България е отлично място за инвестиции, работа и живот
Теодор Седларски, служебен министър на икономиката:
~ 15 мин.
Георги Желязков Теодор Седларски е служебен министър на
икономиката, назначен с указ на президента Румен Радев. Бакалавър е по
стопанско управление и магистър по бизнес администрация/организационно развитие
от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира „Нова
институционална икономика” в Икономическия университет във Виена, Австрия, а
през 2009 г. реализира научна специализация в рамките на докторантска програма
„Организация и култура” в Университета за икономически, правни и социални науки
в Санкт Гален, Швейцария. През 2009 г. придобива научна степен „доктор по
икономика в СУ „Св. Климент Охридски”.
Министерството на икономиката не е от най-проблемните министерства и за това си има обективна причина - ние не сме от т. нар. ресурсни министерства. Разбира се, има неща, които предизвикаха нашето внимание. Затова те бяха изведени на преден план и ще им бъде обърнато специално внимание.
От резюмето на доклада за всички министерства се вижда, че проблемите са основно два – залагане на условия, отговарящи на конкретен изпълнител и забавяне на поръчки. При вашето ведомство какви са проблемите?
Извършихме първоначална проверка, която сега продължава в дълбочина и към второстепенните разпоредители. Където се появяват съмнения от това естество, обстоятелствата се проверяват допълнително и се вземат спешни оперативни мерки. Но определено може да се каже,че сме от министерствата, които имат по-малко проблеми в това отношение.
Какво реално може да свърши Министерството на икономиката, за да подпомогне българската икономика?
Мисията ми в този кратък мандат е да покажа, че има много важни неща, които могат да бъдат правени в Министерството на икономиката. Всички разговори, които провеждаме с представителите на бизнеса, са в посока не само къде и как да се привличат повече инвестиции в страната, но и как да се привличат и задържат хора, които да се чувстват добре в България. Българите, които в момента са в чужбина, са необходим ресурс за икономиката и липсата им се усеща все по-остро.
И чуждите инвеститори, и българските предприемачи са единни, че първостепенен проблем вече е липсата на хора. Всички се обединихме около идеята, че трябва да направим обща кампания, с която да привлечем обратно българите, напуснали страната, както и чужденците, които биха се чувствали добре в България. Много професионалисти от Западна и Централна Европа вече откриват преимуществата на работата и живота у нас. Друг перспективен източник на хора са българските общности в Украйна, Молдова и други близки страни.
Вече проведохте срещи с представители на големи компании. Това ли е основният проблем, който те изтъкват?
Да, това е проблемът. И чак след това идват другите проблеми, които са по-лесно решими. Тази негативна тенденция вече се забелязва от чуждите инвеститори. Те знаят, че в България има качествени хора, образовани са, има добра традиция в IT сектора и иновативните производства, но хората няма да бъдат достатъчни за последващите разширения на производството. А целта на Министерството на икономиката е да предизвика именно разширяване на съществуващото производство, което пък да увеличи брутния вътрешен продукт, заетостта, да ускори технологичното обновление и т.н.
Служебното правителството вече проведе срещи с ректори на висши учебни заведения. Откриха ли се решения на проблема с човешкия капитал?
Едно от решенията е т.нар. „дуално обучение“. От срещите ни в промишлените предприятия се вижда, че самите те започват да го въвеждат. Въпреки това се надяват и на по-голяма инициатива от страна на държавата. На много места бизнесът организира местни академии, дават се стипендии на деца от регионите, за да могат да си осигурят необходимите кадри. Местните производства познават най-добре потребностите си от конкретни умения у своите служители, но и особеностите на своите региони – те реализират работещи модели и често полагат грижи за цялостното социално и демографско развитие на даден регион, застъпват се за определени мерки на държавата, които да го направят по-привлекателен. Така че процесът на въвеждане на дуалното обучение вече трудно може да бъде спрян.
При висшето образование решението отново е в по-тясното обвързване на бизнеса с учебните заведения. Положителният опит на техническите университети в Страната или на Минно-геоложкия университет в София са известни примери за това. В Стопанският факултет на Софийския университет, на който съм декан, инициативите с бизнеса са традиционно сред приоритетите на ръководството. През последните години се сключиха десетки споразумения за сътрудничество с водещи компании на българския пазар в сферите на обучение на студентите, заработи активно кариерен център, който осъществява постоянна връзка на компаниите с изявените студенти, организацията на завършилите студенти (алумни клуб) отдавна е позната като положителен пример сред представителите на бизнеса. Магистърските програми получават сертификати за признаване на дипломите от международни професионални асоциации, правещи завършилите студенти конвертируеми на високо управленско равнище в големите компании.
Така че аз вече виждам това желание на бизнеса и учебните заведения да си сътрудничат. Според мен досега имаше известни поколенчески проблем, т.е. и двете страни очакваха само да получат нещо, което естествено водеше до недоверие и само до еднократни инициативи. Вече се мисли по-малко в категориите на играта с нулев резултат и повече за дълготрайни отношения, от които и двете страни печелят. Защото при подобно сътрудничество се подобрява положението на университетите, които стават по-привлекателни за студентите, печели бизнесът, който ще има необходимите кадри, а най-доволни са студентите, които са сигурни, че ще бъдат наети на добри позиции преди да са завършили образованието си.
Бизнесът готов ли е да подпомага учебните заведения и материално?
