Бизнесът ще получи едва 15% от полагащата му се помощ за скъпия ток

Индустрията ще получи едва около 15% от полагащата ѝ се помощ като компенсация за скъпата електроенергия, която ползва. Това става ясно от становище, подписано от Константин Стаменов, председател на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Антон Петров, председател на УС на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) и Михаил Колчев,  председател на УС на Българската камара на химическата промишленост (БКХП).

За да могат да кандидатстват за такава помощ, предприятията трябва да извършват дейност в някой от 15-те стратегически отрасъла, определени от Европейската комисия. Тези отрасли са производство на: алуминий; олово, цинк и калай; стомана, чугун и феросплави;  хартия и картон; торове и азотни съединения; мед, други неорганични химически вещества и механична маса (пулп). Размерът на помощта за тези отрасли е 33 млн. лв. годишно, като действието на помощта ще се простира от 1 юли 2019 г. до 31 декември 2020 г.

Следователно за този период предприятията от посочените индустрии ще получат всичко 49.5 млн. лв. помощ, която да намали тежестта на високата цена на електроенергията върху крайна цена на продукцията им.

Приходите от въглеродни емисии за 2019 г. са били 861.15 млн. лв., а по регламент индустрията има право да получи като компенсация за скъпия ток 25% от тях, или общо 215.28 млн. лв. Вместо това обаче договореният размер на компенсацията е едва 33 млн. лв., което представляват едва 3.8% от приходите от емисии, или 15% от сумата, която индустрията трябва да получи – 215.28 млн. лв.

Пред Economic.bg председателят на УС на БФИЕК Константин Стаменов обясни, че индустриалните предприятия са се съгласили да получат едва 33 млн. лв. компенсация заради скъпата електроенергия годишно, а не полагащите ви се 215.28 млн. лв., за да не дразнят останалите браншове, които няма да получат компенсации.

„Ние изпратихме това писмо до медиите, за да информираме обществото, че ще получим нотифицирана от Европейската комисия помощ, тъй като у нас масовата практика е да се раздават помощи, които не са нотифицирани от Брюксел“, коментира Константин Стаменов.

Припомняме, че на 5 ноември 2019 г. Министерският съвет внесе в Народното събрание Законопроект за допълнение на Закона за ограничаване на изменението на климата, с който се дава възможност в България да се въведе схема за частично компенсиране на непреките разходи за емисии на въглероден диоксид на предприятия, които извършват икономическата си дейност в отрасъл или подотрасъл, за който Европейската комисия е преценила, че е наличен съществен риск от изместване на въглеродни емисии или т.нар. „изтичане на въглерод“.

Законопроектът е изготвен в резултат на дейността на работна група към Министерство на икономиката, работила в продължение на една година, където са уточнени бюджетът на мярката от 33 млн. лв. годишно и периодът ѝ на действие - от 1 юли 2019 до 31 декември 2020 г. Тези параметри са подкрепени от българските работодатели в лицето на АОБР.

Законопроектът бе приет от народните представители на първо четене на 13 декември 2019 г., като скоро предстои разглеждането му на второ четене. Базовите индустрии у нас, попадащи в посочените от ЕК сектори, работят основно за износ към ЕС и трети страни, като реализират продукцията си на борсови цени, т.е. не са в състояние да прехвърлят непреките си разходи за въглеродни емисии в крайната цена на продукции.