БФБ се продава без „Централен депозитар”

Предвиждаме над 30 приватизационни сделки тази година, казва директорът на АПСК Емил Караниколов

БФБ се продава без „Централен депозитар”

Снимка: Стоян Йотов

Автор: Ивайла Раденкова

Емил Караниколов е директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) от 2010 г. Завършил е право в Университета за национално и световно стопанство.  През 2003 г. става юрисконсулт в общинската фирма „Туристическо обслужване”, а от 2004 г. до 2006 г. работи като юрисконсулт в Столичната община.

Г-н Караниколов, приватизацията тече вече почти 25 г., но като че ли масовата вълна премина. Останаха ли държавни предприятия за продажба и кои са по-атрактивните от тях?

Това е естествен процес. Нормално е ролята на приватизацията в стопанския живот на страната да намалее. И това означава, че ние сме си свършили работата и в държавата има развита икономика, в която водеща роля има пазарната логика и частната инициатива. Но все още държавата, притежава и дружества, и недвижими имоти. Една от големите сделки, по която ще работим тази година, е приватизацията на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД. Друга имиджова процедура е тази за „Българска фондова борса“. Също така „НИТИ“ АД, а и миноритарния дял от „Международния пловдивски панаир“. Говорейки за дейността на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, искам да обърна внимание и на другото направление, което също е част от работата ни и генерира приходи: продажбата на имоти – частна държавна собственост. Работата по тази линия е сякаш засенчена от приватизацията на дружества и обособени части, но тук полагаме същите усилия, за да защитим интереса на държавата и максимизираме финансовите постъпления.

Какви са поставените цели от АПСК за 2015 г.?

Част от приоритетните приватизационни процедури вече ги споменах по-горе. Към тях мога да добавя дружеството „Овча купел“ ЕООД, „Военно издателство“ ЕООД. Общо по план предвиждаме да реализираме над 30 приватизационни продажби. За съжаление, все по-често се сблъскваме с неблагоприятни външни фактори, които оказват отрицателно въздействие върху поставените в плана ни цели. Например слаб инвеститорски интерес, влошаване на финансовото състояние на някои търговски дружества, и то в хода на приватизационната процедура, дълги съдебни спорове с неясен изход и прочие.

Постоянна е и дейността ни по линия на следприватизационния контрол. Там заложените цели остават непроменени – навременен ефективен и ефикасен контрол на задължения, залегнали в приватизационни договори.

Кои са процедурите, по които АПСК работи в момента?

Приоритетните проекти – приватизацията на „БДЖ – Товарни превози“, „Българска фондова борса”. Съвсем скоро възнамеряваме да стартираме приватизационната процедура за “Овча Купел“ ЕООД и “Военно издателство“. Работим и по оценката на “Монтажи“ и държавното участие в “Пловдивския панаир“.

Бяхме стартирали и дейности, свързани с пред-приватизационната подготовка за продажбата на „АДИС“ и „Аудиовидео Орфей“, но по инициатива на министерствата – принципали двете дружества бяха вкарани в Забранителния списък и работата по тях беше преустановена.

На едно от заседанията на Надзорния съвет на агенцията беше взето решение да подготвим доклад до вицепремиера Томислав Дончев с предложения за изваждане на около 11 обекта, обособени части от АДИС, които са с чисто търговско предназначение и не биха оказали влияние върху същинската дейност на дружеството. Те ще бъдат предложени за раздържавяване. Целта е, от една страна – свежи бюджетни приходи. Другата важна причина е, че ако министъра на външните работи реши, част от парите могат да бъдат оставени в дружеството и да се инвестират в реновиране на остарялата материална база. Предложените обособени части са търговски имоти, повечето големи магазини в София, така че очакваме сериозен интерес на тръжните процедури.

Как ще се продават Българска фондова борса и Централен депозитар – заедно, или поотделно? И кога е подходящият момент за такава продажба?

Нашата първоначална идея беше Българската фондова борса и Централния депозитар да се продават заедно в пакет. Преди обаче да престъпим към нейната реализация по искане на нашия Надзорен съвет изпратихме запитване до Комисията за финансов надзор (КФН), като държавен орган, който се занимава с регулирането на капиталовия пазар, за становище дали подобна приватизационна процедура е възможна. Знаете, че ние продаваме държавния мажоритарен дял от 50,05%  от Българска фондова борса и около 43% от Централния депозитар (ЦД). Борсата, обаче, е акционер в ЦД с около 7%. Така един бъдещ инвеститор, който би купил двата пакета, всъщност ще стане мажоритарен собственик и на фондовата борса, и на Централния депозитар. В отговор Комисията за финансов надзор на първо място посочи, че съгласно законодателството, участниците в приватизационна процедура за фондовата борса трябва да бъдат сертифицирани от тях. Тоест, без тяхно съгласие, определени кандидат-купувачи няма да могат да участват. Разбира се, за нас това не представлява пречка, защото ние търсим най-авторитетните и крупни инвеститори.

