Българските „къщи“ за миди са с уникална технология

Разкажете ни повече за вашата компания. Как се роди идеята за създаването на Sea Harmony?

– Атанас Димитров: В края на 90-те години морският еколог Арман Саркисян развива успешен бизнес за дистрибуция и производство на диетични и здравословни храни. Неговото хоби обаче е да проектира, изгражда и спуска рифови инсталации в полза на морето. През 1996 г. са потопени първите 22 експериментални рифови инсталации. Проведени са поредица от тестове, докато се създаде технологията Pisa Reef, която съчетава мощен екологичен ефект и самоиздържаща се икономическа дейност на миди, скариди и рапани. През 2009 г. Саркисян продава компанията си за здравословни храни и инвестира всички средства в проекта Sea Harmony.

Какво представлява миденият риф "Pisa" и какво го различава от останалите изкуствени рифове?

– Арман Саркисян: Това е една многоетажна, решетъчна, многопластова "къща" с множество кухини  и с размери – 3.3 метра диаметър и повече от 12 метра височина. Мидите, които са основно звено в хранителната верига на моретата и океаните, се нуждаят от твърда структура, различна от плоското тинесто или пясъчно дъно, на която да се закрепят. Традиционните седящи рифови конструкции, повечето с височина 1-2 м затискат част от живото дъно и го покриват локално с метаболитни продукти от обитателите им, като предоставят едва няколко пъти увеличена площ за обрастване. В същото време представляват препятствие за жизнено важните течения, близки до дъното, като затрудняват транспортирането на кислорода, необходим за всички дишащи организми около себе си. 

Pisa Reef  заема малка площ от дъното и се намира на 3м от него, като така не представлява препятствие за дънните течения. Заетата площ от дъното е едва 6 кв.м, а еквивалентната площ на обрастване е около 500 кв.м, което представлява съотношение над 1:80 пъти увеличена площ. От тук идва и стопанският момент - количеството миди, които се събират на един риф за около една година, очакваме да бъде около 2 тона търговски размер, а останалите около 1,5 т по-дребни миди могат да се използват за фураж.

Къде са разположени вашите подводни ферми за миди?

– Атанас Димитров: По проекта REEFS, финансиран от  Съвместната Оперативна Програма "Черноморски басейн 2007-2013" чрез Европейския инструмент за съседство и партньорство, сме доставили 37 инсталации в 4 държави: България, Румъния, Грузия и Турция. Българските са близо до с. Кранево.

Какви са обитателите на "Риф Пиза"?

– Арман Саркисян: Рифът предлага прекрасни натурални условия за изхранване, укритие и възпроизводство на богато съобщество от морски обитатели – миди, рапани, скариди, червейчета, мекотели,  различни коралоподобни прикрепени обитатели на мидените черупки, и множество дънни, скални или свободно мигриращи риби.

Каква инвестиция е необходима за стартиране на подобен тип бизнес?

– Атанас Димитров: Инвестицията за изграждане е около 6-7 мил. евро, които отиват за пълносистемна мулти-аквакултурна ферма от 1000 броя рифови оазиси и всички съоръжения, необходими за обслужването им. До момента финансираме бизнеса си със собствени средства, доставки по проектът REEFS и чрез по-малки частни инвестиции в отделни рифове.

Вие сте финалисти в конкурса на Chivas - The Venture. Кое според вас ви помогна да стигнете до тук?

– Арман Саркисян: Нашата система е едно решение за множество екологични, бизнес и социални проблеми, а екипът ни е от искрени, мотивирани и посветени на идеята личности. Уникално при нашата еко-възстановяваща технология ORTO / Ocean Reef-Tower Oases/  са интегрираните многосекторни решения и ползи, които тя предлага. От екологична гледна точка технологията дава шанс на морето да се самооздрави и създава оазиси от живот, дори и в "Мъртвите зони", или където е нужно в шелфовите зони на морето или океана. От икономическа гледна точка, това означава, че освен миди, там се произвеждат още риба, рапани и скариди, като странични, но ценни за пазара продукти. А на макро ниво, технологията може да се прилага в открито море, което би позволило значително нарастване на възможността за местно производство (например в ЕС вносът всяка година е около 300 000 тона).

Нашите рифове абсорбират силата на големите вълни, когато те преминават над тях, което защитава бреговата ивица от абразия. Имаме и разработка, с която чрез малки подобрения на рифовете, те да могат да се използват за успоредно производство на възобновяема енергия от морските течения или за обезсоляване на морска вода. Друго направление, по което работим сега, е оползотворяването на мидените черупки за калциева добавка към фуражи и за връщане на минерални вещества във все по-обедняващите почви.

Какви са предимствата ви пред вашите конкуренти?

Арман Саркисян: Технологията ORTO (Ocean Reef-Tower Oases) е първата по рода си за открито рифова мидена технология за открито море, която позволява производството на миди да излезе от все по-заетите и замърсени заливи. Тя също така избягва сблъсъка с основната енергия на вълните в повърхностните слоеве, както и конфликта с корабоплаването и туризма. ORTO не се влияе от метеорологични условия, морски повърхностни заледявания, UV лъчи и шокови промени в температурите. Височината на Pisa Reef усвоява два пъти повече водни пластове и избягва замърсяванията от промишлен или битов характер в повърхностните слоеве. Технологията позволява висока степен на автоматизация при събиране на реколтата. Изработва се от плътни, практически неизносващи се и некорозиращи материали, без участието на замърсяващи консумативи, като мрежести, памучни и пластмасови ръкави и синтетични въжета. 

Какви са бъдещите ви планове за развитие?

– Атанас Димитров: В краткосрочен план предстои изготвянето на прототип на система за обиране на мидената реколта, както и създаването на експериментална аквакултурна ферма от 1000 подводни рифови съоръжения в акваторията на с. Кранево.

В дългосрочен план планираме разпространение на технологията под формата на  know-how, лицензи, изграждане и продажба на технологични линии за производство и поддръжка на "Рифови Кули на Живота”, производство и продажба на цели Рифове или елементи за тях, субпродукти за селското стопанство, възобновяема енергия, туризъм и включване в проекти, изискващи компенсаторни екологични решения.