Бизнесът иска правителството да улесни наемането на служители отвън

На 17-тата поред дискусия „Да! На българската икономика” основният въпрос, който възникна между работодателите и представителите на властта беше какви са истинските причини за недостига на квалифицирана работна ръка. Обсъдени бяха и възможни мерки за даване на тласък на родната икономика.

Форумът, организиран от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) започна с коментар на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев. Той изтъкна, че проблемът с работната сила съществува както в България, така и в цяла Европа. Според него обаче нещата у нас са в бедствено положение и управляващите трябва да бъдат притискани да предприемат нужните реформи.

Според Домусчиев момента България се е заключила с 10 катинара  и не позволява на чужда работна ръка да допринесе за ръста на икономиката ни.

„Дори и да решим днес или през следващите месеци да започне една постоянна политика , която да води до създаване на нужните кадри, и среднисти, и висшисти, от нашите училища и университети, това няма да е достатъчно, това ще е нещо, което отива във времето, раждаемостта виждате, че е ниска, така че ние достатъчно кадри няма да имаме. Моето мнение е, че България е разграден двор и няма как да бъде по друг начин в посока наши кадри да напускат страната и да отиват на Запад, а от друга страна сме се заключили не с един, ами с десет катинара и не даваме възможност на бизнеса да си осигурява кадри, както правят всички нормални държави в Европа”.

Председателят на КРИБ изтъкна, че в Полша през последните години са пристигнали 1.3 млн. украинци, които работят в тамошните предприятия. Не е малък броят в страната и на молдовците. „Защо в Полша може, а в България не може? Защо синдикатите са против? И защо правителството ги слуша?”, реторично добави той.

Красимир Велчев, народен представител на ГЕРБ, обаче изрази увереност, че в България все още има незаета работна ръка. „Аз съм сигурен, че имаме все още резерви, има безработица сред младите, точно сред тези хора между 20 и 30 години”, заяви депутатът. Той изтъкна ролята на някогашните Строителни войски и техникумите, които са представлявали по-ранната форма на т.нар. „дуално” обучение и добави, че тогава от тези училища са излизали хора, които са били технически и практически много по-добре подготвени, отколкото в днешно време излизат от висшите учебни заведения.

Представители на компании, които са част от КРИБ, изразиха различни предложения за осигуряване на допълнителна и по-добре квалифицирана работна ръка. Сред тях бяха учебниците за средното образование да бъдат писани съвместно с представители на бизнеса, да бъде удължен срокът за предоставяне на временно разрешение за пребиваване в страната на чужденци (в  момента той е три месеца), както и да бъде въведено дуално обучение – учениците в професионални гимназии да учат както теорията в учебното заведение, така и практиката на територията на дадено предприятие.

Министърът на икономиката Емил Караиванов отговори, че няма как веднага да започне такъв тип обучаване на младите и те да остават в България. Той добави, че в момента протича дейност с цел удължаване срока на работните визи от три на пет месеца. Караиванов одобри идеята за дуалното обучение, но уточни, че то ще даде резултати по-далеч в бъдещето и то в определени сектори. Министърът изрази съмнение, че, дори и на чуждестранните работници да бъде започнато да бъде предоставяно българско гражданство, как ще бъде гарантирано, че те ще останат в страната ни.

„Мина времето на административни мерки, мина това време, мина времето на „Вие и Ние”, ако продължи това време, ние и следващата година на този форум ще говорим същото. Време е за диалог и за съвместни дейности от първата секунда, от учебния план, от учебната програма (…)”, заяви кметът на София Йорданка Фандъкова. Тя изрази увереност, че диалогът „Вие и Ние” между управляващи и работодатели няма да доведе до напредък по темата за намирането на квалифицирана работна ръка в България.

Фандъкова каза също, че в София има много голям интерес от страна на инвеститори, но преди състоянието на инфраструктурата на първо място те поставят въпроса за добре квалифицираните работници.