БНБ очаква устойчив растеж, по-висока инфлация и слаб износ в средносрочен план

Българската икономика ще запази сравнително висок темп на растеж през следващите години, но ще се сблъска с ускоряване на инфлацията и ограничени възможности за износ на фона на по-слабо външно търсене и засилваща се глобална търговска фрагментация. Това показва зимната макроикономическата прогноза на Българската народна банка (БНБ).

Потреблението на домакинствата - основен двигател на БВП

Според централната банка реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на България ще нарасне с 3.2% през 2025 г., след което растежът ще се забави до 3.1% през 2026 и 2027 г. Основният двигател на икономическата активност остава вътрешното търсене и по-конкретно – потреблението на домакинствата, подкрепено от нарастващи реални доходи, заетост и висока кредитна активност. Очаква се именно частното потребление да има водещ принос за растежа през целия прогнозен хоризонт.

За разлика от вътрешното търсене, нетният износ ще оказва отрицателно влияние върху икономическия растеж, особено през 2025 г. Макар очакванията да са, че външното търсене за български стоки и услуги ще нарасне с 3.8% през 2025 г. – по-високо от предишната прогноза – този ефект е оценен като временен. Според БНБ, той се дължи основно на предварително засилване на глобалната търговия преди влизането в сила на високите вносни мита в САЩ. През 2026 и 2027 г. външното търсене се очаква да се върне към по-умерени темпове – съответно 2.5 и 3.2%.

Комбинацията от по-слаб растеж на външното търсене и вътрешни фактори, като ремонтни дейности в ключови промишлени предприятия в началото на 2025 г., ще доведе до по-слабо представяне на износа спрямо вноса през по-голямата част от прогнозния период. Допълнителен натиск върху търговското салдо ще оказват и доставките на военно оборудване, както и инвестициите във военната индустрия, които ще стимулират вноса през 2025 и 2027 г.

Инфлационен натиск и скок на разходите за труд

На фона на този икономически растеж инфлацията се очаква да се ускори значително. По оценка на БНБ годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), ще достигне 3.9% в края на 2025 г. спрямо 2.1% година по-рано. Средногодишната инфлация през 2025 г. ще възлезе на 3.6%. Основните проинфлационни фактори са с вътрешен характер – бързото нарастване на разходите за труд на единица продукция и силното частно потребление, което позволява на фирмите в голяма степен да прехвърлят по-високите разходи върху крайните цени.

През 2026 г. инфлацията се очаква да остане висока – 3.6% в края на годината и 3.5% средно за годината, като основен принос ще имат цените на услугите. Те ще бъдат под натиск от запазването на затегнатите условия на пазара на труда и устойчивия растеж на заплатите. Едва през 2027 г. БНБ прогнозира по-осезаемо забавяне на инфлацията – до 3% в края на годината и 3.2% средногодишно, в съответствие с очакваното охлаждане на растежа на разходите за труд.

В същото време цените на суровините на международните пазари ще действат по-скоро дезинфлационно. БНБ очаква съществен спад на цените на енергийните суровини в евро през 2026 г., главно при петрола, и минимално понижение през 2027 г. Това ще бъде частично компенсирано от леко поскъпване на неенергийните суровини, основно селскостопанските, през 2027 г.

Ефектът от еврото

Прогнозата отчита и ефекта от присъединяването на България към еврозоната от началото на 2026 г., което ще засили трансмисията на паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ). Очаква се растежът на депозитите да се ускори в края на 2025 г. заради превалутирането в евро, а кредитната активност да остане висока, макар и с тенденция към забавяне през 2026 – 2027 г.

БНБ подчертава, че рисковете пред икономическата прогноза за 2025 г. са балансирани, но за 2026 и 2027 г. преобладават рискове в посока на по-ниска икономическа активност. Те са свързани както с възможно влошаване на глобалната среда, така и с вътрешни фактори, включително несигурността около фискалната политика и потенциално по-слабо изпълнение на инвестиционни проекти. По отношение на инфлацията обаче рисковете остават ясно насочени нагоре, особено при по-силно от очакваното пренасяне на нарастващите разходи за труд върху потребителските цени.