БНБ сви прогнозите си за ръста на българската икономика, но очаква по-висока инфлация

Икономическият растеж на България ще е по-нисък от очакваното тази година, а инфлацията – значително по-висока. Това се предвижда в новите макроикономически прогнози на Българската народна банка (БНБ), публикувани в петък. Според тях растежът на реалния БВП на България ще се забави до 2.8% през 2026 г. при първоначални оценки за 3%, а инфлацията ще е почти 6% при първоначални оценки за 4 на сто.

Според базисния сценарий на прогнозата растежът на реалния БВП на България ще се забави до 2.8% през 2026 г. и до 2.7% през 2027 г., след което ще се ускори до 2.9% през 2028 г.“, става ясно от документа.

Прогнозата е изготвена към 27 май 2026 г. и се основава на допусканията на Европейската централна банка за развитието на глобалната конюнктура. Ревизиите спрямо мартенската прогноза на банката са свързани главно с процесите във външната среда и най-вече с конфликта в Близкия изток, както и с постъпилите отчетни икономически данни за първите месеци на годината.

Потреблението остава с най-голям принос

През тази година от БНБ очакват забавяне при всички компоненти на вътрешното търсене, което ще бъде частично компенсирано от свиване на отрицателния принос на нетния износ заради изчерпването на еднократните фактори, ограничавали износа през 2025 г.

Частното потребление ще остане компонентът с най-голям принос към растежа през целия прогнозен период, подкрепено от нарастването на доходите от труд, кредита за домакинствата и социалните плащания.

Темпът на растеж на частното потребление ще се забави през втората половина на 2026 г. и през 2027 г. поради негативните ефекти от по-високата инфлация върху реалния разполагаем доход на домакинствата, но ще продължи да има основен принос за нарастването на икономическата активност през целия прогнозен хоризонт“, отбелязват от банката.

Инвестиционната активност се очаква да остане близка до тази от предходната година, като публичните инвестиции ще са по-малко, но заради поради високата база за сравнение от 2025 г.

Колкото до пазара на труда, очакванията са той да остане затегнат до края на целия прогнозен хоризонт, или с други думи търсенето на работна ръка ще остане високо, а предлагането на такава - недостатъчно. В същото време безработицата в страната ни ще се понижи от 3.3% през 2026 г. до 3% през 2028 г., а номиналната компенсация на един нает ще нарасне с 9.1% през 2026 г. на фона на продължаващия недостиг на работна ръка и неблагоприятните демографски тенденции.

Цените тръгват още нагоре

Данните на БНБ сочат, че инфлацията ще остане завишена в следващите години, а най-голям принос за ускорението на цените ще има групата на енергийните продукти, следвана от базисната инфлация, като определящ външен фактор е поскъпването на петрола заради войната в Близкия изток.

Годишната инфлация ще се ускори до 5.9% в края на 2026 г. (спрямо 3.5% в края на 2025 г.), а средногодишната инфлация ще възлезе на 5% през 2026 г.“, се казва в прогнозата.

Вътрешната среда също ще има проинфлационно влияние чрез високите темпове на нарастване на частното потребление и на разходите за труд на единица продукция. Базисната инфлация се очаква да се ускори до 4% средно за 2026 г., а инфлацията при храните да достигне 5.4% средно за годината и 6.3% в края ѝ.

През 2027 г. растежът на потребителските цени се очаква да се забави до 3.5% средно за годината, главно заради енергийните компоненти и високата база от 2026 г., докато инфлацията при услугите и храните ще остане висока. За 2028 г. от БНБ прогнозират допълнително забавяне до 2.9% средно за годината, като при енергийните продукти се очаква известно ускорение, свързано с въвеждането на системата за търговия с емисии ЕСТЕ2 в ЕС.

Сценарии за войната в Близкия изток

БНБ представя и няколко алтернативни сценария за ефекта от войната в Близкия изток върху българската икономика.

Следва да се има предвид, че подписаното на 17 юни предварително споразумение между САЩ и Иран за прекратяване на военните действия между двете страни понижава несигурността пред базисния сценарий на прогнозата, като към 18 юни цената на петрола е на нива, които са под заложените в базисния сценарий“, уточняват от банката.

• Благоприятен сценарий: цените на енергийните продукти остават с 15–20% по-ниски от базисния сценарий, като през третото тримесечие на 2026 г. петролът се понижава до 88 долара за барел, а природният газ – до 41 евро за MWh. Резултатът е по-ниска инфлация (4.8% средно за 2026 г.) и по-висок растеж на икономиката спрямо базисния сценарий през целия хоризонт;
• Неблагоприятен сценарий: допуска се по-силно и по-продължително поскъпване на енергията, като цените на петрола и газа достигат пик от 122 долара за барел и 60 евро за MWh през третото тримесечие на 2026 г. Инфлацията се ускорява до 5.5% през 2026 г. и 6.1% през 2027 г., а растежът на БВП се забавя до 2.5% през 2026 г. и 2.2% през 2027 г.;
• Силно неблагоприятен сценарий: цените на петрола са с около 60% над базисния сценарий, а на природния газ – с близо 100%, достигайки съответно 166 долара за барел и 98 евро за MWh. Инфлацията скача до 6.4% през 2026 г. и 10.3% през 2027 г., докато растежът на БВП се свива до 2.1% и 1.2% за същите години.