България трябва да се специализира във високоинтелектуални IT продукти

Той има повече от 20 години опит в технологичната индустрия като софтуерен инженер, предприемач и преподавател. "Живее в София и работи като Вдъхновител на Софтуерния университет", това е само част от визитката на Светлин Наков. Днес той е един от най-добрите специалисти в ИТ индустрията у нас и съосновател на Софтуерния университет в София.

Светлин Наков продължава да развива идеите си и да стига все по-далеч. Само преди дни започна мащабна инициатива за най-малките в цялата страна. Мечтае някой ден България да се превърне в „Силициевата долина“ на Европа (бел. ред. "Силициевата долина" е водещ център за високотехнологични иновации в САЩ).

За тенденциите в ИТ сектора, образованието на програмистите, блокчейн технологиите и криптовалутите, Economic.bg разговаря с преподавателя и предприемач Светлин Наков.

- Софтуерният университет започна мащабна инициатива за обучение по програмиране в цялата страна. Има ли интерес към и нея и трудно ли е да се организира подобна идея?

- Това е един много позитивен за България проект, в който целта е да се ангажират млади хора, предимно ученици от страната, които да се запалят по програмирането. Това е професия, която не е за всеки, но пък е хубаво да дадем възможност всеки да пробва и сам да установи харесва ли му да пише код, да програмира и има ли този стил на мислене, необходим за инженерните дисциплини. Идеята е хората да се запалят, защото това е една професия на бъдещето и на настоящето, която е доста перспективна. Тя започва с едно запалване, когато на човек му стане интересно започва да се занимава, да търси ресурси и първите стъпки са най-ключови. При старта е хубаво да има човек до теб, който да ти покаже как се прави, ако възникне проблем - как се решава, тъй като онлайн обучението е подходящо за по-напреднали. Затова ние направихме толкова много усилия да включим в програмата цели 38 града, включително и малки като Ботевград, Дупница и Петрич.

Обучението е от осем присъствени занятия с инструктор, който ние сме подбирали много внимателно. На места това са по-будни учители, а на други са местни професионалисти от индустрията. Ние влязохме в партньорство с общините, с училища. Вложихме значими усилия в този проект и седем души сме ангажирани с него от юни месец насам.

Този проект еволюира и мрежата от обучителни центрове всяка година се разраства. Беше сложно да се намерят качествени преподаватели, които едновременно имат технически знания, но по-важното е да имат лекторски умения, както да го има елементът на вдъхновение. Основаната част е именно те да запалват хората, защото за осем часа ние няма как да ги научим да станат експерти. За набирането на такива кадри разчитаме на мрежата, която Софтуерният университет е разработил и на много места преподават най-добрите наши студенти.

- Ще се разраства ли проектът Ви в следващите си издания?

- В градове с под 10-15 хил. души няма да има достатъчно участници. Мисля си, че в тях дори ще е по-ефективно да се осигури някакъв транспорт. Очаквам да се развива, но не двойно. Може да се включат и няколко общини, в които до момента не сме успели. Всъщност една от тези общини, в които не успяхме да реализираме проекта, беше Сандански. Не успяхме да намерим преподават там, въпреки че много търсихме.

Получихме много силна подкрепа от общините и от местната власт като цяло. Някои от занятията дори се провеждат в общински сгради и зали. Тук е мястото да благодарим на тези общини, кметове и общински съвети. Защото в крайна сметка София си има всичко, но на регионално ниво нещата не са така.

- Софтуерният университет започна много нови програми и обучения. Кои са най-новите тази година?

- От тази година имаме две нови програми - SoftUni Creative, която е за графичен дизайн и въобще дигитални изкуства и Blockchain технологии – индустрия, която се развива експоненциално и не е просто да си купиш bitcoin, а върху технологията, която стои зад тези неща. Тази технология е много обещаваща и решава проблема на децентрализацията на всякакви услуги и продукти. С две думи, когато ползваме блокчейн там няма собственик. Например – ако направиш резервационна система, базирана на блокчейн, там директно хотелът и човекът, който почива в този хотел, се свързват без да има посредник и това обещава да промени много индустрии. Това е една от посоките, която наскоро стартирахме, въпреки че не е чак толкова шумно както дигиталното изкуство.

Софтуерният университет тръгна с идеята да дадем алтернатива на университетите. Тази идея ни е все по-малко интересна. Не искаме да се конкурираме с другите университети, а просто да дадем едно допълващо обучение с фокус към практиката. Тръгнахме от програмиране, но вкарахме дигиталния маркетинг, изкуства, обучения за деца и вече търсим новите технологии, които предстои да бъдат хит и ще я променят през идните години.

- Кои са най-търсените IT позиции от фирмите?

