„Рекордът“, който не променя картината: България пак е в R&D периферията

България отчита едно от най-бързите увеличения на държавното финансиране за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в Европейския съюз през последното десетилетие. Статистическите данни, публикувани от Евростат, показват, че средствата, предвидени в държавния бюджет за наука, са нараснали неколкократно спрямо 2015 г., а страната е сред лидерите по темп на увеличение.

Бюджетните средства за НИРД в България са нараснали от 108.6 млн. евро през 2015 г. до 593.87 млн. евро през 2025 г. Именно върху тези стойности се базира и изчисленият ръст с 495.5%. Справка с първичните данни на Националния статистически институт (НСИ), който подава информацията към европейската статистическа служба, обаче показва любопитно разминаване.

Данните за 2015 г. съвпадат напълно – 108.6 млн. евро. За 2025 г. НСИ отчита бюджет на стойност 303.6 млн. евро, или 593.9 млн. лева. С други думи, цитираната от Евростат сума изглежда е останала непревалутирана след смяната на валутата в България.

Но дори според данните на НСИ (които са верните), увеличението на държавния бюджет за наука остава значително – близо трикратно за десет години.

Този резултат така или иначе разказва само част от историята. Зад процентния скок стои друга, далеч по-важна картина – България продължава да инвестира значително по-малко в научни изследвания от средното за ЕС ниво и остава сред най-слабо представящите се държави по отношение на иновациите.

Именно този контекст определя реалното значение на новите данни за инвестициите в R&D, направени от държавите членки през последното десетилетие.

Европейският контекст

Въпреки впечатляващия процентен ръст България остава сред страните в ЕС с най-ниско публично финансиране за научни изследвания. През 2025 г. държавният бюджет за НИРД възлиза на 92.3 евро на човек от населението според данните на Евростат – отново според цитираната от тях сума 593.87 млн. евро, което нарежда страната сред последните в ЕС по този показател. Ситуацията придобива още по-негативно изражение, когато се използват първичните данни на НСИ – при инвестирани 303.6 млн. евро се падат по 47.3 евро на човек. 

За сравнение, средното ниво за ЕС е 288.9 евро на човек.

Най-високи са публичните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност на глава от населението в Люксембург (917.2 евро), следван от Дания (627.1 евро) и Германия (53.5 евро). В другия край на класацията са Румъния (18.8 евро на човек), Унгария (57.4 евро) и Малта (73.7 евро).

Така зад привидно добрата позиция на България по темп на увеличение стои ефектът на ниската изходна база. Страната е увеличила средствата си няколко пъти спрямо 2015 г., но абсолютното ниво на инвестициите остава значително под това на водещите европейски икономики.

За сравнение, средно за ЕС държавните бюджетни средства за НИРД са нараснали с 60.5% за периода 2015 – 2025 г. – от 81.1 до 130.2 млрд. евро. През 2025 г. те представляват 0.69% от брутния вътрешен продукт на Съюза.

България може и да е сред държавите с най-голямо увеличение на финансирането за наука през последното десетилетие, но това все още не е достатъчно, за да промени значително позицията ѝ в европейската иновационна карта. По данни на Евростат, страната продължава да е сред по-слабо представящите се членки на ЕС по отношение на научноизследователския капацитет и иновациите.

Разликите между държавите показват, че не само размерът на увеличението е важен, а и мащабът на инвестициите. Докато България достига 92.3 евро на човек през 2025 г., в държави като Люксембург, Дания и Германия публичното финансиране за НИРД е между шест и десет пъти по-високо.

По отношение на разпределението на публичните средства за научни изследвания, най-голям дял в ЕС продължава да има развитието на фундаменталното знание.

През 2025 г. 37.3% от държавните бюджетни средства за НИРД са насочени към общото развитие на знанието. Значителна част от тях се предоставят чрез т.нар. публични общи университетски фондове – блоково финансиране, с което държавните висши училища подкрепят своите изследователски дейности.

Други 18.4% от средствата са предназначени за развитие на знанието чрез източници, различни от университетските фондове. За индустриално производство и технологии са отделени 9.5% от бюджета за НИРД, за здравеопазване – 6.7%, а за отбранителни изследвания – 5.8%.

Данните показват, че увеличаването на публичните разходи за наука е общоевропейска тенденция, но предизвикателството пред държавите остава едно и също – как тези средства да се превърнат в реални научни резултати, технологични разработки и по-висока конкурентоспособност на икономиката.

Насърчаването на НИРД бе една от големите теми през 2025 г., когато многократно бе споменавано, че държавата подготвя данъчни облекчения за R&D дейности. До онзи момент страната бе една от малкото в Европа, които не предлагат подобни стимули. Тази година данъчните облекчения станаха факт, като те позволяват на фирмите да признаят за данъчни цели допълнителни 25% върху разходите за R&D (общо 125%), както и да увеличат с 25% разходите при формиране на дълготраен нематериален актив.

За България следващият въпрос не е само колко бързо расте бюджетът за НИРД, а дали увеличението ще бъде достатъчно устойчиво и ефективно, за да затвори разликата с останалите европейски държави.