БНБ очаква близо милиард монети от 1 ст. да останат извън трезорите ѝ

Половината от българските монети с номинал 1 стотинка никога няма да се върнат в Българската народна банка (БНБ). Такава прогноза направи Илия Лингорски, член на Управителния съвет на БНБ, по време на Софийския икономически форум. Това означава, че вместо тези пари да се върнат в обращение под формата на евроцентове, те вероятно ще останат в джобовете на хората от сантимент или с колекционерски цели.

Очакваме поне половината монети от една стотинка – над 40% – никога да не бъдат възстановени“, заяви Лингорски.

Това се равнява на приблизително 900 млн. броя стотинки, които българите ще запазят поради възможен интерес от страна на търсачи на валути.

Лингорски добави, че в страната вече циркулира повече евро, отколкото левове. Ако към миналия петък е имало 10 млрд. лв. в обращение, общата валута в оборот в България, като стойност, е било 5.3 млрд. евро. До средата на годината пък 90% от левовете в обращение се очаква да бъдат изтеглени. До миналия петък този дял е 67 на сто.

Напомняме, че срокът за използване на левовете като разплащателно средство изтича на 1 февруари, т.е. тази неделя. От тогава единствено законно разплащателно средство ще бъде еврото.

Еврото е инструмент за растеж

Изказването на Лингорски бе част от панел във форума, посветен специално на въвеждането на еврото. На него заместник-министърът на финансите Методи Методиев посочи, че единната валута е само инструмент.

Еврото е само инструмент за по-добър икономически растеж и развитие на страната, но от нас зависи да го използваме. След Шенген и еврозоната, сега е времето да си поставим и друга голяма стратегическа цел“, обобщи Методиев.

Той предупреди, че страната ни трябва да продължи с благоразумната макроикономическа и фискална дисциплина. Подобен апел отправи и Лиляна Павлова, вицепрезидент (2019 – 2023 г.) на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Тя посочи, че еврото „абсорбира“ шоковете – не ги елиминира изцяло, но ги омекотява.

Еврото не осигурява растеж, а създава възможности за него. Всичко е в наши ръце и не може да използваме само оправдания“, обобщи тя.

„Поздравления, България“

Специален гост в дискусията бе Сандра Свалек, заместник-управител на Хърватската централна банка. По време на изказването си тя поздрави България за постигнатия успех.

Хората често си мислят за макроикономическа и парична политика, но винаги това (присъединяването) е белег на експертизата, зрелостта и отдадеността на институциите. Затова поздравления, България“, посочи тя.

В своето изложение тя изреди предимствата, на които Хърватия се радва през своето вече 3-годишно членство в еврозоната, включително повече стабилност и по-малко рискове, по-ниски валутни разходи, по-евтини заеми за домакинства и висок кредитен рейтинг.

Оказва се, че за тези три години рейтингът на Хърватия е бил повишаван 4 пъти до сегашно ниво „А-“. За България първото повишение се случи още миналото лято, когато страната ни получи окончателно „да“ за присъединяването си.

Това ще се случи (повишението на рейтинга) отново за България“, смята Свалек.

Колкото до темата с инфлацията, тя посочи, че критиците са отдавали твърде голяма тежест на влиянието на валутата върху цените, а проучване на централната банка показало, че приносът на еврото бил изключително малък.

Хърватия просто имаше лош късмет да се присъедини в момент на висока инфлация“, добави Свалек.