- Най-търсени са програмистите, не защото са най-голям брой, защото най-трудно се попълват. Програмисти с различни технологии – това са фронт енд програмисти, които правят потребителски интерфейс за уеб и мобилни приложения и бек енд, които са фокусирани в данните на приложенията и тяхната обработка и цялостни софтуерни инженери. Има и нишови специализации като машинно обучение, компютърна графика, блокчейн технологии и т.н. За мен на първо място са програмистите, после IT специалисти – системни администратори, специалисти по облачна инфраструктура и излизайки по-широко това са специалисти за кол центровете.

- Растат ли заплатите в сектора или той се пренасити и компаниите ги замразиха?

- Заплатите традиционно са високи и те не могат да растат безгранично, защото тогава бизнесът няма да е в състояние да ги плаща. Това, което се случва е, че в някои специфични области, където са необходими много високи познания и умения, има феноменални заплати от типа на десетки хиляди на месец. Давам пример с Machine learning (елементи на изкуствен интелект) и второто са блокчейн. В тези области входното ниво е много високо и вярвам, че България може да се позиционира именно в тези неща, а не в уеб сайтове и приложения на килограм. Да правим неща, свързани с много по-високо интелектуален продукт. Това е и посоката на Софтуерния университет. В индустрията също го има този момент на придвижване от ниската добавена стойност към по-високата, където правим собствени сложни продукти.

- Стартирахте инициатива, основана на биотехнологиите. Как очаквате да се развие тя?

- Да, аз в момента поглеждам и към биотехнологиите там, където медицината среща програмирането. Блокчейнът е където икономиката и финансите срещат програмирането, а дигиталното изкуство е където маркетингът и изкуствата срещат програмирането.

Иска ми се това да се развива в България, но мисля, че е много рано да се говори за това, защото в страната ни има 10-20 души, които се занимават с тях. Въпреки че тази общност е много малка, аз се опитвам да изградя и да привлека експерти, но не мисля че това е нещо, което в близките месеци или година може да се развие.

Една от водещите посоки по света е следната – взимаш си материал от ДНК и го изпращаш на дадена лаборатория, тя ти извлича ключови елементи от генома и въз основа на тях се правят био статистически и други анализи с най-съвременни средства. С тях могат да се установят неща като това от коя етническа група принадлежиш, кои са ти роднини, имаш ли индианска нишка в себе си или не и доколко процента. Може да се разбере предразположеност към определени заболявания, защото има научни доказателства, че определени гени обуславят определени предразположености. Другото е персонализиран спорт тоест за какви спортни активности са подходящи за твоето тяло и генетика. Анализите са много интересна и перспективна област. Световните прогнози са тази индустрия много да порасне. Пазарът е много голям, но сложното нещо е, че не е за всеки, тъй като не е като да направиш сайт, където хващаш и кликаш в wordpress. Биоинформатиката и анализите на ДНК чрез софтуер е интересно като посока, но не мога да се похваля с постижения в тази област, защото в момента едва поглеждаме към тази технология, събираме общност, а някой ден ще правим и обучения. В България все още няма евтин начин да си свалиш ДНК данните за анализ, докато в САЩ това струва под 100 долара и е достъпно за всеки.

- Финансовата система се променя и блокчейн е в основата. Ще има ли нов финансов свят, какво да очакваме?

- Трудно е да се каже това. Първо трябва да различаваме криптовалутите от блокчейн. Блокчейн е технология, като общо взето дава непроменима база от данни, в която ти просто може да записваш. Например – този е платил толкова пари на другия и това е непроменимо, не може да се върне назад. Второ блокчейнът премахва посредниците в много индустрии, което действително има стойност и не е балон. При криптовалутите се надува балон и няма две мнения по въпроса. Зад една валута каквато и да е тя било то долар, било по-малка валута – това реално е икономика, валутата е изражение на икономиката. Доверието се създава от това, че държавата гарантира, че тези долари някой ще ги ползва, ще ги търси и ще ги приема. При bitcoin не е така. Аз лично повече харесвам ethereum, защото зад нея стои реална икономика, икономиката на умните договори. Това е начин две страни да се договорят по дигитален път и след това блокчейн мрежата изпълнява тези договори автоматизирано и непроменимо. С две думи, ако аз и ти сложим по 1000 лв. и се уговорим, че мачът Левски-ЦСКА като свърши, ако Левски бие аз печеля иначе си ти, това го слагаме в блокчейна и когато се случи е непроменимо, няма посредник, няма Комисия по хазарта и т.н. Това създава една стойност и една нова икономика и наистина има смисъл.

- Криптовалутите ли са бъдещето и имат ли бъдеще?

- Имат бъдеще, но дали са бъдещето това вече времето ще покаже. Предстоят регулации, нормативна база, а някои държава (като Естония) ще пуснат собствени криптовалути. Интересни времена идват, но е трудно да се правят прогнози. Едно е ясно: блокчейн технологиите ще навлязат трайно в живота и икономиката.