Банките се нуждаят от повече добри бизнес проекти

За политиката на централните банки, развитието на финансовите пазари по света и у нас и ролята на технологиите и човешкия фактор, economic.bg разговаря с г-н Дончо Донев, началник управление "Капиталови пазари" в Пощенска банка.

Г-н Донев, Кога българският капиталов пазар ще намери посока и как той да стане по-атрактивен?

Преди да говорим за посока на пазара, трябва да намерим възможности за увеличаване на активността и търгуваните обемите. Не съм привърженик на държавното регулиране, но първо, държавата трябва да осъзнае ролята си за изграждане на стабилен капиталов пазар, защото няма силна икономика в света без силен капиталов пазар. Това не може да се случи без ясно осъзната визия за насърчаване на инвестициите на фондовата борса, нейното развитие и разнообразието на инструментите. Ако борсата стане реален медиатор между различните играчи на пазара, то това ще има положителен ефект за цялата икономика.

На второ място е ролята на самите компании. Бидейки публични, те трябва да приемат факта, че за да бъдат атрактивни се изисква да прилагат най-добрите практики за корпоративно управление, да са отворени към инвеститорите - да комуникират редовно с тях, да предоставят всяка нужна информация.

От друга страна, пазарът заслужава вниманието на българските институционални инвеститори, визирам най-вече пенсионните фондове, в които има акумулиран значителен ресурс. За съжаление, те категорично обръщат гръб на нашата фондова борса. Ако ние, като местни инвеститори, не отделяме внимание на собствения си пазар, не можем да мислим за чужди инвеститори. Те се чувстват много по-комфортно на добре функциониращи пазари с достатъчен интерес от местни играчи. Нужна е промяна, дори ако се налага в регулациите. Считам, че в България има добри компании, в които може да се инвестира. Едва след като намерим изход от летаргията, в която се намира борсата, може да говорим за тенденция.    

Виждате ли необходимата нагласа за приватизация на Българска фондова борса и други държавни активи през нея?

Не мисля, че приватизацията на Борсата, сама по себе си е от толкова голяма значение - тя е просто платформата, на която се сключват сделките. Визията за развитието на капиталовия пазар, в по-общ смисъл е темата, по която трябва да има политика и мерки, включително законодателни, които да насърчат неговото развитие. Тук е и мястото на приватизацията на остатъчни пакети държавни дялове през капиталовия пазар. Имаше такава практика и тя трябва да продължи.

Познат ли е родният пазар за чужди играчи и респективно, чуждите пазари за български инвеститори?

В съвременния свят достъпът до информация не е проблем. Чуждестранните инвеститори следят и познават добре българския пазар, макар да не е в центъра на тяхното внимание. Капиталите са толкова мобилни, че в момента, в който се забележи развитие, веднага ще се насочат насам, както се случи през 2007-2008 г. Аналогично и българските инвеститори имат познания и опит на чуждите пазари, но не мисля, че имат конкурентно предимство, участвайки в тях. Те нямат достатъчно дълбока експертиза за съответния пазар и резултатите, в повечето случаи, отстъпват на тези, които биха постигнали в България. Пример е най-базисната инвестиция за пенсионните фондове - 10-годишните ДЦК. Годишната доходност при германските е 0,8%, докато българските носят около 3%. Тук идва въпросът за ролята на осигурените лица в пенсионните фондове, при определяне на инвестиционната им политика. Ако имах възможност за избор, бих предпочел парите ми да се инвестират в България, а не в Германия. Не виждам съизмерима разлика в риска при публичния дълг в дългосрочен хоризонт, освен в крайния сценарий за неплатежоспособност на страната ни. При него, въпросът - дали са инвестирали в български ДЦК - е последното нещо, за което трябва да се притесняват пенсионните ни фондове.

Какви са пазарните нагласи за нов публичен дълг и как би повлиял той на кредитния рейтинг на страната?

Трудно е да се направи точна прогноза, защото все още няма необходимата информация за намеренията на държавата. Считам, че има сериозна вътрешна ликвидност, както в банките, така и в пенсионните фондове. Не виждам причина книжа да не се реализират спокойно на българския пазар и то при разумна доходност. При добри условия и подходящо времево позициониране на българската държава, могат да се постигнат добри резултати и на външните пазари, без това да ангажира местен ресурс. Първо, обаче, трябва да се направи оценка какви са нуждите, за какъв период и едва тогава да се определи най-подходящия начин за пласиране на ДЦК.

Определянето на кредитния рейтинг е функция от много фактори, само един, от които е равнището на държавния дълг. Рейтинговите агенции биха оценили държавната политика в нейната цялост, а не самия факт на допълнителната емисия.

Предимство или недостатък за България се оказва по-слабото развитие на инвестиционното банкиране?

