украинските бежанци ще се включат  ефективно на пазара на труда. Според очакванията в България ще останат над 100 хил. души. 

За 2022 г. се очаква броят на заетите да отбележи ръст от 1.7%, което ще бъде обусловено от икономическия ръст, но също и от потока украински бежанци към страната, като част от тях се очаква да се включат на българския пазар на труда като заети“, се посочва в документа.

Финанси

През 2022 г. се очаква дефицитът по текущата сметка на платежния баланс да се увеличи до 2.4% от прогнозния БВП, което е влошаване спрямо предходната прогноза. Управляващите го отдават на по-големия отрицателен баланс при търговията със стоки.

Той ще е резултат от по-силния реален растеж на вноса спрямо износа при леко положителни условия на търговия.“

Заложен е и нов таван на държавния дълг, който се повишава от сегашните 7.3 млрд. лв. на 10.3 млрд. лева. Това означава, че кабинетът си отваря хоризонт за теглене на още 3 млрд. лева.

Предвижда се общо приходите да бъдат 58.9 млрд. лв. (1.65 млрд. лв. повече), а разходите да достигнат 65 млрд. лв. (малко над 43% от БВП на страната). Те нарастват с 2 млрд. лв. заради антикризисните мерки.

Осъвременяване на пенсиите

Заложено е увеличение на пенсиите и прилагане на нов механизъм за това, който обаче не може да се счита за същинска реформа.

Както вече бе обявено, всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2021 г., ще се осъвременяват по ново правило. Те ще се увеличат с 10%, а към получената сума ще се добавят т. нар. COVID добавки от 60 лв. Тук е и една от основните критики – че държавното обществено осигуряване се смесва със социалното подпомагане.

Минималният размер на пенсията за стаж и възраст се вдига от 370 лв. на 467 лв. (увеличение от 26.2%). Таванът на пенсиите се увеличава от 1500 лв. на 2000 лв. (увеличение от 33.3%), а от 1 октомври – на 2400 лв.

Промени на ДДС и акцизи

В мотивите към актуализацията на Бюджет 2022 е направена и детайлна разбивка на ефекта от антикризисните мерки, свързани с намаляването на ДДС и освобождаване от акциз на електроенергия и газ.

Правителството предлага по-голяма данъчна отстъпка за деца, 0% ДДС за хляба, намален на 9% ДДС за доставки на газ и парно и освобождаване от акциз на електроенергия и газ. 

Според разчетите им – въпреки ДДС отстъпките – постъпленията от този данък в бюджета ще нараснат с 480 млн. лв. Тези от акцизи обаче ще се свият с 95 млн. лв.