Бизнесът поиска и получи по-щедри компенсации за скъпия ток

Още на първото си заседание Комисията по енергетика към парламента се зае с високите цени на тока за бизнеса от последните седмици. Работодателските организации, както и туристическият бранш, вече неколкократно се оплакаха в медиите, че цените на борсовия сегмент „Ден напред“ се покачват стремглаво. Това се дължи основно на горещото време в България и региона на Югоизточна Европа, но средни цени от 450 лв./MWh изглеждат плашещи за бизнеса. 

По-нисък таван на цените

В парламента в четвъртък ГЕРБ и "Възраждане" внесоха два проекта на решения, с които възлагат на Министерския съвет да приеме програма за предоставяне на компенсации за небитовите крайни клиенти на електроенергия. Те са идентични и предлагат бизнесът да получава компенсация в размер на 100% от разликата между реалната средномесечна цена на пазар "Ден напред" на Българската независима енергийна борса (БНЕБ)и праг от 180 лв./MWh като това да се случи със задна дата – от 1 юли до края на 2024 г. 

В предложението на ГЕРБ присъства условието, че "не се изплаща компенсация на небитовите крайни клиенти с цени под базовата цена". Накратко: компании, които плащат средно на месец под 180 лв./MWh, няма да получат компенсации, а ако цената им е била, например, 250 лв./MWh за месеца, ще получават 70 лв. компенсация за всеки потребен мегаватчас. Няма значение дали компанията е на печалба, на загуба, дали самата тя печели от скъпия ток и т.н.

До края на юни 2024 г. действаха други правила за компенсациите, според които държавата покриваше всичко над 200 лв./MWh. Но реално през тази година схемата не беше активирана, защото цените на тока не достигнаха средномесечния заложен праг. 

Всички работодателски организации присъстваха на заседанието на Комисията днес и сами поискаха прагът да бъде занижен, а програмата да е за една година, а не за половин.

Искаме това, което ни се полага, не искаме помощи – 180 лв. трябва да бъде водещата цифра от 1 юли и всичко над тази цена да бъде 100% компенсация", категоричен беше изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Евгений Иванов.

Според Васил Велев от Асоциация на индустриалния капитал (АИКБ) екстремните цени на електроенергията последните две седмици са накарали техни колеги "да помислят дали да ограничат дейността си". Той поиска ясен сигнал от политиците, че се предвиждат компенсации, които да нормализират цените.

По думите му с цени на тока два-три пъти по-високи от цените в Западна и Северна Европа, българският бизнес не може да се конкурира на едни и същи пазари.

Апелираме компенсациите да са лесни, прости, бързи. ЕС казва, че българската програма е най-работеща – тези, които я критикуват, че е на калпак, не е на калпак, а е на MWh", каза Васил Велев.

Депутатът Радослав Рибарски от ПП-ДБ се обърна към бизнеса с въпрос защо не се подписват дългосрочни договори и не се хеджира рискa, а работят на сегмент "Ден напред", след като има дългосрочни продукти на цени от 140 – 150 лв./MWh. 

Константин Стаменов от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) му отговори, че енергоинтензивната индустрия има базов профил на потребление и работи 7000 – 8000 часа годишно, а дългосрочните договори (PPA) дават възможност за до 1500 часа годишно. 

Рибарски отказа да подкрепи предложението, което според него ще доведе до голяма задлъжнялост в енергийния сектор през идните зимни месеци. 

Не знам Фондът (Фонд „Сигурност на електроенергийната система“) как в момента е съгласен да поеме такъв риск“, каза депутатът. 

Рибарски засегна и темата, че компенсациите трябва да получат и одобрение от Европейската комисия, която според него няма да го даде, "защото поставя регионално едни дружества в различно пазарни условия от всички техни регионални конкуренти". 

След кратка почивка ГЕРБ и "Възраждане" внесоха общ проект на решение, който да бъде гласуван още в петък в пленарна зала. В него отпада една от точките на ГЕРБ, която гласеше, че се възлага на НСИ да вземе предвид изплатените компенсации при изчисление на инфлацията.

Всички партии, освен "Продължаваме промяната – Демократична България", обявиха, че подкрепят това предложение, което означава, че то ще мине бързо през парламента. 

Откъде ще се вземат парите?

Изчисленията на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, откъдето идват парите за компенсациите, са, че мярката ще струва 230 млн. лв. до края на годината и Фондът има пари да я покрие. Сумата е сметната на база прогнози – индикации от фючърсите на унгарската борса, съобразени са и разходите, които Фондът има, обясни председателят на ФСЕС Диан Червенкондев. 

По думите му Фондът очаква около 160 млн. лв. приходи и има резерв от 475 млн. лв., които въпреки че са за други програми, могат да се използват и за компенсациите за бизнеса. 

Ако бъде въведен компенсаторен механизъм с праг 180 лв. до края на 2024 г. и прогнозите за цените до края на годината останат такива, финансовият ресурс, който ще бъде генериран и е наличен във Фонда, ще бъде достатъчен“.

Че пари има потвърди и служебният енергиен министър Владимир Малинов, който присъства на заседанието. 

Той обясни факторите, които доведоха до девиациите в цените, които се наблюдават от началото на юли. По думите му това са само външни фактори и увеличението на се дължи на българската енергетика. 

Анализът на МЕ е показал, че основна причина за ръста са високите температури, а на второ място – увеличеното търсене и внос на електрическа енергия в Украйна с оглед руските атаки и промяна на стратегията на Русия по отношение на атакуването на мощности, за да не може Украйна да задоволява собственото си потребление. Причина за разликите в пазарите в Централна и Западна Европа и на нашия пояс се дължи на "временни ремонти и на създаването на "тесни места" от Централна Европа към нашите пазари", каза още Малинов. 

Малинов обясни, че Министерският съвет си е свършил работата и с решението от сряда за удължаване на мярката за изчисляване на таван на приходи на производители на ток са осигурени приходите във Фонда. 

Казано накратко, държавните дружества ще продължат да пълнят Фонда, а той от своя страна ще харчи парите за компенсации за бизнеса, когато токът е над 180 лв./MWh.

И все пак прогнозите на МЕ са, че до края на годината се очаква успокояване на цените, "но никой не може да предвиди какви биха били климатичните условия и консумацията – нещо което обуславя поведението", каза Малинов. 

На заседанието беше повдигнат и въпросът дали се изпълнява решението на Народното събрание да се възстановят 1 млрд. лв. във ФСЕС – Малинов обясни, че към момента не се изпълнява. 

По думите му реалният натрупан дефицит във ФСЕС е над 440 млн. лв. и до края на октомври ще бъдат предвидени средства, които да позволят покриването му.