Българската икономика се срина с темпото от 90-те години
България, подобно на Швеция, избегна икономическия „ужас“, регистриран в голяма част от Европа
© ECONOMIC.BG / Красимир Свраков
~ 2 мин.
Антония Симова Брутният вътрешен продукт на България през второто тримесечие на 2020 г. е спаднал с 8.2% на годишна база. Това показват експресните оценки на Национални статистически институт (НСИ), които са най-ранната картина на състоянието на икономиката ни по време на най-тежкия период в условията на епидемията от Covid-19 до момента. Причината е, че правителствените мерки срещу разпространението на вируса засегнаха производството и търговията у нас и по света.
Сега регистрираният процент на практика представлява най-резкият тримесечен спад в българската икономика от кризата през 1997 г. заради характера на ситуацията и блокирането на икономическата активност изведнъж.
Икономиката на България все пак е по-добре от тази на някои европейски страни, като по-късно днес се очакват и официалните данни от Евростат къде сред страните от ЕС се нарежда икономиката ни през второто тримесечие. В България блокадата с най-тежките рестрикции продължи до средата на май. Именно оттогава затворените търговски обекти започнаха да отварят отново врати, а дейността на заведенията поетапно бе разрешено да се възстанови.
Именно през второто тримесечие икономистите очакват да бъде отчетен най-тежкият икономически спад за годината. Припомняме, че през за първите три месеца от началото на годината икономиката на страната ни отчете ръст, макар и най-слабият такъв от 2015 г. Тогава България бе сред едва четирите страни с генериран ръст.
През периода април – юни ограниченията на територията на цяла Европа и по-голямата част от света с изключение на Китай бяха най-тежки. Това създаде прекъсвания на международната търговията и затруднения във веригите за доставки, което удари тежко износа на България към страни като Египет, Сърбия и Турция.
Както и през предишните тримесечни периоди на 2019 г., и сега българската икономика се движи основно от крайното потребление, но сривът на търговията на дребно с близо една пета от общия ѝ обем за второто тримесечие показва красноречиво как това рефлектира върху икономиката. Въпреки това крайното потребление регистрира единствения ръст от всичките компоненти на брутния вътрешен продукт, макар и с 0.4%. Най-съществен спад се отчита в износа на стоки и услуги – с 20.3% и във вноса им – с 20.0%. Размерът на общите инвестиции у нас са надолу с 3.8%.
В сега представените данни липсват детайли за отделните компоненти на този показател – дали разходите на домакинствата или на правителството са нараснали повече. Такива ще има с предварителните данни на 4 септември.
Епидемията от коронавируса се очаква да доведе до рецесии в страни от целия свят. Според европейската комисия българската икономика ще се срине с цели 7.2% тази година, а Световната банка, Международния валутен фонд, Европейската банка за възстановяване и развитие и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие прогнозират спад между 4% и 7.1%. На пресконференция вчера новият икономически министър заяви, че не очаква икономически спад в България от мащаба на 20%, подобно на данните, които Великобритания представи по-рано тази седмица.
Четете ни във Viber 
