БНБ предприе още мерки срещу ипотечното кредитиране
Централната банка се притеснява от бързите темпове, с които нараства обемът на отпуснатите заеми
© ECONOMIC.BG / Красимир Свраков
~ 2 мин.
Георги Желязков Българската народна банка продължава с опитите си да охлади кредитирането, и по специално ипотечното, тъй като то в момента представлява риск за системата. С решение на Управителния съвет нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции, се увеличава на 1.5% в сила от 1 януари 2023 г.
Това е второто решение за увеличение на буфера в рамките на три месеца. На 16 септември Управителният съвет го повиши до 1% в сила от 1 октомври 2022 г.
Сега БНБ посочва, че кредитите за домакинства нарастват с ускорени темпове, особено в сегмента на жилищните кредити. Продължителното запазване на текущите темпове на кредитен растеж при съществуващите нива на реалните лихвени проценти създава предпоставки за увеличение на задлъжнялостта, което може да се отрази негативно върху способността на кредитополучателите да обслужват задълженията си и да доведе до нарастване на необслужваните кредити и обезценките при потенциално влошаване на икономическата среда.
Текущата политика на банките за поддържане на кредитната активност в сегментите на жилищното строителство и на кредитите, обезпечени с търговско и недвижимо имущество, макар и защитена като индивидуални кредитни решения и покрита с наличните ликвидни и капиталови буфери, има общосистемна проекция, което налага продължаване на проактивната позиция за изграждането на буферен капацитет срещу цикличните рискове.
Експертите на централната банка изтъкват, че към момента според методологията съотношението кредит/БВП възлиза на 96.1%. Отклонението на показателя от дългосрочния тренд е отрицателно (-29.5 процентни пункта), което съответства на нулева стойност на референтния индикатор за антицикличния буфер.
Но тъй като стандартният показател за отклонението не отразява напълно тенденциите в цикличните рискове, при оценката за нивото на антицикличния буфер се вземат под внимание и допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда, пише в мотивите към решението на БНБ.