Те вече го правят много активно – подпомагат се множество отделни програми, оборудват се лаборатории, модернизират се учебни зали. Стига да види от отсрещната страна нормално отношение, бизнесът е готов да помага – едно посещение във факултетите, които обучават студенти, непосредствено необходими на бизнеса, е достатъчно да се убедим в това. По мое мнение институцията на университетските настоятелства – а също и настоятелства на отделни факултети или специалности – има неизползван потенциал. Тя предлага механизъм за консултиране при обновяването на учебното съдържание, дава възможности за съгласуване на потребностите и за изграждане на дългосрочно доверие между двете страни.
През 2015 и 2016 г. икономическият растеж в България е твърдо над 3%. Но можеше ли и по-добре?
Със сигурност е можело и по-добре, но растежът се влияе от много фактори. Някои събития извън България са повлияли негативно. Други, като растежът при държавите в Еврозоната, позитивно. Икономиката там расте, а нашата следва тази тенденция. Особено за износа това е много важно, защото когато техните пазари растат, тогава нашите износители продават повече. А знаем, че износът е основен двигател на растежа. Вече има умерен темп на инфлация, който се появява за първи път в Европа и у нас след кризата. Тоест, пазарите се съживяват, загрява се икономиката, има по-голямо търсене, хората харчат по-голяма част от доходите си за потребление, т.е. това са оптимистични сигнали.
Според Вас икономическият ръст устойчив ли е, след като голяма част от него се дължи на европейските пари и на обществени поръчки?
Вече има икономически анализи на това, каква част от растежа се дължи на еврофондовете. Предстои да се изследва – включително от Министерството на икономиката – каква част от тези инвестиции са устойчиви. Наистина голяма част от растежа е постигната с помощта на европейските фондове, няма как да се отрече. Въпросът е какво остава дългосрочно, довели ли са фондовете до създаването на устойчиви бизнеси.
Ако бяха осъществени по-бързо реформите в съдебната система, в образованието, можехме ли да постигнем и по-голям растеж?
Отговорът е категорично да. Вярвам, че голяма част от решението на проблемите се крие в привличането на потенциала младите хора и на новите идеи, които те могат да донесат със себе си. Именно в тази връзка в Министерството на икономиката искаме да се концентрираме в това да привличаме младите хора да работят за българската икономика – с идеите, с устрема и оптимизма си, със знанието как нещата се правят по съвременен начин. Идеята ни е заедно с тях да излъчим посланието, че България в действителност е отлично място място за инвестиции, работа и живот.
Смятам, че това вече се възприема и от западните инвеститори, въпреки краткото време, през което работим. Когато се срещаме с представители на германски, френски или италиански компании, те казват, че вече чуват добри отзиви от всички свои партньори, работещи тук. Те знаят, че голяма част от това, което се прави в България, е високотехнологично. Знаят, че в определени сектори сме водещи в света. Искат обаче да бъдат обгрижвани повече от държавата. Да има персонално внимание. Когато дойдат тук, те да бъдат съпроводени от представители на министерството. Да им бъде гарантирано, че са добре дошли. И се оказва, че тези малки жестове на внимание към инвеститорите оказват много голямо влияние върху решението дали да се осъществи дадена инвестиция.
Става въпрос за чисто човешко доверие в много от случаите. И ме учудва, че това е било пропускано да се прави понякога. Поради тази причина са били загубени инвестиции от милиони в българската икономика, както и многобройни работни места, което не трябва да се допуска.
Но освен всичко има и проблем с бизнес средата?
Средата се подобрява. Колкото повече западните компании инвестират у нас, толкова повече се повишава качеството на бизнес културата. Водещите чужди компании в голямата си част поддържат морални принципи и се борят да не се допускат изключения. А това изсветлява средата и тя все повече става като в Европа. Чуждите компании дават пример на българските инвеститори, а това води до изграждането нова култура на правене на бизнес. Все повече се налагат принципите на добро корпоративно управление, на отчетност, на прозрачност при взимане на решенията в интерес на всички заинтересовани страни от работата на дадено предприятие.
Вие ще сте на власт 2-3 месеца. Какво можете да направите за този период, за да задвижите всичко това, за което говорите?
Нашата цел е да направим одит на текущото състояние, да отчетем положителните и отрицателните страни на свършеното досега, след което да го предадем на следващото правителство. За да не започват от нулата, а да имат добра отправна точка.
Посланието, че България е привлекателно място за живот, работа и инвестиции може да бъде предадено ефективно чрез инструментите, с които разполага Министерството на икономиката – външнотърговските представители например. Сред тях има много добри професионалисти, които просто очакват подкрепа от ръководството, за да започнат още по-активна работа за налагането на този образ на страната. Те вече водят активни разговори с големи компании от САЩ и Европа и ги убеждават в преимуществата на България като атрактивна инвестиционна дестинация.
Друг инструмент са индустриалните зони, където има значително развитие в положителна посока. Големият капацитет на Българската агенция за инвестиции също трябва да се използва още по-широко. Важното е да излъчим единно послание. Инвеститорите – български и чужди – са приоритет за нас, те ще бъдат подпомагани от държавата. А заинтересовани стратегически инвеститори наистина има. Просто не бива да ги гоним от страната.
Слушайки Ви оставам с впечатление, че България има всички предпоставки да расте още по-бързо, но нещо ни пречи?
В България се случват уникални неща от технологична гледна точка. Просто те не са познати на обществото. За мен това е проблем като министър на икономиката. В медиите има някаква мъгла, която се спуска върху добрите примери и се говори само за проблеми. Като например вредното говорене за това, как за българските младежи няма достатъчно перспективи тук. Всъщност има все повече малки и големи компании, които вече им предлагат привлекателни кариерни пътища, а и ги чакат заплати, които не са никак лоши.