Категоричен недостатък. България никога не е имала инвестиционно банкиране, което дори да доближава това в западните икономики и да предпоставя рисковете, които се реализираха от някои инструменти и станаха първопричина за световната финансова криза. Най-силните години за инвестиционното банкиране в страната бяха между 2005 и 2007 г., време, през което имах възможността да работя активно в тази сфера. Ползите за компаниите бяха неимоверно големи. Инвестиционното банкиране, като медиатор между тях и капиталовия пазар, където да имат достъп до дялово и рисково финансиране, е задължителен елемент в икономическата система на страната.

Каква е ролята на поведенческия фактор в капиталовите пазари?

Не трябва непременно да противопоставяме рационалните и поведенческите модели, напротив – трябва да се търсят начини за тяхното интегриране. Създаването на модели, които чрез емпирично проследими показатели, да прогнозират отклонения в действията на инвеститорите, е сферата, в която предстои сериозен прогрес. Тези индикатори ще могат да обхванат не само фундаменталните, но и поведенческите причини за определени пазарни проявления.

Какво място оставят алгоритмите за човешкия фактор?

След краха, който претърпяха автоматизираните модели за търговия, смятам, че ролята им няма да се възстанови напълно. Не съм техен привърженик и за мен доказан професионалист с дългогодишен стаж и интуитивно мислене е много по-полезен в пазарните прогнози от един алгоритъм. Това е валидно в контекста на темата за поведенческите модели и в ситуация, когато пазарите са водени все повече от политиката и сигналите на централните банки.

Докъде ще стигне доларът и кога Федералният резерв ще промени лихвената си политика?

Волатилността на пазарите е изключително висока и търговците се опитват да предвидят и търгуват нея, а не толкова генералната посока на съответните инструменти. Политиката на Федералния резерв и други централни банки на този етап не дава необходимите резултати. Не смятам, че вливането на ликвидност и рекордно ниските лихви са правилните механизми и това се доказва от ефекта им върху пазарите. По-скоро трябва да се потърсят мерки за стимулиране на бизнеса, тъй като това, от което страдат банките, включително и в България, е липсата на качествени бизнес предложения, които да финансират.

Какви са перспективите пред „малките“ валути и тези „убежища“?

В настоящата среда не бих препоръчал малки валути и валути убежища, именно поради високата волатилност. Пазарите са силно корелирани помежду си, така че не можем да говорим за малки, изолирани „острови на спокойствие“, встрани от пазарните турболенции. Напротив, малките икономики в момента са доста по-уязвими към шокове, защото нямат потенциала да ги абсорбират. „Убежища”могат да са големи държави, чиито икономики се развиват относително стабилно и имат последователна политика за развитие на бизнеса. Без да е препоръка, бих посочил Канада, Австралия, Нова Зеландия, а дори и Великобритания.  

Разполага ли България с необходимите за финансовите пазари кадри?

Специално ние нямаме проблем с качеството на кадрите, а политиката ни е изключително насочена към тяхното развитие. Това в най-голяма степен се отнася за служителите в управление „Капиталови пазари“. Максимално внимателни сме при подбора и привличаме, без преувеличение, кадри от най-добрите университети в света. Половината от служителите, активно занимаващи се с търговия, са сертифицирани финансови анализатори (CFA), а останалите са в определен етап от програмата. В рамките на стажантската ни програма работим с много университети, включително в САЩ и Европа. Гордеем се, че бивши стажанти работят в едни от най-големите банки и дружества за управление на активи в Ню Йорк, Лондон, Хонконг и др. Болшинството от ръководните кадри са завършили MBA програми в престижни университети.    

Как Пощенска банка може да увеличи капацитета на клиентите си в управлението на активи?

Всеки инвеститор трябва да подходи максимално сериозно, без емоции към управлението на активите си и да не се притеснява да търси помощ на експерт в съответната сфера. Имаме специализирано звено за големи персонални и корпоративни клиенти. Подходът е стриктно индивидуален. Преминава се през прецизен преглед на клиента - неговите нужди, възможностите за ограничаване на риска и като резултат се изготвя интегрирано финансово решение. Можем да осигурим пълната гама услуги, познати във финансовите среди.

Инвестиционното посредничество, което предлагаме, предоставя достъп до пазарите в цял свят. Лидер сме на пазара на попечителски услуги с около 35% дял и за четвърта поредна година печелим наградата на Global Custodian за България. Топ приоритет за нас е валутния пазар, обслужващ бизнес операции, където сме сред трите най-големи банки по обем и предлагани валутни двойки. През 2013 г. включихме търговия в руски рубли, румънски леи и турски лири, а в момента стартираме предложения в канадски долари, японски йени и полски злоти.  Имаме ангажимент да увеличаваме броя на тези двойки, а през следващата година ще предложим една валута за първи път на българския пазар.

Изберете компанията, осигуряваща най-добър "Старт в кариерата"