Без да го знае, всеки от нас вероятно е на бойното поле
Стратегии за киберзащита са налице, въпросът е има ли кой да ги изпълнява. Проблемът с кадрите е най-наболелият днес
Войната се води на толкова различни нива, че вече е трудно да обозначим кога живеем в мир и кога не, кога тя се води физически и кога онлайн. Оказва се, че – без да го разбира – всеки гражданин е на бойното поле и може да се превърне в инструмент на него. Това каза Гергана Паси, основател на Дигитална национална коалиция, при откриването на конференцията AI N‘ CYBER 2022, организирана от ДНК и Economic.bg и в партньорство с НАТО, Европейската инвестиционна банка и Фондация „Конрад Аденауер“.
Въпросът за информационната и IT сигурност е по-ключов от всякога. COVID пандемията отприщи ударна и повсеместна дигитализация, отваряйки редица нови фронтове за защита. А избухналата непосредствено след това война в Украйна поставя на изпитание киберустойчивостта, като насочва вниманието и към хибридните форми на водене на сражения и т.н. дезинформация.
„Русия използва киберпространството в тази война, за да разпространява фалшиви новини и всичко това излиза извън границите на Украйна, засягайки хората в Европа“, отбелязва помощник генералният секретар на НАТО Дейвид ван Уил.
По този начин се размиват границите между мира и войната, където традиционните подходи не важат.“
Неслучайно през 2016 г. НАТО изведе киберпространството като отделен домейн за защита и прие всеобхватна стратегия за защита, като непрекъснато инвестира и в технологичното си развитие чрез своя иновационен фонд. Войната на Путин срещу Украйна показа, че това вече не са абстрактни концепции, а дигиталните инструменти могат да служат за разузнавателни действия.
Международната стабилност е под заплаха, мирът е под заплаха. Това демонстрира важността на киберсигурността и изкуствения интелект занапред. Ние ще продължим да използваме предимствата на киберпространството и да преследваме тези, които го използват за лоши цели.“
Българският контекст
През последните два месеца в страната са регистрирани над 3000 кибератаки и са подадени над 1500 сигнала за инциденти, информира зам.-министърът на електронното управление Благовест Кирилов. Статистиката е показателна за това, че България не е изолиран остров от случващото се в Европа.
Това, че ние сме малко по-назад в имплементирането на публични електронни услуги за обществото, това не означава, че ние сме по-малка мишена за атака. Трябва да сме наясно с това. Трябва да сме наясно, че не развиваме ли своите кадри сега, след няколко години може вече да е късно и да изоставаме твърде много, за да гарантираме устойчиво ниво на киберсигурност“, отбелязва Кирилов.
Именно кадрите са най-наболелият проблем. „По света има добри практики, могат да бъдат привлечени и консултанти, разполагаме и със стратегията „Киберустойчива България“ – въпросът е кой ще я изпълни“, изтъкна Божидар Божанов, бившият и първи министър на е-управлението. В колаборация с бизнеса и университетите, той открои и възможността за използването на капацитета на „Информационно обслужване“, което да поеме част от защитата на публичната инфраструктура.
Благовест Кирилов насочи вниманието към критичната инфраструктура, която именно би била потенциално най-опасната и апетитна мишена в една кибервойна. „Всеки знае АЕЦ „Козлодуй“, но има и много други критични софтуери. Ако бъдат атакувани и пробити, също може да има много сериозни последици.“
„Нашата стратегия за защита е отлична. Проблемът е, че не се отделя необходимият ресурс“, смята комисар Владимир Димитров, началник на отдел „Киберсигурност“ към ГДБОП.
Киберсигурност не се прави с пари, прави се с изключително много пари“
Димитров посочи като една от най-големите заплахи бот мрежите, които определи като „най-опасните оръжия в момента“. По негова информация в момента в света оперират поне 10 – 15 такива, а чрез тях бот мастерите, които ги оперират, могат да взимат файлове, да влязат в служебната мрежа и какво ли още не.
„Създадохме и развиваме един тил, който да реагира на атаки“, отбеляза бригаден генерал Димитър Хлебаров. Според него министерството на отбраната действа със сходни темпове като тези на държавата изобщо. Що се отнася до въпроса за кибервойната, той намира понятието като по-силно от съществуващата днес действителност.
Кибервойна в момента няма, но киберспециални операции има“, коментира Божидар Божанов.