Компании
България предлага цените на руския газ да се договарят всяка година
\"Газпром\" дава свои предложения по отношение антимоноплното дело на Европейската комисията срещу дружеството
~ 2 мин.
Българските енергийни дружества предлагат на руския монополист „Газпром” цената на природния газ, който страната ни купува от компанията да може да се предоговаря всяка година. Според предложението през първите две години това ще се случва на всеки шест месеца. Това обясни служебният енергиен министър Николай Павлов на пресконференция.
От своя страна, за да приеме ангажиментите на държавите от ЕС, руският газов гигант дава свои предложения по отношение антимоноплното дело на Европейската комисията срещу дружеството. По повод обвиненията „Газпром” иска териториални ограничения по договорите за доставка на газ, както и съдействие за сключване на споразумение между системите. Третата промяна е свързана с възможността търговци от Централна и Източна Европа да променят точките си за доставка с такива, каквито „Газпром” използва за доставките в България и Балтийските страни. "Страната ни обаче ще възрази категорично срещу отпадането на входната точка за руския газ "Негру вода" и замяната и с друга", каза министърът.
Четвъртият ангажимент, който се поема от „Газпром” е по отношение на възможностите за преразглеждане на цената на газа при промяна на цените на границата с Германия, Франция, Италия и цените на газоразпределителните центрове в континентална Европа (хълбове).
"Последният ангажимент, който се поема от „Газпром”, е да не се претендира от нито едно дружество „Газпром” или негово дъщерно дружество неустойки от български контрагенти за прекратяване на проекта „Южен поток”, добави Павлов, цитиран от агенция "Фокус".
„През последните седем седмици са се подготвяли становища, за които крайният срок е 4 май. Всяка една заинтересована страна може след тази дата да доразвие своето становище и своите претенции. Нашето виждане е, че има необходимостта от обобщаване на тези становища на засегнатите държави”, каза служебният енергиен министър.
„Ако ЕК прецени, че предложенията на "Газпром" и на заинтересованите страни трябва да влязат в ангажимента и ако се стигне до такъв ангажимент, едва след като има правни обвързвания между ЕК и "Газпром" – тогава ще се престъпва към изпълнение”, обясни Павлов. Министърът подчерта, че това разследване се точи от 2012 година, през което време се събират доказателства, а "Газпром" изготвя своята защита.
По отношение на обвинението на ЕК срещу "Газпром", министърът отбеляза три точки, които са злоупотреба с господстващо положение; налагане на необосновани високи цени на природен газ за България, Естония, Литва, Латвия и Полша в сравнение с държавните от Западна Европа; неоснователно обвързване на доставките с реализирането на проекта „Южен поток”.
От своя страна, за да приеме ангажиментите на държавите от ЕС, руският газов гигант дава свои предложения по отношение антимоноплното дело на Европейската комисията срещу дружеството. По повод обвиненията „Газпром” иска териториални ограничения по договорите за доставка на газ, както и съдействие за сключване на споразумение между системите. Третата промяна е свързана с възможността търговци от Централна и Източна Европа да променят точките си за доставка с такива, каквито „Газпром” използва за доставките в България и Балтийските страни. "Страната ни обаче ще възрази категорично срещу отпадането на входната точка за руския газ "Негру вода" и замяната и с друга", каза министърът.
Четвъртият ангажимент, който се поема от „Газпром” е по отношение на възможностите за преразглеждане на цената на газа при промяна на цените на границата с Германия, Франция, Италия и цените на газоразпределителните центрове в континентална Европа (хълбове).
"Последният ангажимент, който се поема от „Газпром”, е да не се претендира от нито едно дружество „Газпром” или негово дъщерно дружество неустойки от български контрагенти за прекратяване на проекта „Южен поток”, добави Павлов, цитиран от агенция "Фокус".
„През последните седем седмици са се подготвяли становища, за които крайният срок е 4 май. Всяка една заинтересована страна може след тази дата да доразвие своето становище и своите претенции. Нашето виждане е, че има необходимостта от обобщаване на тези становища на засегнатите държави”, каза служебният енергиен министър.
„Ако ЕК прецени, че предложенията на "Газпром" и на заинтересованите страни трябва да влязат в ангажимента и ако се стигне до такъв ангажимент, едва след като има правни обвързвания между ЕК и "Газпром" – тогава ще се престъпва към изпълнение”, обясни Павлов. Министърът подчерта, че това разследване се точи от 2012 година, през което време се събират доказателства, а "Газпром" изготвя своята защита.
По отношение на обвинението на ЕК срещу "Газпром", министърът отбеляза три точки, които са злоупотреба с господстващо положение; налагане на необосновани високи цени на природен газ за България, Естония, Литва, Латвия и Полша в сравнение с държавните от Западна Европа; неоснователно обвързване на доставките с реализирането на проекта „Южен поток”.
