България се подобрява в индекса за корупция, но остава в дъното на ЕС
Корупционният проблем се оценява като системен, а страната е в застой, са част от изводите
~ 4 мин.
България за поредна година остава най-корумпираната страна в Европейския съюз, въпреки че резултатът ѝ минимално се подобрява и в световната класация се изкачва от 75-о до 71-о място сред общо 180 страни. Това показват новите данни в Индекса за възприятие на корупцията през 2017 г. на "Прозрачност без граници". Тази година международната неправителствена организация оценява нивото на корупцията в рекорден брой държави – с четири повече от миналата година.
Тенденциите за страната ни са тревожни: корупционният проблем се оценява като системен, а страната е в застой. Тя не само е трайно на дъното в ЕС, но изостава и в региона на Централна и Източна Европа, който бележи общ напредък за поредна година.
Индексът е създаден въз основа на 13 изследвания, проведени от 12 независими институции.
Тазгодишната стойност на индекса на България е 43, което е малко по-добре от оценката през миналата година - 41 (средната стойност на индекса за ЕС е 65). Това обаче не говори за прогрес. Всъщност стойности под 50 пункта са показател на системен проблем с корупцията, отбелязват анализаторите и допълват, че промяната от две точки в резултата не е значима, тъй като подобни движения са наблюдавани и преди това (същата оценка страната ни е имала например и през 2014 г.), без да пречупват тенденцията на застой, а е и в границата на статистическата грешка (виж графиката).
Общо десет доклада са послужили като основа за резултатите на България - на Световната банка, Economist Intelligence Unit, фондация "Бертелсман", Freedom House, "Световен проект за правосъдие" и др.
Традиционно основните причини за лошия резултат на България са проблемите със спазването на принципа на върховенство на закона, неефективната наказателна политика, както и липсата на своевременно и ефективно санкциониране на корупцията по високите етажи на властта. Общата институционална среда и условията, в които работи бизнесът, също са съществени предпоставки за ниските оценки в изследванията относно конкурентоспособността на българската икономика.
През 2017 няма раздвижване и по отношение на превантивните мерки за борба с корупцията и трансформация към прозрачно и отчетно управление. Напълно е неглижиран е проблемът с лобизма и за защитата на лицата, които предоставят информация за корупция.
На практика лякото подобряване на оценките тази година се дължи едиствено на един от политическите индекси, който измерва стабилността на политическата система на държави в рамките на целия свят, коментира Калин Славов от "Прозрачност без граници" пред БНТ.
България е включена за двадесети път в изследването на Transparency International. Анализът на резултатите в дългосрочен план дава основание за критична оценка: все още липсва съществен напредък в борбата с корупцията, а на фона на положителното развитие при значима част от останалите държави - членки на ЕС, в България се откроява тенденция на сериозно изоставане.
Сравнителните резултати от изследването за България говорят за нужда от промяна в политиката за противодействие на корупцията, като в тази връзка трябва да бъде проявен ясен ангажимент за ефективно функциониране на институциите, включително и на новия антикорупционен орган, пишат анализаторите от "Трансперънси интернешънъл".
Дали подобрението от 2 пункта ще се превърне в устойчив тренд според тях ще зависи от резултатите в две основни направления в краткосрочен план: ефективността на реализацията на електронното управление в процеса на взаимодействие "администрация-граждани-бизнес" и ефективността на работа на новия антикорупционен орган в страната. За да бъде необратим процесът, в дългосрочен план трябва да бъде категорично преодолян проблемът с политическата корупция, категорични са те.
България все още не успява да навакса темпа на повишаване, който поддържат по-голяма част от държавите в Централна и Източна Европа, като например Чехия, Естония, Латвия и Литва. Тя изостава и от Румъния (с оценка 48 и 59-о място в световната класация), която също показва застой тази година. Така нареченият румънски модел явно на практика е изчерпал потенциала си да подпомага по-нататъшно движение на страната напред в класацията и тя се намира непосредствено преди предпоследната Унгария, която отчита ясно влошаване, но продължава да е с пет позиции пред България и и заема 66-о място. Ситуацията в Унгария е обяснима през тенденциите за натиск върху неправителствения сектор и най-вече стремежа за подчиняване на съдебната власт на изпълнителната, заради което и страната е в конфликт с Брюксел.
България изостава и от най-новата страна членка - Хърватия, която е две позиции пред Румъния.
Позицията на България всъщност едва покрива средната стойност на индексите на останалите страни от Балканите (42.27), като с по-висока оценка от страните извън ЕС е Черна гора.
Оценката на страната ни, от друга страна, е съизмерима със средната оценка в глобален мащаб (43), което ни поставя сред страни като Вануато, ЮАР, Буркина Фасо, Оман, Беларус и др.
Водещи позиции в класацията за 2017 г. без изненада заемат Нова Зеландия, Дания, Финландия, Норвегия и Швейцария. В сравнителен план на регионално ниво най-висок резултат получават държавите от Европейския съюз и Западна Европа (средна стойност от 66 т.), най-слабо представяне бележат държавите от Субсахарска Африка (средна стойност от 33 т.), Източна Европа и Централна Азия (средна стойност от 34 т.).
