Безработицата в еврозоната остава висока

Испания отчита най-високи нива – 16.2%, докато Чехия регистрира най-ниски – 3.1 на сто

Безработицата в еврозоната остава висока

Снимка: Красимир Свраков

548 ~ 2 мин. четене
Симона Димитрова Автор: Симона Димитрова

Безработицата в еврозоната e останала висока в края на миналата година. През декември равнището й е било 8.3%, каквото беше и месец по-рано, показват данните на статистическата служба Eurostat. В сравнение със същия месец на миналата година обаче нивото е било с 0.9 процентни пункта по-високо.

Ключов фактор тук са ограничителните мерки, които правителствата налагат в опит да спрат разпространението на COVID-19 и неговите разновидности, които засегнаха силно икономиката.

Най-високото ниво на безработица, откакто е започнала COVID кризата, беше достигнато през юли 2020 г. - 8.7%. Тогава еврозоната е била най-близо до рекордните нива, които бяха регистрирани по време на Голямата рецесия през 2009 г., която изважда от пазара на труда над 12% от трудоспособното население в еврозоната.

Евростат изчислява, че 13.67 милиона души са били безработни в рамките на валутния съюз през декември. А в Европейския съюз без работа са били 16 милиона, което представлява 7.5% безработица. За България нивото е на 4.8 на сто – леко понижение спрямо отчетените месец по-рано 5%, но увеличение спрямо регистрираните 4.2% година по-рано.

Данните от статистическата служба показват, че през декември миналата година 3.138 милиона младежи (под 25 години) са безработни в ЕС, от които 2.59 милиона са в еврозоната.

През последния месец на 2020 г. равнището на младежката безработица е 17.8% в ЕС и 18.5% в еврозоната, спрямо 17.5% и 18.1% съответно през предходния месец. В сравнение с ноември 2020 г. младежката безработица се е увеличила с 41 000 в ЕС и с 36 000 в еврозоната. В сравнение пък с декември 2019 г. младежката безработица е нараснала с 438 000 в ЕС и с 353 000 в еврозоната, се посочва в доклада на Eurostat, който е публикуван на официалната им страница.

Най-висока остава безработицата в Испания – 16.2 на сто, докато най-ниска е в Чехия, където без работа са едва 3.1% от работоспособното население на страната.

Статистическата служба е проследила още и какво влияние оказват държавните стимули, чрез които правителствата се опитват да спасят бизнесите и служителите. Например, в Германия нарастването на безработицата е ограничено от „щедрите финансови пакети“, които управляващите обявиха. Най-работещ механизъм се оказва „работа на съкратено работно време“, чрез който служителите запазват позицията си, от която получават заплата, макар и наполовина, но получават и държавна подкрепа, за която бизнеса има право да кандидатства. Междувременно в България въпреки държавните стимули безработицата продължава да расте, достигайки 7% през месец януари.

Подкрепи Economic.bg