При срещите чуждите инвеститори също споделят, че според тях ситуацията не е толкова тежка, по-скоро хората са черногледи. Вярно е, че в чужбина заплатата на един млад професионалист може да е 2000 евро, а в България 2000 лв. Но това не означава непременно двойно по-висок стандарт навън. Просто бруто е различно от нето, както знае всеки, който е живял на Запад. В крайна сметка е важно какво може да се купи със заплатата тук и заплатата в Западна Европа. В един момент се оказва, че със заплатите тук младите хора могат да си позволят един много по-качествен живот – сред приятелите, с достъпа до културните събития, добрата храна, разнообразните заведения, книги и хобита.
Българските IT компании дават работа на много служители чужденци, които бягат от плашещата младежка безработица в някои европейски държави. Защото дори с по-малко пари тук, те могат да си позволят повече. Да не говорим, че София се оформя като вдъхновяваща среда за стартиращи бизнеси и е вече световно позната на поколението, което сега взема реализацията на новите стопански идеи в свои ръце.
В думите Ви има много оптимизъм, но много хора в България наистина не усещат добрите неща…
Въпросът е у кого е проблемът? Защо чужденците виждат добрите неща у нас, а ние се концентрираме върху някакви лоши, често изопачени от говоренето по навик, без да отговарят на реалността. Но всички се убеждаваме, че се разширява групата на младите хора, които не само се оплакват, а търсят решение на проблемите.
Другият наш приоритет в тази връзка е да не концентрираме всичко на едно място. Защото имаме много хора, които напускат страната, а много други се заселват в големите вътрешни икономически центрове. Всичко това води до обезлюдяване на големи райони. Настъпващата Индустрия 4.0 дава възможност да се разпръсне производството и бизнесът. Няма значение къде е преносимият компютър, няма значение къде е производственият робот. Спокойно може да е в населено място, където стандартът на живот е по-нисък. Редица компании отделят ресурс за транспорт на хора от по-малки населени места към големите центрове, където не могат да намерят достатъчно служители, съживявайки търсенето и бизнеса в малките градчета и села.
Друга интересна тенденция е удължаването на производствените вериги в България. Големите компании автоматизират все повече своето производство, а това води до намаляване на необходимостта от използването на човешка сила във фабриките. Но тези хора не остават без работа, а се насочват към подизпълнители, които в много от случаите се намират в региони с по-висока безработица. Там се правят елементи, които се изкупуват в рамките на партньорски програми с голямата компания. Т.е. производството става все по-автоматизирано на някои места, но се разширява гамата на произведените изделия и веригата се удължава в България. Създава се индустриален гръбнак, който генерира заетост и в други региони, а не само там, където са големите фабрики.
Достатъчно бързо ли се повишава производителността на труда в България?
Очевидно се увеличава, а с навлизането на новите технологии ще продължава да расте. Наистина изоставаме от Европа, но я следваме като тенденция. При Индустрия 4.0 производителността на труда дори се явява социален проблем. Там производителността е толкова голяма, че много хора се заместват с роботи, а в една фабрика могат да работят само няколко човека. У нас този процес все още не се усеща в пълна сила, но той навлиза от Запад.
Хората започват основателно да се притесняват какво ще правят, за да получават доходи. Този проблем се появява приблизително на всеки 100 години. Множество ще загубят традиционните си работни места и ще трябва да се преориентират. Дебатът, който тече в цял свят е, какви ще бъдат тези нови работни места, които не могат да се роботизират. Вариант е да се насочат към доброто прекарване на времето, към туризма, към удоволствията, където роботите не могат да ги заместят. Друг вариант е развитието на производства на продукти по индивидуална поръчка и за много специфични потребности, които изискват човешки творчески решения и постоянна лична ангажираност.
Концепцията, че трябва да има големи производства като обеми, за да има работеща икономика, е остаряла. Важно е да имаш продукт за конкретен клиент, който е готов да плати много и е готов да го купи от България, защото тук е най-добър.
Голямата мечта на българската икономика е да се строят автомобили. Наближава ли нейното сбъдване?
Това не е мечта, а по-скоро въпрос на конкретни стопански изчисления. У нас има проспериращ аутомотивен клъстър, който произвежда основни компоненти и високотехнологични автомобилни системи. Добре да затворим този цикъл и да започнем да сглобяваме автомобили в България. Автомобилните компании, разбира се, имат своите стратегически интереси къде да се произвеждат автомобилите – не е добре да се разпръсква добавената стойност. Според мен обаче много скоро ще видим българско решение, по примера на Dacia в Румъния или Skoda в Чехия.
Може ли Министерството на икономиката да стимулира въвеждането на иновации в икономиката?
Иновациите идват от долу нагоре. Не държавата, а хората правят успешните иновации. Държавата има за задача да създава добри рамкови условия, които да се поощряват иновативността и предприемчивостта. Тя може да подкрепя тези, които ги правят. Един практичен вариант е държавата постоянно да насочва вниманието към добрите примери, а компаниите бързо да се ориентират в новостите.
Министерството на икономиката има и един чудесен инструмент - София Тех Парк. Заварихме го в затруднено положение. Една от първите ни задачи беше да го посетим и видяхме, че там нещата наистина са забавени по неясни причини. Сега цялата общност – и предприемаческата, и научната, очакват от нас да решим този проблем.
Концепцията на Тех Паркът е да срещне науката с бизнеса, с държавата. Идеята безспорно е много хубава и работата може да тръгне бързо. Това, което Тех Паркът е сега, не отговаря на тази представа за технологичен парк. Бизнесът е заинтересован да работи в парка, но досега се е сблъсквал с малко насрещен ентусиазъм. Компаниите искат да се възползват от уникалните лаборатории, а университетите и БАН да осигуряват кадрите, които да работят както по комерсиални, така и по чисто научни проекти. Въпросът е да се отпушат административните пречки, които са възникнали в парка.
