България празнува 24 май
Като ден на просветата празникът се чества за първи път в Пловдив през 1851 г.
~ 2 мин.
България празнува 24 май - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден се отдава почит на светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската писменост.
Братята Константин-Кирил и Методий са родени в град Солун през девети век. През 855 г., (според някои историци - седем години по-късно) те създали глаголицата - славянската азбука, във византийския манастир Полихрон в областта Витиния в Мала Азия и там превели свещени книги. След това те се заели да популяризират християнството на староцърковен славянски сред славяноезичните народи.
Солунските братя имали ученици, които продължили делото им. Сред тях са Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Учениците на Кирил и Методий получили топъл прием в България от княз Борис през девети век. Кирилицата, която заменя глаголицата, е създадена в Преславската книжовна школа. Като неин създател се сочи Климент Охридски, а името й е дадено в чест на Константин-Кирил Философ.
Братята Кирил и Методий са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството. През 1980 година са обявени от папа Йоан-Павел Втори за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици.
Денят на св. св. Кирил и Методий се отбелязва от Българската православна църква на 11 май по църковния литургичен календар. Има данни, че на този ден е отдавана почит на светите братя още от 12 век.
Като ден на просветата празникът се чества за първи път в Пловдив през 1851 г., когато в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий" по инициатива на Найден Геров се организира празник и ученическо шествие. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май.
В края на 1968 г. Българската православна църква въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар. След това Денят на Кирил и Методий се отбелязва от църквата на 11 май. По установената вече традиция Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, на който също се отдава почит на двама братя, остава на 24 май.
За официален празник на България 24 май е обявен с решение на Народното събрание на 30 март 1990 г.
Химнът на Деня на българската просвета и култура - „Върви, народе възродени“, е написан през 1892 година. Автор на текста е Стоян Михайловски, който го публикува за първи път в списание „Мисъл". През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открива стихотворението в учебник и решава да напише музика по него. Химнът включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Стихотворението е преведено на 21 езика.
Братята Константин-Кирил и Методий са родени в град Солун през девети век. През 855 г., (според някои историци - седем години по-късно) те създали глаголицата - славянската азбука, във византийския манастир Полихрон в областта Витиния в Мала Азия и там превели свещени книги. След това те се заели да популяризират християнството на староцърковен славянски сред славяноезичните народи.
Солунските братя имали ученици, които продължили делото им. Сред тях са Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Учениците на Кирил и Методий получили топъл прием в България от княз Борис през девети век. Кирилицата, която заменя глаголицата, е създадена в Преславската книжовна школа. Като неин създател се сочи Климент Охридски, а името й е дадено в чест на Константин-Кирил Философ.
Братята Кирил и Методий са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството. През 1980 година са обявени от папа Йоан-Павел Втори за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици.
Денят на св. св. Кирил и Методий се отбелязва от Българската православна църква на 11 май по църковния литургичен календар. Има данни, че на този ден е отдавана почит на светите братя още от 12 век.
Като ден на просветата празникът се чества за първи път в Пловдив през 1851 г., когато в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий" по инициатива на Найден Геров се организира празник и ученическо шествие. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май.
В края на 1968 г. Българската православна църква въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар. След това Денят на Кирил и Методий се отбелязва от църквата на 11 май. По установената вече традиция Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, на който също се отдава почит на двама братя, остава на 24 май.
За официален празник на България 24 май е обявен с решение на Народното събрание на 30 март 1990 г.
Химнът на Деня на българската просвета и култура - „Върви, народе възродени“, е написан през 1892 година. Автор на текста е Стоян Михайловски, който го публикува за първи път в списание „Мисъл". През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открива стихотворението в учебник и решава да напише музика по него. Химнът включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Стихотворението е преведено на 21 езика.