Индексът разкрива сериозен проблем – въпреки мерките за борба с корупция по целия свят по-голямата част от държавите бележат изключително слаб напредък. Повече от две трети от държавите имат резултат под 50 точки, като средната стойност в глобален мащаб е 43 точки. Анализът на резултатите от изследването за 2017 година налага обезпокоителен извод, че държавите с най-слаба защита на свободата на пресата и на неправителствения сектор се намират в дъното на световната класация.
Тенденциите за страната ни са тревожни: корупционният проблем се оценява като системен, а страната е в застой. Тя не само е трайно на дъното в ЕС, но изостава и в региона на Централна и Източна Европа, който бележи общ напредък за поредна година.
Индексът е създаден въз основа на 13 изследвания, проведени от 12 независими институции.
Тазгодишната стойност на индекса на България е 43, което е малко по-добре от оценката през миналата година - 41 (средната стойност на индекса за ЕС е 65). Това обаче не говори за прогрес. Всъщност стойности под 50 пункта са показател на системен проблем с корупцията, отбелязват анализаторите и допълват, че промяната от две точки в резултата не е значима, тъй като подобни движения са наблюдавани и преди това (същата оценка страната ни е имала например и през 2014 г.), без да пречупват тенденцията на застой, а е и в границата на статистическата грешка (виж графиката).
Общо десет доклада са послужили като основа за резултатите на България - на Световната банка, Economist Intelligence Unit, фондация "Бертелсман", Freedom House, "Световен проект за правосъдие" и др.
Традиционно основните причини за лошия резултат на България са проблемите със спазването на принципа на върховенство на закона, неефективната наказателна политика, както и липсата на своевременно и ефективно санкциониране на корупцията по високите етажи на властта. Общата институционална среда и условията, в които работи бизнесът, също са съществени предпоставки за ниските оценки в изследванията относно конкурентоспособността на българската икономика.
През 2017 няма раздвижване и по отношение на превантивните мерки за борба с корупцията и трансформация към прозрачно и отчетно управление. Напълно е неглижиран е проблемът с лобизма и за защитата на лицата, които предоставят информация за корупция.
На практика лякото подобряване на оценките тази година се дължи едиствено на един от политическите индекси, който измерва стабилността на политическата система на държави в рамките на целия свят, коментира Калин Славов от "Прозрачност без граници" пред БНТ.
България е включена за двадесети път в изследването на Transparency International. Анализът на резултатите в дългосрочен план дава основание за критична оценка: все още липсва съществен напредък в борбата с корупцията, а на фона на положителното развитие при значима част от останалите държави - членки на ЕС, в България се откроява тенденция на сериозно изоставане.
Сравнителните резултати от изследването за България говорят за нужда от промяна в политиката за противодействие на корупцията, като в тази връзка трябва да бъде проявен ясен ангажимент за ефективно функциониране на институциите, включително и на новия антикорупционен орган, пишат анализаторите от "Трансперънси интернешънъл".
Дали подобрението от 2 пункта ще се превърне в устойчив тренд според тях ще зависи от резултатите в две основни направления в краткосрочен план: ефективността на реализацията на електронното управление в процеса на взаимодействие "администрация-граждани-бизнес" и ефективността на работа на новия антикорупционен орган в страната. За да бъде необратим процесът, в дългосрочен план трябва да бъде категорично преодолян проблемът с политическата корупция, категорични са те.
България все още не успява да навакса темпа на повишаване, който поддържат по-голяма част от държавите в Централна и Източна Европа, като например Чехия, Естония, Латвия и Литва. Тя изостава и от Румъния (с оценка 48 и 59-о място в световната класация), която също показва застой тази година. Така нареченият румънски модел явно на практика е изчерпал потенциала си да подпомага по-нататъшно движение на страната напред в класацията и тя се намира непосредствено преди предпоследната Унгария, която отчита ясно влошаване, но продължава да е с пет позиции пред България и и заема 66-о място. Ситуацията в Унгария е обяснима през тенденциите за натиск върху неправителствения сектор и най-вече стремежа за подчиняване на съдебната власт на изпълнителната, заради което и страната е в конфликт с Брюксел.
България изостава и от най-новата страна членка - Хърватия, която е две позиции пред Румъния.
Позицията на България всъщност едва покрива средната стойност на индексите на останалите страни от Балканите (42.27), като с по-висока оценка от страните извън ЕС е Черна гора.
Оценката на страната ни, от друга страна, е съизмерима със средната оценка в глобален мащаб (43), което ни поставя сред страни като Вануато, ЮАР, Буркина Фасо, Оман, Беларус и др.
Водещи позиции в класацията за 2017 г. без изненада заемат Нова Зеландия, Дания, Финландия, Норвегия и Швейцария. В сравнителен план на регионално ниво най-висок резултат получават държавите от Европейския съюз и Западна Европа (средна стойност от 66 т.), най-слабо представяне бележат държавите от Субсахарска Африка (средна стойност от 33 т.), Източна Европа и Централна Азия (средна стойност от 34 т.).
Индексът разкрива сериозен проблем – въпреки мерките за борба с корупция по целия свят по-голямата част от държавите бележат изключително слаб напредък. Повече от две трети от държавите имат резултат под 50 точки, като средната стойност в глобален мащаб е 43 точки. Анализът на резултатите от изследването за 2017 година налага обезпокоителен извод, че държавите с най-слаба защита на свободата на пресата и на неправителствения сектор се намират в дъното на световната класация.