Предвиждате ли някакви нормативни промени, които да подготвите и да оставите за приемане от следващото правителство и парламент?
Една от идеите, които имам още от началото е, да използваме в по-голяма степен капацитета на академичните среди. Министерството на икономиката може да бъде много по-полезно при правенето на анализи на икономическото състояние, при правенето на прогнози. Целта е да се направи един хъб, една сборна точка, където да се срещнат научният капацитет по икономика и управление, бизнесът и министерството. Това ще мултиплицира многократно ефекта от продукта на министерството, който ще се използва от инвеститорите.
В Германия има много добър пример за това. Там от десетилетия работи т.нар. съвет на „икономическите мъдреци“. Това е експертен икономически съвет от петима учени с непоклатима репутация, които определят дългосрочните цели на икономическата политика. Така зададените дългосрочни цели осигуряват прогнозируемост за бизнеса, която е необходима при правенето на инвестиции. Когато има такъв съвет, който определя насоките на икономическата политика, с тях се съобразяват всички, независимо кой е на власт. Това можем да оставим ние и работим по решението.
Не се ли притеснявате, че досега винаги следващите отричат политиките на предишните и ще отхвърлят и това?
Професионалното ми научно поле е „Институционална икономика“. Продължителният иконономически напредък винаги е свързан с предизвикателството да се изградят такива институции, които да осигурят стабилност и приемственост. Така да се построят структурите, че следващите да са обвързвани със спазването на заложените цели. На това се дължи растежът на икономиката на целия западен свят. Когато се поемат ангажименти там, те се поемат от институциите. За да не могат различните управляващи да си прави каквото иска. Това може да се постигне или по пътя на продължителна институционална еволюция (проби и грешки) или с интелигентни институционални иновации.
България може ли да извлече негативи от Brexit, или а очакваме само лоши новини?
Засега само много се говори за отрицателните последици от Brexit. Нека изчакаме действителните икономически ефекти. Да не забравяме, че всяка опасност е едновременно възможност. Вече и Париж, и Франкфурт обявиха, че са готови да станат новия финансов център на Европа. Т.е. и ние може да спечелим, ставайки център на нещо, което се изтегля от Великобритания.
Имаме възможност да привлечем и прибиращите се в Европа инвестиции от Азия. Ние сме в много добро междинно положение и тези инвестиции, които се връщат например от Китай, могат да се установят у нас.
В момента отнемаме работни места от Индия и Китай. Инсталации, които само преди година са били там, сега частично се местят при нас. Защото сме в ЕС и сме много по-близо до западната култура и образование, както споделят самите инвеститори при срещите ни.
Икономическият растеж в Китай повишава доходите там. Всички насочват вниманието към обстоятелството, че ако заплатите растат прекалено бързо, те ще се преместят. Трябва да има хармонично нарастване, защото ако една инвестиция не си заслужава ценово, инвеститорът няма да я осъществи или ще излезе прекалено бързо от нея.
Нашата работа е да има устойчиво повишаване на заплатите, което да бъде подкрепено от ръст на производителността, технологичната и капиталовата съоръженост. А това става с привнасяне и създаване на ново за страната ноу-хау, с големи обеми на инвестициите в България. Тогава ще растат и заплатите. Ако се увеличат изкуствено, това означава повишаване на разходите, което не покрива приходите от продажба на тези продукти, което е неустойчив модел.
Какво според Вас устойчиво вдигане на заплатите?
Нека не забравяме, че едно производство на стоки или услуги има икономически смисъл, когато стойността на продавания продукт е по-голяма от разходите за създаването му. Т.е. опираме до повишението на производителността на труда. Колкото по-бързо расте тя, толкова по бързо могат да си позволят да растат и разходите за заплати. Ако произвеждаме стоки и услуги с висока добавена стойност, такива, за които на международните пазари има купувачи, готови да платят високи цени за получаваното качество, търсенето на работна сила в страната ще се увеличава постояннo. С него ще растат и заплатите – за да могат компаниите да привличат допълнителни служители и да задържат наетите.
В момента в света има огромно количество свободен капитал, който търси своето приложение. Със спадането на лихвите е непривлекателно този капитал да бъде инвестиран във финансови активи. Той започва да търси реални ативи, които му носят по-голяма възвращаемост. За него няма значение дали ще е Индия, Китай, Русия или България. Работа на правителството е България да бъде привлекателна за тези инвестиции.
Разбира се, чуждите инвестиции могат понякога да бъдат не само полезни в дългосрочен план. Те трябва в краина сметка винаги да водят до увеличаване на местния капацитет. Идеята е да се учим от чуждите компании. Ние сме добри в това отношение като нация – виждаме как се правят нещата от другите и започваме да ги прилагаме наученото при нас.
Кои са трите ваши приоритета, които сте си поставили за цел в рамките на тези три месеца, през които ще сте министър на икономиката?
На първо място, това е развитието на предприемачеството, включително като инструмент за намаляване на регионалните различния в страната с използването на възможностите, които високите технологии дават за мобилност на работните места, продажба на индивидуализирани продукти за цял свят чрез електронни платформи за доставка, мрежи за споделена работа, споделено използване на материални ресурси. Второ, представяне на България като атрактивна дестинация за инвестиции и работа. Трето, промяна на имиджа на България и на капацитета на националната икономика пред самото българско общество. Защото когато хората повярват, че нещата се случват, те откриват бизнеси, правят инвестиции и искат децата им да останат. Икономиката е в голяма степен именно успешно управление на очакванията.
