„Без цензура“?: Как държавата ще следи по-стриктно какво пишат за нея медиите

Министерството на електронното управление (МЕУ) ще сформира ново звено от експерти в опит да централизира и разшири медийния мониторинг. Въпреки негативната конотация, която буди мисълта за такава структура, министър Божидар Божанов уверява, че не става дума за налагане на цензура. По-неясен остава отговорът на въпроса какво общо има това с ресора му – електронното управление.

За първи път за новото звено се чу в началото на април. Пред депутатите в ресорната парламентарна комисия вчера Божанов даде повече разяснения по темата. Той каза, че целта на структурата ще е да предоставя на органите на властта навременна информация за представянето на техните политики сред обществото чрез добре познати PR инструменти. Такива отдавна се ползва за следене на споменавания на министри и ведомства. Сега идеята ще е тези усилия да се централизират и да надхвърлят досегашния мониторинг, разпростирайки се до конкретни теми и свързани с тях ключови думи. 

Няма нищо, свързано с цензура. Нито министерството, нито звеното, нито който и да е друг ще казва кое е истина и кое не.“

Ще се съдейства обаче за това министерствата да могат да реагират на сгорещяващи се теми, стана ясно от думите на министъра. Божанов даде пример с истерията с горивата през март, когато от няколко съмнителни публикации последва буря в социалните мрежи за предстоящо шоково поскъпване. За броени часове ситуацията ескалира и стотици хора се стекоха към бензиностанциите в желанието си да се презапасят своевременно с бензин.

Направихме анализ назад във времето колко пъти са били споменавани такива думи и се оказва, че седмица преди истерията е имало сериозен пик на публикации“, отбеляза Божанов.

„Ако имахме такова звено тогава, министърът на енергетиката щеше да е получил доклад, че има избухване по дадена тема, в случая дезинформационна“, посочи Божанов. По думите му е можело проактивно да се реагира със съобщения към обществото, така че то да се успокои, а въпросната тролска кампания да се парира.

Остава въпросът обаче как ще се реагира на „горещи“ теми, които не са дезинформационни, но например неудобни и все пак „над средното ниво на отразяване“. От обяснението на министъра стана ясно, че това няма да е работа на звеното, а ще е преценка на съответното ведомство, към което то подаде своя доклад. 

Колкото до звеното, то ще бъде създадено като част от „Информационно обслужване“, почти изцяло държавното дружество, влизащо под шапката на МЕУ. Божанов разясни, че така е най-добре от оперативна гледна точка – ще може да се дадат прилични заплати на анализатори, които пък ще може да бъдат лесно и бързо наемани или освобождавани, ако не си вършат добре работата.

Във връзка със заплащането на IT специалисти в държавната администрация, за което се знае, че е далеч от това частните компании – една от причините за по-ниската мотивация или експертиза на заетите – Божанов каза, че предстои увеличение. През Министерския съвет ще бъде предложено до 80% повишение на настоящите възнаграждения.

Киберфонът 

Иначе държавата се е заела да прави т.н. тестове за проникване (penetration testing), с които да анализира слабостите на системите на държавните администрации.

Вече изпращаме писма – по-меки и не толкова меки – към институциите за запушване на портове, за отстраняване на уязвимости“, съобщи Божанов.

И каза, че предстои да се изготвят изисквания за това как ще се третират въпросните доклади – как ще се съхраняват, при какви условия ще се класифицират като секретни и кога ще се подават към ДАНС например.

Министърът успокои, че има затишие по отношение на кибератаките, след като бе отчетен ръст на DDoS и рансъмуер нападения.

Общият фон, разбира се, остава по-висок отколкото преди войната. Но инциденти е нямало в последния месец на практика.“