Бюрокрацията спъва здравните иновации в България

Намаляването на бюрокрацията, подобряването на регулаторната рамка и по-лесното внедряване на нови технологии са основните предпоставки за по-добро здравеопазване в България и Европа. Това е основното послание, което лекторите в панела „Какво пречи на добрите иновации да достигнат пазара?“, част от бизнес събитието „Кошер 2026“, отправиха към публиката. Основните теми бяха предизвикателствата пред развитието и вкарването на нови технологии в здравеопазването.

Намалете бюрокрацията, направете процеса бърз и няма да има нищо странно, че нещата ще започнат да работят“, коментира Антон Тодоров, председател на Управителния съвет на Националния иновационен фонд.

Той обаче призна, че премахването на бюрокрацията е трудно, тъй като самият Фонд функционира в рамките на държавната система и при „строги държавни регулации“.

Според него, държавата не трябва да възпроизвежда пазара. Тя трябва „само да запълва празнините там, където пазарът не може да го направи, а след това да го остави да функционира самостоятелно“.

Подобряване на регулаторната рамка

Относно регулациите в здравните иновации, проф. Мария Димитрова от Фармацевтичния факултет на Медицинския университет заяви, че когато става дума за лекарства, има „много общи правила“. По думите ѝ, повечето здравни технологии се пускат на пазара като медицински изделия, защото това е регулаторната рамка, която е „сравнително добре структурирана“ и е валидна във всички държави членки.

Но някои здравни технологии не могат да бъдат пуснати на пазара като медицински изделия и именно тук е празнината“, заяви проф. Димитрова.

Тя каза, че когато стартъпите и компаниите създават дадена технология, те събират доказателства за нейното техническо съответствие, като например дали работи софтуерът, но няма достатъчно фокус върху реалното въздействие върху пациентите след това.

Има ли проблем във финансирането на идеи?

Относно финансирането на иновативни идеи, Евгени Ангелов, председател на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране, заяви, че няма недостиг.

И за да ви дам по-широка перспектива – преди да навлезем конкретно в здравеопазването  – от 2020 г. насам в България са финансирани около 500 стартъпа, което е почти два пъти повече, отколкото например в Румъния, която е много по-голяма държава“, каза Ангелов.

Той добави, че се наблюдава финансиране на „много добри идеи тук“, след което компаниите заминават за Съединените щати. Според Ангелов обаче проблемът не е от страна на инвеститорите, а в търсенето на тези продукти и услуги.

Като цяло пари има достатъчно, но все още можем да подобрим определени механизми“, коментира също Александър Нуцов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация.

Според него, това, което липсва на държавата, е национална стратегия, която да събере цялата информация на едно място.

Миналата седмица имахме среща с министъра на финансите. Имаме инициатива съвместно с „Активни политики“ и Института за пазарна икономика за дигитализация на държавния бюджет, включително на частта, свързана със здравеопазването“, заяви Нуцов.

По думите му, основните нужди на държавата са намаляване на дефицита, запазване на българската данъчна система, инвестиране в индустрии с висока добавена стойност.