Безвъзмездното еврофинансиране отива към своя край

Това се предвижда в следващия многогодишен европейски бюджет, предложен от Европейската комисия (ЕК), затова е много важно българските фирми навреме да го разберат и да се информират какви са новите възможности те да получат еврофинансиране за своите проекти. Именно затова Областният информационен център на София организира специална дискусия, която срещна представители на бизнеса с българския евродепутат Андрей Новаков, който е и главен преговарящ по основния регламент за Европейските структурни и инвестиционни фондове след 2020 г., и с изпълнителния директор на Фонда на фондовете Светослава Георгиева.

Въпреки че намаляват средствата за Кохезионния фонд на ЕС от около 70 на приблизително 40 млрд. евро, в предложението си за следващия бюджет на Блока ЕК предвижда България да получава двойно по-висок процент от тези пари, отколкото досега – 8% вместо 4. Така на практика за страната ни ще са налични с около 400 млн. евро повече пари. Те обаче все повече ще се предоставят не под формата на безвъзмездна финансова помощ (БФП), а чрез финансови инструменти (ФИ), които вече са популярни в Западна Европа. Въпросните инструменти ще изискват публично-частно партньорство за реализацията на финансираните от Европа проекти, както и възвръщаемост на част от инвестицията. Ще се финансират както инфраструктурни проекти от международно значение и развитието на селските райони, така и проекти за подобряване на градската среда и туризма.

На фона на повечето пари Новаков коментира, че настоява за по-ефективен контрол от страна на ЕС спрямо компаниите, които осъществяват проекти с европейско финансиране. Той обясни, че в момента има случаи няколко институции да проверяват дадена фирма за едно и също нещо, затова би могло една проверка от една институция да важи пред всички останали контролни органи за няколко месеца напред. Изпълнителният директор на Института за зелена политика Петко Ковачев попита как според него може да се следи изпълнението на екологичните цели, поставени от ЕК, и съответно да се упражнява контрол.

Евродепутатът коментира, че по темата за екологията има прекалено много спекулации, както и по тази за качеството на проектите, реализирани с европари. Според него обаче е по-важно да се прави нещо, отколкото да се отказваме заради съмнения какво ще е качеството, тъй като така страната ни ще губи и полагащите ѝ се пари.

„В целия ЕС нивото на усвояване на средства е малко плашещо. Понякога ми се струва, че имаме повече средства, отколкото добри идеи за хубави проекти. И в много държави средствата остават неизползвани и се връщат в общия бюджет на ЕС. Всички опити на отделни страни, организации, евродепутати да убият тази политика (кохезионната – б.а.) няма да успеят, но ако парите не се използват по абсолютно доброволен, съзнателен принцип, то това е началото на края“, заяви Новаков.

Той добави, че е нормално при вида на новопостроен стадион в някое село първосигналната реакция да е съмнение точно това ли е било нужно на жителите. По думите му обаче, „когато се отпускат пари за стадиони, или правим стадиони, или губим парите“ – така е заложено в европейските правила.

Повече обаче няма да се строят стадиони и др. подобни съоръжения, просто защото така трябва. Това ще се промени, тъй като все по-разпространено ще става предоставянето на европари чрез финансови инструменти (ФИ). При ФИ част от средствата ще се осигуряват от частен посредник, който впоследствие ще търси парите си обратно с някаква лихва. Парите по европрограмата, макар и без лихва, също ще подлежат на връщане. Така вече проектите, които ще се правят с пари от ЕС, ще трябва да са с гарантирана полза за обществото и съответно да носят печалба.

Предоставянето на въпросните инструменти ще е под юрисдикцията на „Фонд мениджъра на финансови инструменти в България“ (Фондът на фондовете), чийто изпълнителен директор Светослава Георгиева представи основните инструменти за получаване на финансиране чрез Фонда.

„Инструментите, които управляваме, са с богато портфолио – гаранции, кредити, нисколихвени заеми, дялови, квазидялови инструменти. Може да звучи доста тежко като теория, но всъщност това са едни средства, които се отпускат към крайните получатели и които средства трябва да се връщат. Целта е тези пари, заедно с частното съфинансиране, да се инвестират в проекта, да се връщат и пак да се инвестират в нови проекти“, каза тя. По думите ѝ това е един по-ефективен начин за използване на публичните средства и насочването им към икономически жизнеспособни проекти и идеи.

Така безвъзмездното финансиране по Кохезионната политика на ЕС върви към своя край. Разбира се, още години вероятно ще има безвъзмездно предоставяне на средства, но то ще става все по-ограничено и заменяно от ФИ. Българските компании и предприемачи трябва да свикват с идеята да се възползват от тези инструменти, защото целта на ЕС вече е наред с чисто инфраструктурното сближаване, да намаля и икономическите пропасти между страните членки. Именно затова предприемачеството в Източна Европа трябва да стане много по-голям приоритет и да се култивира чрез политики, за да се предлагат жизнеспособни проекти, които няма да умират след спирането на потока безвъзмездни европари.

„Поне още няколко години ще ни трябват безвъзмездните финансови помощи, но трябва да свикваме с финансовите инструменти“, направи заключение Стоян Ставрев, основател на „Българска консултантска организация“ и член на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Ставрев, който също участва в дискусията, беше един от представителите на Фонда за устойчиви градове.