Българската икономика разчита на еврофондовете
Усвояването може да се окаже опасен \"допинг\"
~ 3 мин.
Парите от Европейския съюз са главният фактор за развитието на българската икономика. Без еврофондовете за изтеклия програмен период 2007 - 2013 г., вкарали милиарди евро в страната ни, брутният вътрешен продукт (БВП) би бил по-нисък с 10.1%, заплатите днес щяха да са значително по-малки, работните места също. Това показва програмата "Сибила", която оценява въздействието на европейското финансиране върху българската икономика.
Ако не разчиташе на щедрото финансиране от общия европейски бюджет, България би могла да изпита сериозни икономически и социални рискове. Според "Сибила" без еврофондовете средната работна заплата у нас би била по-ниска с 9.6%. С цели 14.4%, или общо с 372 000 души по-малко, отколкото сега, ще са и заетите. Крах би имало и при инвестициите - в сценарий без европари в страната ни биха влезли с 32.8% по-малко вложения, пише в. "Сега".
Подобна е прогнозата на "Сибила" и за новия програмен период. Усвояването на средствата от ЕС в следващите три години ще донесе кумулативен допълнителен ръст на БВП от 7.2%. Значителен ефект ще има и върху пазара на труда - допълнителен спад на безработицата с 2.8 процентни пункта към 2019 г. Пак тогава се очаква натрупаният ръст при средната работна заплата да е към 15.8%. Усвояването на еврофондовете ще засили и потреблението - ръст от 6% благодарение на допълнителните средства в икономиката и на частните инвестиции.
Данните подхранват тревогите на бизнеса, че някои от фирмите трудно биха оцелели без европари. Голяма част от компаниите се "хранят" със средства от ЕС - участват в търгове или директно кандидатстват със свои проекти, и не успяват да генерират самостоятелно сериозни печалби и възвръщаемост. Моделът сочи, че бизнесът е постигнал с 35% повече инвестиции, 20% повече произведена продукция, 11% ръст на приходите и 4% по-голяма печалба в сравнение със сценария, в който няма пари от ЕС.
Работодателите приемат тези изчисления със смесени чувства. "Евросредствата са своеобразен допинг, който може да оттласне икономиката нагоре, но това е временно, не е постоянно и устойчиво. Бизнесът не може непрекъснато да разчита на тях", предупреди неотдавна изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Предходният програмен период на практика е "разглезил" предприемачите, обясни той. Причината е, че част от тях смятат тези пари за донорство, което не трябва да се връща, "и сега е много трудно тази нагласа да бъде преодоляна".
На противоположно мнение е вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев. Той неколкократно определя като мит твърдението, че живеем само и единствено от еврофондовете. "Вярно е, че те заемат близо 80% дял от публичните инвестиции. Но наред с това, ако съпоставим европейското финансиране с публичните разходи изобщо за периода 2007 - 2013 г., то възлиза на 9%", обясни Дончев. Най-голям дял на европарите в публичните инвестиции има Словакия - 92%.
"За първи път от много време насам една четвърт от БВП се формира от промишлеността. Това показва, че имаме развитие на икономиката и че европейските средства не са основен двигател на икономиката ни", коментира от своя страна тези дни министърът на икономиката Божидар Лукарски. Той отбеляза, че повече от 23% от БВП са реализирани от инвестиции. "За първи път от 2009 г. насам те достигат почти 1.6 млрд. евро, което е рекорд и доказва, че посоката е правилна", обобщи Лукарски.
Сметките на вицепремиера Дончев показват, че България получава от европейския бюджет пет пъти повече, отколкото внася, а разликата между внесеното и реално полученото по линия на европейските фондове е минимум 6 млрд. евро.
Данните подхранват тревогите на бизнеса, че някои от фирмите трудно биха оцелели без европари. Голяма част от компаниите се "хранят" със средства от ЕС - участват в търгове или директно кандидатстват със свои проекти, и не успяват да генерират самостоятелно сериозни печалби и възвръщаемост. Моделът сочи, че бизнесът е постигнал с 35% повече инвестиции, 20% повече произведена продукция, 11% ръст на приходите и 4% по-голяма печалба в сравнение със сценария, в който няма пари от ЕС.
Работодателите приемат тези изчисления със смесени чувства. "Евросредствата са своеобразен допинг, който може да оттласне икономиката нагоре, но това е временно, не е постоянно и устойчиво. Бизнесът не може непрекъснато да разчита на тях", предупреди неотдавна изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Предходният програмен период на практика е "разглезил" предприемачите, обясни той. Причината е, че част от тях смятат тези пари за донорство, което не трябва да се връща, "и сега е много трудно тази нагласа да бъде преодоляна".
На противоположно мнение е вицепремиерът по еврофондовете Томислав Дончев. Той неколкократно определя като мит твърдението, че живеем само и единствено от еврофондовете. "Вярно е, че те заемат близо 80% дял от публичните инвестиции. Но наред с това, ако съпоставим европейското финансиране с публичните разходи изобщо за периода 2007 - 2013 г., то възлиза на 9%", обясни Дончев. Най-голям дял на европарите в публичните инвестиции има Словакия - 92%.
"За първи път от много време насам една четвърт от БВП се формира от промишлеността. Това показва, че имаме развитие на икономиката и че европейските средства не са основен двигател на икономиката ни", коментира от своя страна тези дни министърът на икономиката Божидар Лукарски. Той отбеляза, че повече от 23% от БВП са реализирани от инвестиции. "За първи път от 2009 г. насам те достигат почти 1.6 млрд. евро, което е рекорд и доказва, че посоката е правилна", обобщи Лукарски.
Сметките на вицепремиера Дончев показват, че България получава от европейския бюджет пет пъти повече, отколкото внася, а разликата между внесеното и реално полученото по линия на европейските фондове е минимум 6 млрд. евро.