От 2005 г. работи в катедра „Икономика“ на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Води лекции по икономически теории, икономика на труда, макроикономика и микроикономика. От 2015 г. е декан на Стопанския факултет на Софийския университет.
Г-н Седларски, какви са проблемите в Министерството на икономиката, които открихте при ревизията на обществените поръчки?Министерството на икономиката не е от най-проблемните министерства и за това си има обективна причина - ние не сме от т. нар. ресурсни министерства. Разбира се, има неща, които предизвикаха нашето внимание. Затова те бяха изведени на преден план и ще им бъде обърнато специално внимание.
От резюмето на доклада за всички министерства се вижда, че проблемите са основно два – залагане на условия, отговарящи на конкретен изпълнител и забавяне на поръчки. При вашето ведомство какви са проблемите?
Извършихме първоначална проверка, която сега продължава в дълбочина и към второстепенните разпоредители. Където се появяват съмнения от това естество, обстоятелствата се проверяват допълнително и се вземат спешни оперативни мерки. Но определено може да се каже,че сме от министерствата, които имат по-малко проблеми в това отношение.
Какво реално може да свърши Министерството на икономиката, за да подпомогне българската икономика?
Мисията ми в този кратък мандат е да покажа, че има много важни неща, които могат да бъдат правени в Министерството на икономиката. Всички разговори, които провеждаме с представителите на бизнеса, са в посока не само къде и как да се привличат повече инвестиции в страната, но и как да се привличат и задържат хора, които да се чувстват добре в България. Българите, които в момента са в чужбина, са необходим ресурс за икономиката и липсата им се усеща все по-остро.
И чуждите инвеститори, и българските предприемачи са единни, че първостепенен проблем вече е липсата на хора. Всички се обединихме около идеята, че трябва да направим обща кампания, с която да привлечем обратно българите, напуснали страната, както и чужденците, които биха се чувствали добре в България. Много професионалисти от Западна и Централна Европа вече откриват преимуществата на работата и живота у нас. Друг перспективен източник на хора са българските общности в Украйна, Молдова и други близки страни.
Вече проведохте срещи с представители на големи компании. Това ли е основният проблем, който те изтъкват?
Да, това е проблемът. И чак след това идват другите проблеми, които са по-лесно решими. Тази негативна тенденция вече се забелязва от чуждите инвеститори. Те знаят, че в България има качествени хора, образовани са, има добра традиция в IT сектора и иновативните производства, но хората няма да бъдат достатъчни за последващите разширения на производството. А целта на Министерството на икономиката е да предизвика именно разширяване на съществуващото производство, което пък да увеличи брутния вътрешен продукт, заетостта, да ускори технологичното обновление и т.н.
Служебното правителството вече проведе срещи с ректори на висши учебни заведения. Откриха ли се решения на проблема с човешкия капитал?
Едно от решенията е т.нар. „дуално обучение“. От срещите ни в промишлените предприятия се вижда, че самите те започват да го въвеждат. Въпреки това се надяват и на по-голяма инициатива от страна на държавата. На много места бизнесът организира местни академии, дават се стипендии на деца от регионите, за да могат да си осигурят необходимите кадри. Местните производства познават най-добре потребностите си от конкретни умения у своите служители, но и особеностите на своите региони – те реализират работещи модели и често полагат грижи за цялостното социално и демографско развитие на даден регион, застъпват се за определени мерки на държавата, които да го направят по-привлекателен. Така че процесът на въвеждане на дуалното обучение вече трудно може да бъде спрян.
При висшето образование решението отново е в по-тясното обвързване на бизнеса с учебните заведения. Положителният опит на техническите университети в Страната или на Минно-геоложкия университет в София са известни примери за това. В Стопанският факултет на Софийския университет, на който съм декан, инициативите с бизнеса са традиционно сред приоритетите на ръководството. През последните години се сключиха десетки споразумения за сътрудничество с водещи компании на българския пазар в сферите на обучение на студентите, заработи активно кариерен център, който осъществява постоянна връзка на компаниите с изявените студенти, организацията на завършилите студенти (алумни клуб) отдавна е позната като положителен пример сред представителите на бизнеса. Магистърските програми получават сертификати за признаване на дипломите от международни професионални асоциации, правещи завършилите студенти конвертируеми на високо управленско равнище в големите компании.
Така че аз вече виждам това желание на бизнеса и учебните заведения да си сътрудничат. Според мен досега имаше известни поколенчески проблем, т.е. и двете страни очакваха само да получат нещо, което естествено водеше до недоверие и само до еднократни инициативи. Вече се мисли по-малко в категориите на играта с нулев резултат и повече за дълготрайни отношения, от които и двете страни печелят. Защото при подобно сътрудничество се подобрява положението на университетите, които стават по-привлекателни за студентите, печели бизнесът, който ще има необходимите кадри, а най-доволни са студентите, които са сигурни, че ще бъдат наети на добри позиции преди да са завършили образованието си.
Бизнесът готов ли е да подпомага учебните заведения и материално?
Те вече го правят много активно – подпомагат се множество отделни програми, оборудват се лаборатории, модернизират се учебни зали. Стига да види от отсрещната страна нормално отношение, бизнесът е готов да помага – едно посещение във факултетите, които обучават студенти, непосредствено необходими на бизнеса, е достатъчно да се убедим в това. По мое мнение институцията на университетските настоятелства – а също и настоятелства на отделни факултети или специалности – има неизползван потенциал. Тя предлага механизъм за консултиране при обновяването на учебното съдържание, дава възможности за съгласуване на потребностите и за изграждане на дългосрочно доверие между двете страни.