На второ място, според КФН продажбата на борсата и депозитара може да се окаже  неблагоприятно за финансовата система на държавата. А ние, за да сме напълно изрядни, изпратихме запитване и до ДАНС, която отговаря за националната сигурност, а в случая и финансовата. В момента изчакваме отговора от ДАНС, за да могат колегите от надзора да решат дали въобще да се пристъпи към приватизацията на Централния депозитар, а също така очакваме и отговор от КФН дали ще съгласуват предварително изикванията към инвеститорите за БФБ и ЦД.

На този етап агенцията продължава работата си единствено по приватизацията на Българска фондова борса - София, където, още веднъж казвам, искаме да привлечем изключително големи инвеститори и мисля, че в такъв случай няма да има подобни опасения, касаещи финансовата система.

Към настоящия момент имаме стартирал конкурс за изготвяне на оценка, правен анализ и информационен меморандум на държавното участие от капитала на „Българска фондова борса - София“ АД. Трима участници са подали своите оферти и сме изпратили към тях писма за разяснения.

Държавният дял в „Международен панаир-Пловдив” също е сред подготвяните за приватизация. Има ли интерес към него и каква форма ще се търси за продажбата?

Да, дружеството е извадено от т.нар. Забранителен списък и сме започнали етапа на пред-приватизационната подготовка. Избран е оценителски екип, който да изготви правен анализ, приватизационна оценка и информационен меморандум на дружеството. Предстои собственикът на мажоритарния пакет да предостави нужните документи на оценителите. Едва след като се запознаем с изготвените разработки, най-правилно можем да преценим кой от приватизационните методи е подходящ за продажбата на миноритарното държавно участие в Пловдивския панаир, и то по начин, по който да се защитят интересите и на държавата, а и да съдействаме за развитието на това знаково дружество.

Има ли атрактивни предприятия в т.нар. „забранителен списък”, които биха могли да бъдат предложени за продажба?

Моето виждане като цяло е, че има по-лесни и по-трудни сделки. По-голямото изкуство е така да направиш приватизацията на дадено дружество, че от неатрактивно да се превърне в работещо и печелившо. В забранителния списък със сигурност има дружества, които биха предизвикали интереса на много инвеститори, но те са там, защото чрез тях държавата изпълнява различни важни отраслови, обществени или други функции. Има и дружества, за които може да се спори дали мястото им е там. Според мен е добре или министерствата-принципали, или междуведомствена група да прави регулярен преглед на Забранителния списък за това дали присъствието там на дадено дружество продължава да е наложително и целесъобразно.

Бихте ли разкрили подробности и по други процедури, по които работите, като НИТИ-Казанлък?

За“НИТИ Казанлък“ има обявен конкурс на един етап за приватизацията на дружеството. Срокът за закупуване на конкурсна документация е изтекъл. Има  закупени три конкурсни документации. В момента тече срок за предоставяне на документи за съответствие с предварителните квалификационни изисквания на участниците в процедурата. След това агенцията трябва да се произнесе дали участниците са допуснати да продължат. До 27 юли кандидат-купувачите трябва да подадат обвързващи оферти. По разпореждане на министъра на икономиката в процедурата сме заложили задължителното условие за запазване нивото на трудова заетост в дружеството. Ще има и ангажимент за инвестиции. Инвеститорите изрично са запознати и с изискването, че под определена цена агенцията няма да разглежда оферти

Следприватизационният контрол като че ли остава на втори план. Какви са резултатите от него в последните години? Изпълняват ли купувачите задълженията си по договорите с държавата? Кои са най-честите нарушения, на които се натъквате?

Не и за нас, оставането на втори план. Полагаме еднакви усилия и в двете направления – приватизация и следприватизационен контрол. Най-голяма част от неизпълненията са свързани с плащането на цената по приватизационните договори. Или по-точно договорите, в които има разсрочено плащане. Останалите случаи касаят различни социални ангажименти, инвестиции и други задължения по конкретни сделки. По план от дейността ни по следприватизационен контрол имаме заложени 5 милиона лева приходи, и въпреки наскоро отхвърления параграф 8, ние към настоящия момент имаме събрани над 3 милиона лева и съм убеден, че ще надхвърлим набелязаните параметри за годината.

Цялото интервю четете в брой 51 на сп. "Икономика"

Коментари: 0