БНБ очаква икономически спад до 13.1% през 2020 г.

Според БНБ сривът на икономиката ни през второто тримесечие, който бе най-резкият от 90-те години насам, се очаква да бъде един от най-големите в стопанската история на страната. Според бюлетина спадът на БВП ще се дължи главно на понижението на частното потребление и инвестициите в основен капитал, и в по-малка степен от негативния принос на износа.

БНБ очаква постепенно възстановяване на икономическата активност, което ще започне догодина и ще продължи до 2022 г., когато се очаква да достигне нивото си от 2019 г. В най-голяма степен за нарастването на БВП през периода ще допринасят частното потребление и износът на стоки, както и евентуален силен растеж на публичните инвестиции.

Очакванията на БНБ са външното търсене на български стоки и услуги през второто тримесечие на 2020 г. да отбележи на годишна база значителен спад, който ще намалява през последните две тримесечия поради евентуални облекчителни мерки срещу разпространението на коронавируса в страните – основни търговски партньори на България. При реализирането на варианта за липса на втора вълна на Covid-19 и ново затягане на мерките през втората половина на годината БНБ очаква да започне постепенно възстановяване на икономическата активност, но реалният БВП ще остане значително под нивото си от съответния период на 2019 г.

БНБ очаква тенденцията на растеж на депозитите на неправителствения сектор да се задържи заради отлагането на потребление на домакинствата и на инвестиционните проекти на фирмите поради по-голямата несигурност за бъдещото развитие на икономическата среда от пандемията. Банката очаква обема на кредитите за бизнеса и домакинствата, чийто спад започна още през месец март, да продължи забавянето си до края на годината, в резултат на намалено търсене, несигурност и възможно допълнително затягане на стандартите и на условията за отпускане на нови кредити от страна на банките заради по-малката и склонност да поемат риск.

БНБ очаква вече забавената инфлация да продължи да се понижава до края на годината до размер от 0.8% - доста под 4-те процента, които тя достигна в началото на годината, преди коронавируса да навлезе в Европа и България. Причини за по-слабото поскъпване на цените следва да бъдат по-слабото търсене и несигурната икономическа среда. В групата на храните БНБ очаква известно забавяне на инфлацията, определяно най-вече от групите на месото и хлебните изделия. БНБ прогнозира общата инфлация да се ускори до 1.4% в края на 2021 г. главно под влияние на допусканото нарастване на цената на петрола, след което да остане на сходни нива през 2022 г.

Бюджетната картина

През последните две тримесечия на годината БНБ очаква по-съществено влошаване на бюджетната позиция заради влязлото в сила от началото на юли увеличение на размера на пенсиите и обичайното за втората половина на годината увеличение на капиталовите разходи. БНБ очаква тенденцията за спад на данъчните и неданъчните приходи, макар и слабо изразена в периода април-май, да се задържи.

Основен фактор за динамиката на бюджетните приходи ще продължи да бъде все още слабата икономическа активност. Приходната част на бюджета ще бъде засегната и от приходите от ДДС заради влезлите в сила намалени ставки на данъка върху ресторантьорски и кетъринг бизнес, някои детски стоки, книгите, фитнесите и туроператорите. Същевременно БНБ очаква нарастване на приходите от помощи предвид напредващото изпълнение на съфинансирани от ЕС програми за подпомагане на засегнатите от COVID-19 микро, малки и средни предприятия.