През 2015 и 2016 г. икономическият растеж в България е твърдо над 3%. Но можеше ли и по-добре?
Със сигурност е можело и по-добре, но растежът се влияе от много фактори. Някои събития извън България са повлияли негативно. Други, като растежът при държавите в Еврозоната, позитивно. Икономиката там расте, а нашата следва тази тенденция. Особено за износа това е много важно, защото когато техните пазари растат, тогава нашите износители продават повече. А знаем, че износът е основен двигател на растежа. Вече има умерен темп на инфлация, който се появява за първи път в Европа и у нас след кризата. Тоест, пазарите се съживяват, загрява се икономиката, има по-голямо търсене, хората харчат по-голяма част от доходите си за потребление, т.е. това са оптимистични сигнали.
Според Вас икономическият ръст устойчив ли е, след като голяма част от него се дължи на европейските пари и на обществени поръчки?
Вече има икономически анализи на това, каква част от растежа се дължи на еврофондовете. Предстои да се изследва – включително от Министерството на икономиката – каква част от тези инвестиции са устойчиви. Наистина голяма част от растежа е постигната с помощта на европейските фондове, няма как да се отрече. Въпросът е какво остава дългосрочно, довели ли са фондовете до създаването на устойчиви бизнеси.
Ако бяха осъществени по-бързо реформите в съдебната система, в образованието, можехме ли да постигнем и по-голям растеж?
Отговорът е категорично да. Вярвам, че голяма част от решението на проблемите се крие в привличането на потенциала младите хора и на новите идеи, които те могат да донесат със себе си. Именно в тази връзка в Министерството на икономиката искаме да се концентрираме в това да привличаме младите хора да работят за българската икономика – с идеите, с устрема и оптимизма си, със знанието как нещата се правят по съвременен начин. Идеята ни е заедно с тях да излъчим посланието, че България в действителност е отлично място място за инвестиции, работа и живот.
Смятам, че това вече се възприема и от западните инвеститори, въпреки краткото време, през което работим. Когато се срещаме с представители на германски, френски или италиански компании, те казват, че вече чуват добри отзиви от всички свои партньори, работещи тук. Те знаят, че голяма част от това, което се прави в България, е високотехнологично. Знаят, че в определени сектори сме водещи в света. Искат обаче да бъдат обгрижвани повече от държавата. Да има персонално внимание. Когато дойдат тук, те да бъдат съпроводени от представители на министерството. Да им бъде гарантирано, че са добре дошли. И се оказва, че тези малки жестове на внимание към инвеститорите оказват много голямо влияние върху решението дали да се осъществи дадена инвестиция.
Става въпрос за чисто човешко доверие в много от случаите. И ме учудва, че това е било пропускано да се прави понякога. Поради тази причина са били загубени инвестиции от милиони в българската икономика, както и многобройни работни места, което не трябва да се допуска.
Но освен всичко има и проблем с бизнес средата?
Средата се подобрява. Колкото повече западните компании инвестират у нас, толкова повече се повишава качеството на бизнес културата. Водещите чужди компании в голямата си част поддържат морални принципи и се борят да не се допускат изключения. А това изсветлява средата и тя все повече става като в Европа. Чуждите компании дават пример на българските инвеститори, а това води до изграждането нова култура на правене на бизнес. Все повече се налагат принципите на добро корпоративно управление, на отчетност, на прозрачност при взимане на решенията в интерес на всички заинтересовани страни от работата на дадено предприятие.
Вие ще сте на власт 2-3 месеца. Какво можете да направите за този период, за да задвижите всичко това, за което говорите?
Нашата цел е да направим одит на текущото състояние, да отчетем положителните и отрицателните страни на свършеното досега, след което да го предадем на следващото правителство. За да не започват от нулата, а да имат добра отправна точка.
Посланието, че България е привлекателно място за живот, работа и инвестиции може да бъде предадено ефективно чрез инструментите, с които разполага Министерството на икономиката – външнотърговските представители например. Сред тях има много добри професионалисти, които просто очакват подкрепа от ръководството, за да започнат още по-активна работа за налагането на този образ на страната. Те вече водят активни разговори с големи компании от САЩ и Европа и ги убеждават в преимуществата на България като атрактивна инвестиционна дестинация.
Друг инструмент са индустриалните зони, където има значително развитие в положителна посока. Големият капацитет на Българската агенция за инвестиции също трябва да се използва още по-широко. Важното е да излъчим единно послание. Инвеститорите – български и чужди – са приоритет за нас, те ще бъдат подпомагани от държавата. А заинтересовани стратегически инвеститори наистина има. Просто не бива да ги гоним от страната.
Слушайки Ви оставам с впечатление, че България има всички предпоставки да расте още по-бързо, но нещо ни пречи?
В България се случват уникални неща от технологична гледна точка. Просто те не са познати на обществото. За мен това е проблем като министър на икономиката. В медиите има някаква мъгла, която се спуска върху добрите примери и се говори само за проблеми. Като например вредното говорене за това, как за българските младежи няма достатъчно перспективи тук. Всъщност има все повече малки и големи компании, които вече им предлагат привлекателни кариерни пътища, а и ги чакат заплати, които не са никак лоши.
