Коя е Gunvor – компанията, която купува активите на „Лукойл“?

Новината, че руският петролен гигант „Лукойл“ е приел офертата на Gunvor Group Ltd. за своите международни активи, постави в центъра на вниманието един от най-големите, но и най-противоречиви световни търговци на енергийни суровини. Сделката е обвързана с получаване на специален лиценз от американската OFAC, което връща фокуса към руското минало и скандалните връзки на компанията със санкционирани лица.

Gunvor: От руски петрол до глобален търговец

Gunvor Group Ltd. е мултинационална компания за търговия с енергийни суровини, която е регистрирана в Кипър, но оперира от главния си търговски офис в Женева, Швейцария. Тя е основана през 2000 г. от двама търговци на петрол: шведът Торбьорн Тьорнквист и руснакът с финландско гражданство Генадий Тимченко. Историята на компанията е описана в Wikipedia.

Първоначално, компанията е била нишов играч, фокусиран върху износа на руски петрол през Естония. Успехът й се е дължал на опита на Тьорнквист в международната търговия (започнал кариерата си в BP), както и на 20-годишния опит на Тимченко в руската петролна индустрия, стартирал от рафинерията Кириши още по време на Перестройката.

Източник: Официалният сайт на Gunvor

Компанията бързо расте, като през 2007 г. нейният оборот достига 43 млрд. долара, а до 2010 г. вече оперира с годишен оборот от 65 млрд. долара. Този бурен растеж я утвърждава като четвъртия най-голям търговец на суров петрол в света след Glencore, Vitol и Trafigura.

Днес Gunvor твърди, че се е дистанцирала напълно от руските си корени, като повечето от суровия ѝ петрол идва от Северна и Южна Америка, и оперира с минимални обеми руски петролни продукти, които са в пълно съответствие с международните санкции.

„Чистката“ през 2014 г. и сянката на Путин

Най-големият обрат в историята на Gunvor настъпва през март 2014 г., когато съоснователят Генадий Тимченко продава своя 43.5% дял на Торбьорн Тьорнквист, който по този начин става мажоритарен собственик с близо 87%. Причината за бързата продажба е повече от ясна. На 20 март 2014 г. Тимченко е включен в списъка със санкции на САЩ заради анексирането на Крим, посочен като лице с близки връзки с руския президент Владимир Путин.

Продажбата на дела е извършена един ден по-рано (на 19 март), като самият Тимченко обяснява решението си с „предвиждане на потенциални икономически санкции“ и с цел „осигуряване на непрекъснатата дейност на Gunvor Group“.

Този ход породи сериозни спекулации и обвинения. Министерството на финансите на САЩ (US Treasury) директно твърди, че чрез Тимченко, Путин „има инвестиции в Gunvor и може да има достъп до средствата на Gunvor“.  Въпреки че не са предоставени публични доказателства за това твърдение, то остава ключов елемент в оценката на риска, свързан с компанията.

Тимченко, роден през 1952 г. има опит в съветската петролна индустрия, започнал в рафинерията Кириши. Ключовият момент в кариерата му е срещата с Владимир Путин в началото на 90-те години. През 1991 г. Путин дава на Тимченко лиценз за износ на петрол – първият важен трамплин за бъдещия олигарх. През 90-те години Тимченко придобива финландско гражданство, което улеснява международните му пътувания и бизнес.

Източник: Wikipedia

Тимченко допринася със своя достъп до руските петролни пазари и логистика. Gunvor бързо се превръща в машина за износ на руски петрол. Според Nefte Compass, от 2002 г. до 2008 г. износът на руски петрол през Gunvor е нараснал шестнадесет пъти.

Днес Тимченко е под санкции и от Европейския съюз и Великобритания, като активите му, включително яхтата му Лена, са били конфискувани. Той е и основен поддръжник на частната военна компания "Редут" (Redut PMC), която участва във войната в Украйна.

Противоречия и глоби

През годините Gunvor е въвлечена в няколко големи международни разследвания и скандали, които още повече усложняват регулаторната оценка на новата й сделка.

В периода 2010 – 2020 г. след изтичане на информация от WikiLeaks, лондонският Daily Telegraph цитира американския посланик Джон Бейърли, който твърди, че съществуват близки връзки между Gunvor и руското правителство. По-късно, през 2020 г., The Sunday Times публикува материал, свързващ Gunvor с Путин, базиран на интервю с бившия „банкер на Кремъл“ Сергей Пугачов.

През 2019 г. швейцарските власти осъждат Gunvor да плати 96.7 млн. долара за това, че не е предприела адекватни мерки срещу подкупване на чуждестранни държавни служители в Кот д'Ивоар и Република Конго в замяна на доходоносни петролни сделки.

През март 2024 г. Gunvor е включена в разследвания на властите в САЩ и Швейцария за минали дейности в Еквадор. Компанията приема отговорност за действията на свои бивши служители и се съгласява да плати общо над 660 млн. долара под формата на глоби и конфискации.

Финанси

Днес Gunvor продължава да се разширява глобално – отваряйки офиси в Дубай и Сингапур и инвестирайки във възобновяема енергия чрез своето дъщерно дружество Nyera.

Gunvor демонстрира продължителна финансова стабилност и мощ, въпреки че през 2024 г. енергийните пазари се нормализираха след пиковете на нестабилност от предходните години. Приходите на компанията достигат внушителните 136 млрд.  долара, а нетната печалба - 729 млн. долара. 

Особено важен акцент във финансовия ѝ профил е промяната в стратегическия фокус: суровините, свързани с енергийния преход, вече съставляват почти 30% от общия търгуван обем на компанията. В унисон с тази стратегия, Gunvor продължава да разширява стратегическите си инвестиции, насочвайки се към производството на електроенергия в Испания, дистрибуцията на горива в Пакистан, както и към биогорива и възобновяеми източници.