Интервю | Близо 50% от всички административни услуги вече са достъпни електронно

Г-н Тодоров, Вие имате най-добър поглед върху нивото на електронните услуги, което е достигнато в страната. Кои от улесненията за бизнеса, гражданите и администрацията ще откроите?

С екипа ми успяхме да постигнем много през изминалите месеци. В рамките на служебния кабинет отчитаме значителен ръст в използването на електронни услуги, ограничаване на хартиения процес, спестени средства и време за всяка група на обществото. От всички 2571 административни услуги близо 50% вече са достъпни централизирано по електронен път през портала egov.bg. Разбира се трудно бихме реализирали всичко без подкрепата на другите администрации.

Mога да дам и примери за постигнати реални резултати:

• Електронно бяха заявени над 2300 еднократни помощи за ученици в първи и осми клас през Системата за сигурно електронно връчване. Спестени са време и такси на родителите;
• Реализирахме пилотен проект: Заявяване на електронни услуги чрез посредник „Български пощи“ ЕАД. Бяха заявени 667 услуги само за 5 месеца през 5 пощенски станции в слабо населени райони. Най-заявяваната е: Отпускане на целева помощ за отопление;
• Разработихме нова услуга, чрез която гражданите вече могат да проверяват и да заплащат в реално време налични задължения, свързани с местни данъци и такси, за което не дължат преводни такси и комисиони;
• Унифицирахме процеса по заявяване на електронни административни услуги от една централизирана точка. Това позволи заявяване на услуги към всички общински администрации само с едно заявление;
• Въведохме системата за електронно плащане на МЕУ в Имотния и Търговския регистър, чрез която гражданите и бизнеса могат вече без допълнителни такси да заплащат заявените услуги;
• Разработихме електронно уверение за студенти и ученици;
• Върховният касационен съд започна работа в Единната информационна система на съдилищата. По този начин всички съдилища в страната работят в новата централизирана информационна система с унифицирани работни процеси и правила за управление на делата;
• Съвместно с МЗ изградихме системна свързаност между 350 болници и Спешна помощ, като за първи път се осигури информация за свободните болнични легла в реално време за екипите на Спешна помощ. Така съкратихме драстично времето за хоспитализация на спешни медицински случаи.

Кое може да е само на един клик разстояние, а този „клик“ все още не е възможен?

Всеки ден работим, за да бъде този „клик“ реален и възможен за всичко. Гражданите разполагат с напълно функциониращата и удобна опция за бързо и лесно заявяване и заплащане на електронни административни услуги чрез портала egov.bg. Ще дам пример и с електронното здравно досие и мобилното приложение „еЗдраве“. Само с едно докосване на екрана се  получава пълна информация относно здравния статус- всички прегледи, специалисти, рецепти, манипулации, които са ви извършени са на един „клик“.

Посоката на развитие е към по-удобни и по-достъпни електронни услуги. Иска се отпадане на задължението за заявяване на услуга с квалифициран електронен подпис. Кое бави това, щом дори до данъчните услуги имаме достъп с ПИК, а има и други надеждни способи?

Към момента електронният подпис е най-широко използваното средство за електронна идентификация и поради това той се изисква за заявяването на повечето електронни услуги. Има услуги, за които се допуска идентификация на гражданите и с ПИК, издаден от НАП или НОИ, което средство също има своята правна регламентация. Видът на услугата и информацията, която се достъпва, респ. получава, определят с кое средство за електронна идентификация ще се заяви. Както знаете, Министерството на вътрешните работи в края на 2022 г. сключи договор с немско-български консорциум за изграждане на системата за издаване на български лични документи от ново поколение, в които ще бъде вграден електронен идентификатор. По този начин всеки гражданин ще може да заяви електронна административна услуга като се идентифицира чрез идентификатора в личната си карта.

Достъпността има още един аспект, който много често се пренебрегва, но е изключително важен – а именно услугите да бъдат достъпни онлайн и за хората в неравностойно положение, които имат различни видове увреждания. В това отношение сме превърнали в своя мисия да улесним достъпа до различни продукти и услуги за тези групи граждани.

С каква скорост върви дигитализация на информацията в държавата и интеграцията между отделните системи. Сложно ли е да се въведе задължението за администрацията да напомня за изтичащи срокове на документи; да се създаде възможност за електронно връчване на фишове, актове и наказателни постановления, да се развие е-здравеопазването...

Новите технологии и дигитализацията с невиждана скорост променят работните процеси в цялата администрация. Бъдещето ще е все повече цифрово и мобилно. От технологична гледна точка всичко е възможно. Дори бих казал, че ние имаме готовност да реализираме и в голяма степен към момента реализираме всичко това благодарение на хоризонталните системи, които поддържаме и развиваме. Но пак стигаме до въпроса с нормативната уредба.

С последните предложения за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, които подготвихме и внесохме за разглеждане, се цели именно това – да бъде уредено връчването на фишове, актове и наказателни постановления по електронен път. Законопроектът въвежда също така и задължение за администрацията проактивно да напомня на гражданите, когато наближава изтичането на срока на даден документ и той следва да бъде подновен.

Проектозаконът бе одобрен от Министерския съвет, след което внесен за разглеждане и гласуване в Народно събрание в началото на месец ноември, миналата година. А в началото на тази година успешно го защитихме и в парламентарната Комисия по електронно управление. За съжаление, периодът на работа на последния парламент бе кратък и предложенията не успяха да бъдат приети, но ще очакваме следващото Народно събрание да ги разгледа.

Междувременно вече имаме работещи примери как системите се използват проактивно за улеснение на гражданите и бизнеса – много добра практика имат в Национална агенция за приходите.

Разбира се, в ежедневната си работа се сблъскваме с редица проблеми и затруднения, но се стремим да ги разрешаваме ефективно съвместно с нашите партньори.

Дигитализацията изисква надеждна киберзащита. Как гарантирате сигурността на информацията на държавните и общинските структури? Какво се прави, ако стане пробив и какво се прави за подобряване на киберсигурността на различните нива – администрация, бизнес, граждани?

Киберзащитата е отговорност на всяка една организация, независимо дали е държавна, общинска или частна. Ако МЕУ поеме пряка киберзащита, това би довело до нарушаване на основни принципи от Конституцията – независимостта на институциите например. Затова и подходът ни е по-различен: Ние провеждаме държавната политика по отношение на киберсигурността, като създаваме нормативните изисквания и извършваме проверки за тяхното спазване. Например в края на декември 2022 г. беше приета новата Европейска директива за мрежова и информационна сигурност, в чието съставяне участвахме активно, а сега екипът на министерството ще я транспонира в нов Закон за киберсигурността.

Разбира се, в структурата на министерството работи и Националният екип за реакция на инциденти с компютърна сигурност, известен повече като CERT-BG, който реагира на възникнали инциденти, често в кооперация с други държавни институции, като Киберпрестъпления от МВР или екипи от ДАНС. Важно е да отбележа, че киберсигурността е процес – атакуващите винаги изобретяват нови атаки, нов зловреден код, а ние трябва да се адаптираме. Именно заради това работата в тази област никога не спира. Организираме различни кампании, срещи, презентации, които целят да повишат осведомеността на гражданите и бизнеса по темата, защото напълно осъзнаваме, че една от сериозните спирачки за навлизането на дигитализацията е именно липсата на доверие. А киберсигурността се стреми именно към това – доверие в технологиите и системите, а оттам – и доверие в държавата.