При срещите чуждите инвеститори също споделят, че според тях ситуацията не е толкова тежка, по-скоро хората са черногледи. Вярно е, че в чужбина заплатата на един млад професионалист може да е 2000 евро, а в България 2000 лв. Но това не означава непременно двойно по-висок стандарт навън. Просто бруто е различно от нето, както знае всеки, който е живял на Запад. В крайна сметка е важно какво може да се купи със заплатата тук и заплатата в Западна Европа. В един момент се оказва, че със заплатите тук младите хора могат да си позволят един много по-качествен живот – сред приятелите, с достъпа до културните събития, добрата храна, разнообразните заведения, книги и хобита.
Българските IT компании дават работа на много служители чужденци, които бягат от плашещата младежка безработица в някои европейски държави. Защото дори с по-малко пари тук, те могат да си позволят повече. Да не говорим, че София се оформя като вдъхновяваща среда за стартиращи бизнеси и е вече световно позната на поколението, което сега взема реализацията на новите стопански идеи в свои ръце.
В думите Ви има много оптимизъм, но много хора в България наистина не усещат добрите неща…
Въпросът е у кого е проблемът? Защо чужденците виждат добрите неща у нас, а ние се концентрираме върху някакви лоши, често изопачени от говоренето по навик, без да отговарят на реалността. Но всички се убеждаваме, че се разширява групата на младите хора, които не само се оплакват, а търсят решение на проблемите.
Другият наш приоритет в тази връзка е да не концентрираме всичко на едно място. Защото имаме много хора, които напускат страната, а много други се заселват в големите вътрешни икономически центрове. Всичко това води до обезлюдяване на големи райони. Настъпващата Индустрия 4.0 дава възможност да се разпръсне производството и бизнесът. Няма значение къде е преносимият компютър, няма значение къде е производственият робот. Спокойно може да е в населено място, където стандартът на живот е по-нисък. Редица компании отделят ресурс за транспорт на хора от по-малки населени места към големите центрове, където не могат да намерят достатъчно служители, съживявайки търсенето и бизнеса в малките градчета и села.
Друга интересна тенденция е удължаването на производствените вериги в България. Големите компании автоматизират все повече своето производство, а това води до намаляване на необходимостта от използването на човешка сила във фабриките. Но тези хора не остават без работа, а се насочват към подизпълнители, които в много от случаите се намират в региони с по-висока безработица. Там се правят елементи, които се изкупуват в рамките на партньорски програми с голямата компания. Т.е. производството става все по-автоматизирано на някои места, но се разширява гамата на произведените изделия и веригата се удължава в България. Създава се индустриален гръбнак, който генерира заетост и в други региони, а не само там, където са големите фабрики.
Достатъчно бързо ли се повишава производителността на труда в България?
Очевидно се увеличава, а с навлизането на новите технологии ще продължава да расте. Наистина изоставаме от Европа, но я следваме като тенденция. При Индустрия 4.0 производителността на труда дори се явява социален проблем. Там производителността е толкова голяма, че много хора се заместват с роботи, а в една фабрика могат да работят само няколко човека. У нас този процес все още не се усеща в пълна сила, но той навлиза от Запад.
Хората започват основателно да се притесняват какво ще правят, за да получават доходи. Този проблем се появява приблизително на всеки 100 години. Множество ще загубят традиционните си работни места и ще трябва да се преориентират. Дебатът, който тече в цял свят е, какви ще бъдат тези нови работни места, които не могат да се роботизират. Вариант е да се насочат към доброто прекарване на времето, към туризма, към удоволствията, където роботите не могат да ги заместят. Друг вариант е развитието на производства на продукти по индивидуална поръчка и за много специфични потребности, които изискват човешки творчески решения и постоянна лична ангажираност.
Концепцията, че трябва да има големи производства като обеми, за да има работеща икономика, е остаряла. Важно е да имаш продукт за конкретен клиент, който е готов да плати много и е готов да го купи от България, защото тук е най-добър.
Голямата мечта на българската икономика е да се строят автомобили. Наближава ли нейното сбъдване?
Това не е мечта, а по-скоро въпрос на конкретни стопански изчисления. У нас има проспериращ аутомотивен клъстър, който произвежда основни компоненти и високотехнологични автомобилни системи. Добре да затворим този цикъл и да започнем да сглобяваме автомобили в България. Автомобилните компании, разбира се, имат своите стратегически интереси къде да се произвеждат автомобилите – не е добре да се разпръсква добавената стойност. Според мен обаче много скоро ще видим българско решение, по примера на Dacia в Румъния или Skoda в Чехия.
Може ли Министерството на икономиката да стимулира въвеждането на иновации в икономиката?
Иновациите идват от долу нагоре. Не държавата, а хората правят успешните иновации. Държавата има за задача да създава добри рамкови условия, които да се поощряват иновативността и предприемчивостта. Тя може да подкрепя тези, които ги правят. Един практичен вариант е държавата постоянно да насочва вниманието към добрите примери, а компаниите бързо да се ориентират в новостите.
Министерството на икономиката има и един чудесен инструмент - София Тех Парк. Заварихме го в затруднено положение. Една от първите ни задачи беше да го посетим и видяхме, че там нещата наистина са забавени по неясни причини. Сега цялата общност – и предприемаческата, и научната, очакват от нас да решим този проблем.
Концепцията на Тех Паркът е да срещне науката с бизнеса, с държавата. Идеята безспорно е много хубава и работата може да тръгне бързо. Това, което Тех Паркът е сега, не отговаря на тази представа за технологичен парк. Бизнесът е заинтересован да работи в парка, но досега се е сблъсквал с малко насрещен ентусиазъм. Компаниите искат да се възползват от уникалните лаборатории, а университетите и БАН да осигуряват кадрите, които да работят както по комерсиални, така и по чисто научни проекти. Въпросът е да се отпушат административните пречки, които са възникнали в парка.
