Отрасли
Анкара разочарова инвеститорите – лирата пада
Очакванията са били турското правителство да демонстрира по-трезва преценка за икономиката на страната
© ECONOMIC.BG / Pixabay
~ 1 мин.
Инвеститорите в Турция очевидно са разочаровани от представения вчера икономически план на правителството и това си личи по курса на лирата. Към 12:00 ч. българско време тя се е обезценила с над 1.4% спрямо долара и с близо 1.30% спрямо еврото.
Вчера турският финансов министър Берат Албайрак представи какви са очакванията на Анкара какъв ще ръстът на брутния вътрешен продукт и какъв ще е дефицитът по текущата сметка. Той обясни също, че турското правителство замразява незапочнатите си инфраструктурни проекти, а вече стартираните ще се довършват с чуждестранно финансиране. Агенция Reuters обаче коментира, че инвеститорите са очаквали да чуят по-трезва оценка за възможностите на изпадналата в криза турска икономика.
Като основен виновник за проблемите в Турция анализаторите сочат президента Реджеп Ердоган и желанието му да упражнява строг контрол върху икономиката на страната, основно чрез влияние върху решенията на Централната банка. Дълго време той не позволяваше на банката да повишава основния си лихвен процент, за да намали инфлацията в страната. Това от своя страна доведе до безпокойство сред чуждестранните инвеститори, които започнаха да се оттеглят от турския пазар и това доведе до 40-процентен срив на лирата спрямо долара от началото на годината.
Другата причина за валутната криза на Турция е и започналата своеобразна търговска война между Ердоган и американския му колега Доналд Тръмп. Президентът на САЩ настоява Анкара да освободи от ареста задържания по подозрение в участие в неуспешния преврат през 2016 г. американски пастор Андрю Брънсън. Враждата за него между Ердоган и Тръмп ескалира дотолкова, че двете страни повишиха търговските мита помежду си.
Вчера турският финансов министър Берат Албайрак представи какви са очакванията на Анкара какъв ще ръстът на брутния вътрешен продукт и какъв ще е дефицитът по текущата сметка. Той обясни също, че турското правителство замразява незапочнатите си инфраструктурни проекти, а вече стартираните ще се довършват с чуждестранно финансиране. Агенция Reuters обаче коментира, че инвеститорите са очаквали да чуят по-трезва оценка за възможностите на изпадналата в криза турска икономика.
Като основен виновник за проблемите в Турция анализаторите сочат президента Реджеп Ердоган и желанието му да упражнява строг контрол върху икономиката на страната, основно чрез влияние върху решенията на Централната банка. Дълго време той не позволяваше на банката да повишава основния си лихвен процент, за да намали инфлацията в страната. Това от своя страна доведе до безпокойство сред чуждестранните инвеститори, които започнаха да се оттеглят от турския пазар и това доведе до 40-процентен срив на лирата спрямо долара от началото на годината.
Другата причина за валутната криза на Турция е и започналата своеобразна търговска война между Ердоган и американския му колега Доналд Тръмп. Президентът на САЩ настоява Анкара да освободи от ареста задържания по подозрение в участие в неуспешния преврат през 2016 г. американски пастор Андрю Брънсън. Враждата за него между Ердоган и Тръмп ескалира дотолкова, че двете страни повишиха търговските мита помежду си.
