Безработицата ще се понижи до 8 % към края на 2018 г.
За 2017–2018 г. се очаква ускоряване на растежа на БВП до 2.7%
Министерство на финансите публикува есенната си макроикономическа прогноза. В сравнение с пролетната, очакванията за развитието на европейската икономика са по-оптимистични през настоящата и следващата година.
В новите допускания за 2015 г. глобалният реален растеж е занижен поради негативните рискове за растежа в развиващите се икономики. Пред развитите икономики се очертават по-благоприятни перспективи. В следващите години се очаква растежът на световната икономика леко да се ускори.
Ценовите индекси на всички основни групи суровини се очаква да отчетат спадове през 2015 и 2016 г. заради голямото предлагане и свитото търсене в световен мащаб. Наличието на големи запаси и свръхпредлагането доведоха до ревизиране надолу на цените на суровия нефт тип „Брент”. Очаква се металите да поевтинеят заради повишенията в производствения капацитет и забавящото се потребление от страна на Китай. Цените на всички основни селскостопански суровини ще спаднат поради голямо предлагане и нарастващи запаси, прогнозират от МФ.
В България се очаква да се ускори вътрешното търсене и да се забави износът, като това ще доведе до 2 % нарастване на БВП през 2015 година. Домакинствата ще увеличат потреблението си в резултат на увеличаване на реалния разполагаем доход поради развитието на пазара на труда, повишението на доходите, по-ниските цени на енергийните стоки. Според министерството растежът в потреблението на домакинствата за 2015 г. ще достигне 1,4 %. Отчетено е намерение на домакинствата да купуват стоки за дълготрайна употреба.
В резултата на политиката по ускореното усвояване на фондовете на ЕС ще нараснат публичните инвестиции.
Вносът и износът на стоки и услуги отчетоха съществен ръст през първата половина на годината. Това се дължи на подобрена външна среда, възобновена търговска дейност на някои фирми износители. Прогнозата за нарастването на износа на стоки е ревизирана с 9,9 %, а на вноса – с 5,9 %.
Очакванията на МФ са растежът на българската икономика слабо да се ускори през 2016 г. – до 2,3 %. Домакинствата ще увеличат потреблението си до 2,5 % през 2016 година. Предвижда се забавяне на растежа на инвестициите поради преминаването към изпълнението на програмите, финансирани от фондовете на ЕС по новата финансова рамка 2014– 2020 г., и при отчитане на необходимото време за техническото оформление и стартиране на реализацията на проектите по тях.
За периода 2017–2018 г. се очаква постепенно ускоряване на растежа на БВП до 2.7%. Двигател на растежа ще бъде вътрешното търсене. Както частното потребление и инвестиции, така и публичният сектор ще увеличават своя принос в растежа на икономиката.
Продължаващият спад на международните цени през 2016 г. в доларово изражение, при стабилизиране на валутния курс, ще продължи да поддържа отрицателни дефлатори на външната търговия. Предвид динамиката на реалните растежи и на цените, в периода 2015–2016 г. номиналното нарастване на износа на стоки ще изпреварва това на вноса. Това ще доведе до подобрение в търговския баланс от реализирания дефицит през 2014 г. от 8.2% от БВП до 5.6% за текущата година и 5.3% през 2016 г.
През втората половина на 2015 г. се очаква темповете на растеж на заетите да се запазят около нивата си от първата половина на годината от около 0.5%. Текущата динамика на безработицата показва продължаване на низходящия тренд през юли и август до 9.3%, а очакванията за движението на наетите в промишлеността от краткосрочната бизнес статистика остават положителни. Същевременно, очакванията за динамиката на наетите в строителството и услугите се влошават през юли и август.
Постепенното възстановяване на вътрешното търсене през 2016 г. се очаква да подкрепи търсенето на труд и темпът на увеличение на заетостта слабо ще се ускори до 0.6%. С повишаването на вътрешната икономическа активност и засилването на положителното влияние от външната среда, през 2017 и 2018 г. растежът на заетите се очаква да достигне 0.7% средногодишно, а равнището на безработица да се понижи до 8% в края на прогнозния хоризонт.
Нарастването на общото равнище на потребителските цени в края на 2015 г. бе занижено с 0.3 пр.п. поради вече отчетените административни понижения в цените на природния газ, електрическата и топлинна енергия за домакинствата.
Средногодишната инфлация за 2016 г. се очаква да бъде положителна 0.8%, а в периода 2017-2018 г. инфлацията ще се ускори при допускане за по-високи международни цени на петрола и основните суровини и прогнозирано нарастване на вътрешното търсене.
Есенната прогноза е за по-слаб растеж на кредита за частния сектор за целия прогнозен период, като основна тежест за ревизията има кредитът за нефинансови предприятия, който въпреки по-високия спрямо очакванията растеж на икономиката не успя да се възстанови. Предстоящият преглед на активите и стрес-тест в банковия сектор, относително високите реални лихвени про- центи и все още високото ниво на задлъжнялост в корпоративния сектор ще имат задържащ ефект вър ху растежа на кредита за частния сектор през 2015 и 2016 г.
През 2017 и 2018 г. растежът на депозитите в банковата система ще започне да се ускорява, но за целия прогнозен период той ще остане на относително по- ниски нива спрямо средното за периода от 2009 г. до отписването на баланса на КТБ през ноември 2014 г.