Предвиждате ли някакви нормативни промени, които да подготвите и да оставите за приемане от следващото правителство и парламент?
Една от идеите, които имам още от началото е, да използваме в по-голяма степен капацитета на академичните среди. Министерството на икономиката може да бъде много по-полезно при правенето на анализи на икономическото състояние, при правенето на прогнози. Целта е да се направи един хъб, една сборна точка, където да се срещнат научният капацитет по икономика и управление, бизнесът и министерството. Това ще мултиплицира многократно ефекта от продукта на министерството, който ще се използва от инвеститорите.
В Германия има много добър пример за това. Там от десетилетия работи т.нар. съвет на „икономическите мъдреци“. Това е експертен икономически съвет от петима учени с непоклатима репутация, които определят дългосрочните цели на икономическата политика. Така зададените дългосрочни цели осигуряват прогнозируемост за бизнеса, която е необходима при правенето на инвестиции. Когато има такъв съвет, който определя насоките на икономическата политика, с тях се съобразяват всички, независимо кой е на власт. Това можем да оставим ние и работим по решението.
Не се ли притеснявате, че досега винаги следващите отричат политиките на предишните и ще отхвърлят и това?
Професионалното ми научно поле е „Институционална икономика“. Продължителният иконономически напредък винаги е свързан с предизвикателството да се изградят такива институции, които да осигурят стабилност и приемственост. Така да се построят структурите, че следващите да са обвързвани със спазването на заложените цели. На това се дължи растежът на икономиката на целия западен свят. Когато се поемат ангажименти там, те се поемат от институциите. За да не могат различните управляващи да си прави каквото иска. Това може да се постигне или по пътя на продължителна институционална еволюция (проби и грешки) или с интелигентни институционални иновации.
България може ли да извлече негативи от Brexit, или а очакваме само лоши новини?
Засега само много се говори за отрицателните последици от Brexit. Нека изчакаме действителните икономически ефекти. Да не забравяме, че всяка опасност е едновременно възможност. Вече и Париж, и Франкфурт обявиха, че са готови да станат новия финансов център на Европа. Т.е. и ние може да спечелим, ставайки център на нещо, което се изтегля от Великобритания.
Имаме възможност да привлечем и прибиращите се в Европа инвестиции от Азия. Ние сме в много добро междинно положение и тези инвестиции, които се връщат например от Китай, могат да се установят у нас.
В момента отнемаме работни места от Индия и Китай. Инсталации, които само преди година са били там, сега частично се местят при нас. Защото сме в ЕС и сме много по-близо до западната култура и образование, както споделят самите инвеститори при срещите ни.
Икономическият растеж в Китай повишава доходите там. Всички насочват вниманието към обстоятелството, че ако заплатите растат прекалено бързо, те ще се преместят. Трябва да има хармонично нарастване, защото ако една инвестиция не си заслужава ценово, инвеститорът няма да я осъществи или ще излезе прекалено бързо от нея.
Нашата работа е да има устойчиво повишаване на заплатите, което да бъде подкрепено от ръст на производителността, технологичната и капиталовата съоръженост. А това става с привнасяне и създаване на ново за страната ноу-хау, с големи обеми на инвестициите в България. Тогава ще растат и заплатите. Ако се увеличат изкуствено, това означава повишаване на разходите, което не покрива приходите от продажба на тези продукти, което е неустойчив модел.
Какво според Вас устойчиво вдигане на заплатите?
Нека не забравяме, че едно производство на стоки или услуги има икономически смисъл, когато стойността на продавания продукт е по-голяма от разходите за създаването му. Т.е. опираме до повишението на производителността на труда. Колкото по-бързо расте тя, толкова по бързо могат да си позволят да растат и разходите за заплати. Ако произвеждаме стоки и услуги с висока добавена стойност, такива, за които на международните пазари има купувачи, готови да платят високи цени за получаваното качество, търсенето на работна сила в страната ще се увеличава постояннo. С него ще растат и заплатите – за да могат компаниите да привличат допълнителни служители и да задържат наетите.
В момента в света има огромно количество свободен капитал, който търси своето приложение. Със спадането на лихвите е непривлекателно този капитал да бъде инвестиран във финансови активи. Той започва да търси реални ативи, които му носят по-голяма възвращаемост. За него няма значение дали ще е Индия, Китай, Русия или България. Работа на правителството е България да бъде привлекателна за тези инвестиции.
Разбира се, чуждите инвестиции могат понякога да бъдат не само полезни в дългосрочен план. Те трябва в краина сметка винаги да водят до увеличаване на местния капацитет. Идеята е да се учим от чуждите компании. Ние сме добри в това отношение като нация – виждаме как се правят нещата от другите и започваме да ги прилагаме наученото при нас.
Кои са трите ваши приоритета, които сте си поставили за цел в рамките на тези три месеца, през които ще сте министър на икономиката?
На първо място, това е развитието на предприемачеството, включително като инструмент за намаляване на регионалните различния в страната с използването на възможностите, които високите технологии дават за мобилност на работните места, продажба на индивидуализирани продукти за цял свят чрез електронни платформи за доставка, мрежи за споделена работа, споделено използване на материални ресурси. Второ, представяне на България като атрактивна дестинация за инвестиции и работа. Трето, промяна на имиджа на България и на капацитета на националната икономика пред самото българско общество. Защото когато хората повярват, че нещата се случват, те откриват бизнеси, правят инвестиции и искат децата им да останат. Икономиката е в голяма степен именно успешно управление на очакванията.
