Банките в България започват да бягат от депозитите

Решението на едни от най-големите банки в България да спрат да откриват депозити е действие, което отново може да се свърже с COVID пандемията. Затварянето на икономиката и липсата на места, където хората да харчат парите си от една страна и несигурността за бъдещето от друга, генерираха ударно спестяване в банките в последната година и половина. Бизнесът пък отложи инвестиционните си планове за по-добро време и дори да премина през кризата без силна турбуленция, фирмите все още опипват пазарната конюнктура.

Според статистиката на Българската народна банка (БНБ) от въвеждането на извънредното положение в България през март 2020 г. до юни 2021 г. общо депозитите в банковата система са нараснали с близо 11.5 млрд. лв. Това надхвърля 9% от брутния вътрешен продукт на страната. На годишна база през юни пък те се увеличават с малко над 10.4 млрд. лв., което е ръст с над 12%.

Нарастването на обема на спестяванията е явление, което се вижда по цял свят. То се случва въпреки нулевите лихвени проценти – исторически ниски, като на места по света дори бяха допълнително намалени в кризата като парична политика, улесняваща кредитирането. След резкия ръст на вложенията банковите институции бяха принудени да повишат таксите си за депозитните услуги в опит да ограничат тенденцията и да обезпечат разходите си към централните банки. Вложенията, които не се предоставят под формата на кредити, се пазят по сметки именно там, но вече с отрицателна лихва, т.е. банките плащат и губят пари.

Припомняме, че две от големите финансови институции – Уникредит и Пощенска банка – вдигнаха таксите по влоговете преди да вземат решение да не откриват повече депозитни продукти. Освен това от 31 юли Пощенска банка въвежда и месечна такса за големите си вложители с над 400 хил. лв., а Обединена българска банка – за тези с над 1 млн. лв.

Носят ли нещо депозитите на клиентите?

Economic.bg изпрати въпроси по темата на седемте най-големи банки в България. Пред медията две от банките, които спират да откриват депозити – най-голямата по активи – Уникредит, и четвъртата по големина – Пощенска банка, аргументираха решението си с нулевите лихви.

Съхраняването на свободни средства в срочен депозит не носи добавена стойност на клиентите“, посочват от Уникредит.

Според финансовата институция все повече клиенти вече осъзнато търсят възможности за алтернативно спестяване, финансовата култура се повишава и спестовните и инвестиционни продукти, различни от депозити, придобиват все по-широка популярност.

От третата по големина банка в страната – Обединена българска банка, коментираха пред economic.bg, че не възнамеряват да закриват депозитни продукти, защото като универсална банка „предлагането на депозитни продукти е част от основната ни дейност“. Към момента от стандартните депозити ОББ предлага възможност за откриване само на такива със срок от 12 месеца.

Ще се върне ли традиционният депозит?

Стандартните депозитни продукти по всяка вероятност ще се върнат в банките, които сега ги закриват, но това надали ще стане в близките 2-3 години, прогнозира за economic.bg финансистът Тихомир Тошев.

В момента, в който финансовите институции почувстват нужда за привличане на допълнителен ресурс, те ще трябва да предложат депозити, и то с по-високи лихви.

Това се случи и през 2009 г. – спестяванията в банките бяха около 22 млрд. лв. и на тях им трябваше свеж ресурс, за да могат да дават кредити и да почнат да намаляват лихвите по заемите и тогава те обявиха доста високи лихви по депозитите. Имаше банки, които предлагаха дори 10% лихви по депозитите и започнаха да трупат бързо депозитна маса“, коментира Тошев.

Какви са алтернативите

Въпреки че ОББ не се отказва от традиционния депозит, и тя се присъединява към Уникредит и Пощенска банка в съветите към клиентите да използват алтернативни форми на спестяване, като инвестиционни продукти. За тази цел ОББ започва да предлага от началото на август нов депозитен продукт, даващ възможност за генериране на доходност от спестяванията на клиентите, при условие че част от средствата са инвестирани във фондове.

От Пощенска банка посочват, че разполагат с богато портфолио от иновативни „персонализирани“ спестовни решения, които „отговарят на финансовите потребности на клиентите“.

Банката предоставя депозит в евро, обвързан с инвестиции в индекса Solactive Climate Change Europe BTI PR. Срокът на депозита е 72 месеца. Сред останалите алтернативи са и депозит „Златна рента“, комбиниран продукт „СпестИнвест“, който е съчетание от депозит и инвестиция във взаимен фонд, както и спестовна сметка „Мега Плюс“ с възможност за издаване на дебитна карта към нея. От банката коментират пред economic.bg, че ще продължат да предлагат нови решения за управление на финансите на клиентите си.

Уникредит допълва, че разполага с „широк спектър“ от взаимни фондове, пенсионно-осигурителни фондове и застрахователни продукти като алтернатива на депозита.

Инвестициите във взаимни фондове и в други инвестиционни инструменти обаче не са защитени от Фонда за гарантиране на влоговете, разясни Тошев.

Единствено банковите депозити имат тази защита до 100 хил. евро. Това е нормално и е така в цяла Европа. Банковите депозити са гарантирани и заради това всъщност въпреки ниските лихви депозитите в банковата система не намаляват – точно защото хората искат да имат тази сигурност“, посочва той.

Въпреки това според него е време хората да погледнат към различните инвестиционни инструменти. Това, че „те не са гарантирани, не е толкова голям проблем, защото особено при взаимните фондове, тези които са ниско рискови, обикновено са инвестиции в държавни ценни книжа, облигации и в други нискорискови активи и възможността да загубиш от парите си е много малка“.

Все пак според Тошев е добре инвестициите във взаимни фондове да не са за твърде кратък период от време, а за поне 2-3-5 години или повече. Също така не е добре да се изтеглят парите от тях по време на криза.

От банките през брокерите до собствениците на имоти

Ограничаването на банковите депозити от някои банки вероятно ще доведе и до увеличаване на потреблението – най-вече с покупки на недвижими имоти.

Недвижимият имот винаги ще е предпочитан инвестиционен инструмент за българина, тъй като ние сме свикнали да притежаваме собствено жилище, да купим жилище на децата. Ръстът на броя на сделките е значителен. Много е вероятно 2021 г. да бие по сделки рекордната досега 2008 г.“, коментира Тошев.