БФБ – скритата изненада

Как бихте определили с една дума българския фондов пазар? Дали тя не е някое от тези неласкави сравнения – скучна, заспала, безперспективна, губеща или само безинтересна. Но дори и да е по-цветущо определение на базата на неприятен опит, цифрите показват съвсем различна картина за родната борса.

Оказва се, че последните три години са повече от успешни, когато се сравнят голяма част от по-ликвидните индустриални акции. Индексът SOFIX от края на 2012 г. досега е 29% нагоре и значителна част от тези книжа са с дори по-добро представяне. И дори печалбите са толкова големи, че може да си зададем въпроса, а дали точното определение за БФБ не е прекупен, дори балонизиран, пазар?

Графиката наистина е красноречива – явно на БФБ може да се правят пари през последните три години въпреки ниските обороти и противоречивата икономическа ситуация у нас и в Европа. В извадката съзнателно не са представени много от по-големите компании на борсата. Холдингите отсъстват, за да се постави акцент върху индустриалните компании с по-ясна и разпознаваема дейност. Много по-лесно е да се проследи печалбата на фирмата, когато тя не е зависима от операции с финансови инструменти или от получени дивиденти. Така се отчита и отражението върху борсата на българските инвеститори, защото именно те са водещи зад представянето на по-малките дружества.

Какво искат инвеститорите от БФБ
Генералният извод е на база комбинацията между ясно корпоративно управление и прозрачни резултати. Те са факторите за добро представяне на акцията, плюс, разбира се, показаните печалби. Инвеститорите искат да купуват добре развиващ се бизнес с перспективи за разрастване през следващите години. Да, има доза недоверие и скептицизъм, което е разбираемо, след като се погледне представянето на останалите извън графиката акции. Но е неправилно да се твърди, че БФБ е заспал и безперспективен пазар, когато една ясна стратегия за инвестиране може да доведе до такива резултати.

А последните 5 години на БФБ?

Какво се случва, ако погледнем последните пет години, а не само три? Все пак 2012 г. беше много слаба и е добра база да се отчете положително представяне в дългосрочен план. 2010 г. беше по-скоро обратната ситуация – пазарът се възстановяваше след кризата и инвеститорите купуваха тези, които бяха паднали най-силно. Половината акции са на минус спрямо края на 2010 г. досега или имат по-слаб ръст от SOFIX. И затова смятам, че пазарните играчи са управлявали активно позициите си, давайки предимство на компаниите с по-добри резултати.

Отговор на въпроса колко скъп е пазарът след три години ръст на индустриалните акции може да се открие в коефициента цена/печалба на споменатите компании. Графиката показва много точно, че повишаването на показателя стои в немалка степен зад скока на цените на акциите. Това се случва през последните години и на борсата в САЩ, например, като не е индикатор за пазар в криза. Р/Е 15 не е ниска стойност, но над нея са само 6 от 20 компании. В близко бъдеще инвеститорите вероятно ще разчитат не само на ръст на печалбата на компаниите, но и на преструктурирането на портфейлите си от „по-скъпите“ към „по-евтините“ акции. Тази стратегия на подбор на индустриални компании ще продължи да носи ползи.