Само две области в България са в топ 100 на международна класация за иновации

Сред 213 региона от Европа и САЩ само две български области влизат в първите 100 по иновационна конкурентоспособност. Страната се представя особено слабо по производителност в преработващата промишленост, където девет от десетте региона в дъното на класацията са български. 

Без изненада, София е най-конкурентоспособният български регион по отношение на иновациите, но дори столицата остава извън първите 50 в международна класация. София-град заема 69-о място в третото издание на Трансатлантическия индекс на иновационната конкурентоспособност на регионално равнище. Варна е 94-а и е единствената друга българска област, която успява да влезе в топ 100.

В другия край на подреждането Хасково е 208-о от общо 213 региона.

Индексът е изготвен от организации от Global Trade and Innovation Policy Alliance, сред които и българската Фондация „Приложни изследвания и комуникации“, и сравнява регионите по показатели като производителност, образование, чуждестранни инвестиции, научноизследователска и развойна дейност, патенти, предприемачество, рисков капитал и цифрова инфраструктура.

Резултатите поставят България едновременно пред два проблема. Първият е дистанцията спрямо водещите иновационни региони извън страната. Вторият е голямата разлика вътре в нея – между няколко относително конкурентоспособни центъра и областите, които остават близо до дъното на международната класация.

Само две български области са в топ 100

След София и Варна останалите български региони бързо се отдалечават от горната част на таблицата. Монтана заема 123-о място, Габрово е 129-о, а Пловдив – един от най-силните индустриални центрове в страната – остава на 145-а позиция.

Още по-назад е Софийска област – на 196-о място, въпреки непосредствената си близост до най-силно представящия се български регион. Ямбол е 204-и, а Хасково – 208-и.

Подреждането показва, че проблемът не е само в изоставането спрямо международните лидери. България трудно успява да разгърне условията за по-висока иновационна конкурентоспособност в национален мащаб, отвъд ограничен брой центрове.

На върха разликата е значителна. Първите пет позиции в индекса са за американски щати – Масачузетс, Калифорния, Делауеър, Мериленд и Вашингтон. Сред най-силно представящите се европейски региони са шведският Greater Metropolitan Region и германският Баден-Вюртемберг.

На този фон 69-ото място на София я поставя сравнително далеч от лидерите, макар столицата да се откроява отчетливо спрямо останалата част от България.

Девет български региона са сред десетте най-слаби по производителност

Най-тревожният резултат за страната идва от производителността в преработващата промишленост. От десетте региона с най-ниска производителност сред всички 213 включени в международното изследване девет са в България. Това са Силистра, Видин, Благоевград, Смолян, Кюстендил, Добрич, Хасково, Монтана и Разград.

Този резултат показва един от основните структурни проблеми пред българската икономика – наличието на инвестиции и заетост в индустрията не означава непременно производство с висока добавена стойност. 

Именно производителността е показателят, който в голяма степен определя дали натрупването на капитал, технологии и човешки ресурс действително води до по-конкурентна икономика. Затова авторите на изследването препоръчват инвестиционните стимули да бъдат по-силно обвързани с развойна дейност, повишаване на квалификацията и включване на местни компании във вериги за доставки с по-висока добавена стойност.

България има част от предпоставките, но трудно ги превръща в иновации

Класацията не показва единствено слабости. Българските региони се представят сравнително добре по част от базовите условия за развитието на икономика на знанието – сред тях образованието и цифровата свързаност.

В София, Русе и Благоевград използването на широколентов интернет надхвърля 94%. В Ямбол обаче делът е 70.5%, което показва, че и при вече сравнително масова инфраструктура регионалните разлики остават значителни.

По-голямото изоставане идва на следващия етап – превръщането на наличните знания и инфраструктура в технологии и интелектуална собственост.

София например отчита 28 патента на милион жители. Това е сравнително добро представяне спрямо част от регионите на Балканите, но остава далеч под нивата в най-силните иновационни икономики, където средните национални стойности надхвърлят 100 патента на милион души.

Така международното сравнение разкрива слабост, която трудно се вижда само през националната статистика: България разполага с част от необходимите входни ресурси за иновационна икономика, но резултатът от тях остава ограничен.

София привлича капитала, но той не се разпределя равномерно, а подобна концентрация се вижда и при преките чуждестранни инвестиции. Столицата с сред регионите със сравнително високо натрупване на чужд капитал, докато в части от страната обемът на инвестициите остава почти непроменен. Това поставя въпроса не само колко капитал успява да привлече България, но и какъв е ефектът му върху местните икономики.

Ако инвестициите се концентрират в малък брой региони или са насочени основно към дейности с по-ниска добавена стойност, те трудно могат сами по себе си да затворят разликата спрямо по-развитите европейски и американски региони. Затова докладът препоръчва фокусът постепенно да се измества от количеството на инвестициите към тяхното качество – дали създават развойна дейност, технологични компетенции и по-сложни позиции за местните кадри и компании.

AI може да отвори още по-голяма дистанция

За първи път индексът разглежда и готовността на регионите да внедряват изкуствен интелект. Този показател все още не участва в общата оценка, но е включен заради нарастващото значение на AI за производителността и конкурентоспособността.

При него България започва от ниска база. Нито една българска област няма собствен регионален план или стратегия за внедряване на изкуствен интелект. Това е важно именно в контекста на международната класация. Ако водещите региони ускорят използването на AI в производството, услугите и публичния сектор, сегашната дистанция може да нарасне още повече.

Рискът е съществуващото регионално разделение в България да бъде последвано от ново – между места, които успяват да използват следващата технологична вълна за по-висока производителност, и такива, които отново остават извън нея.